Определение № 429 от 12.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1733/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], срещу определение № 1302 от 14.05.2025 г. по в. гр. д. № 2284/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 263895 от 10.06.2024 г. по гр. д. № 8367/2019 г. на Софийски градски съд е изменено постановеното по същото дело първоинстанционно решение № 260251 от 25.04.2024 г. в частта за разноските, като „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на адв. М. И. Д. от САК – процесуален пълномощник на ищците, сумата от още 1 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв за производството пред Софийски градски съд. В частната касационна жалба се излагат доводи, че обжалваното определение на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно и се моли за отмяната му. Поддържа се, че, без да изложи достатъчно мотиви и да съобрази всички относими към справедливия размер на адвокатското възнаграждение критерии и обстоятелства, съдът неправилно е увеличил размера на дължимото на адвоката възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ в производството пред първата инстанция. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, постъпило след констатирана нередовност на частната касационна жалба и дадени от администриращия я съд на частния касационен жалбоподател изрични указания с разпореждане № 2524 от 30.05.2025 г. за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се иска допускане до касационен контрол на всички визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК основания, съответно мотивирани с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в тълкувателни решения и постановления, като се сочи такова противоречие с разрешенията в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС, II т. о. и решение № 217 от 09.04.2024 г. по н. д. № 1148/2023 г. на ВКС, I н. о., съответно – в противоречие с акт на Съда на Европейския съюз, като се цитира решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е заявено бланкетно. Въпреки твърдението, че Софийският апелативен съд се е произнесъл по въпроси, които са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводите на съда, в изложението конкретни въпроси в тази насока не са формулирани. С писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната касационна жалба – адв. М. И. Д. от САК, излага съображения единствено по същество на частната касационна жалба, като твърди и обосновава нейната неоснователност, съответно – правилност и законосъобразност на обжалвания въззивен съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе в атакувания смисъл, посочвайки, че съобразява разрешенията на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, въззивният съдебен състав е изложил мотиви, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв съдът следва да изхожда от фактическата и правна сложност на делото, от вложените усилия на пълномощника за защита на интересите на упълномощителя, от наличието на задължителна практика по случая, от наличието на защитни възражения, въведи в процеса от ответника, които повишават правната сложност на делото, тъй като ищецът трябва да обоснове тяхната неоснователност, наред с основателността на предявените искове, което включва и ангажиране на доказателства (писмени и гласни). Приел е, че в случая са предявени два субективно съединени иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като в своя защита ответникът е въвел правоизключващо възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от КЗ, което е наложило пълномощникът на ищците да предприеме процесуални действия – допуснати са експертизи и са приети заключения по тях, разпитвани са свидетели за изясняване на делото от фактическа страна и за обосноваване на основателността на предявените искове, респ. оборване на възражението за съпричиняване на вредите от страна на починалия близък на ищците. В същото време, по делото има влязла в сила присъда, която на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Тя установява предпоставките на деликта по отношение на застрахования при ответното дружество водач, което оказва влияние върху правната сложност на делото. Въззивният съд е посочил още, че отчита и обстоятелството, че в период от 1 г. и 6 м. делото е било спряно, през който период процесуални действия не са извършвани и пълномощникът на ищците не е бил ангажиран с работа по делото. Приел е, че при определяне размера на възнаграждението следва да се съобрази, че за труда си адвокатът трябва да получи адекватно възнаграждение, съответстващо както на вложения труд по конкретното дело, така и на неговата висока квалификация. С тези мотиви въззивният съд е формирал окончателен извод, че справедливо възнаграждение за адв. Д. се явява сумата от 5 000 лв. за производството пред първата инстанция и е осъдил застрахователното дружество да ѝ заплати още 1 500 лв. – горница над вече присъдените ѝ 3 500 лв. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд по следните съображения: Настоящото производство се развива по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. първо ГПК, като нормата на чл. 274, ал. 3 ГПК изрично препраща към чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Следователно, производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството, развиващо се по подадена касационна жалба, като проверката за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо, по отношение на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 – чл. 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната касационна жалба. Според разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. В случая, невъзможността за допускане на факултативния касационен контрол пряко следва от неформулирането на въпрос с характеристиката на правен (материалноправен или процесуалноправен). Касационната инстанция няма задължение (нито правомощие) да извежда съществения за изхода на делото правен проблем, въведен в спора и разрешен от съда, от твърденията на страната, от нейните доводи или от несъгласието ѝ с фактическите или правни констатации в обжалвания съдебен акт. Цитирането на конкретни съдебни актове на ВКС и/или СЕС не е тъждествено на излагането на ясен и точен правен въпрос, към които същият е относим, и не може да послужи като предпоставка за допускане на обжалването. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение