Определение № 74 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 722/2011 г.

К. П. Б. от [населено място], чрез своя пълномощник, е обжалвал определение № 2816/28.09.2011 г. по ч. гр. д. № 1715/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 08.07.2011 г. по гр. д. № 12741/2010 г. на Варненски районен съд, 31 състав, за прекратяване на производството по делото. Иска се атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Необходимостта от допускане на касационно обжалване на определението се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се отнася до правния въпрос за приложението на чл. 19, ал. 3 ЗЗД с оглед интереса на претендиращия защитата с този иск. Ответницата по жалба – Д. М. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд, тъй като формулираният по - горе въпрос отговаря на въведените критерии на соченото основание. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът не е обосновал правен интерес от воденето на конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предвид на това, че предмет на предварителния договор, чието сключване на окончателен със заместващото го съдебно решение се претендира, е временен (преместваем) обект, по отношение валидността на продажбата на който не е въведено изискване за нотариална форма. Изводът е незаконосъобразен. С иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се упражнява потестативното право на изправната страна по един предварителен договор да реализира - чрез съдебна намеса - сключването на окончателен такъв. Допустимо е предмет на предварителен договор да бъде както недвижим имот, така и друга (движима) вещ. Законът не прави разграничение в обекта на правоотношението, чийто източник е предварителния договор. Ето защо, всяка страна по него – стига да е изправна, може да се позове на съглашението и да иска – при неизпълнение от противната страна на задължението за сключване на окончателен договор, чрез съдебна интервенция, да се постанови следващата се правна промяна (сключването на окончателния договор). При изложените в исковата молба фактически твърдения е очевидно, че за ищеца е налице правния интерес от защита с конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Обстоятелствата, на които се основава претенцията са: 1/ че с противната страна са сключили писмен предварителен договор; 2/ че в уговорения срок обещателят по него (ответницата) не е изпълнил задължението си да прехвърли на купувача (ищеца) собствеността върху обекта, предмет на договаряне и 3/ че претендиращият правната промяна е изправна страна по съглашението, защото е удовлетворил продавача за цената на вещта, за която е постигнато съгласие. Ако в хода на съдебното дирене се установи, че ищцовата страна разполага с потестативното право да предизвика следващата се правна промяна и то е надлежно упражнено, искът е основателен и подлежащ на уважаване. В обратния случай – когато се установи, че претендиращият не разполага с въпросното преобразуващо право - искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения обжалваното въззивно определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане и решаване на спора. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение