Определение № 5755 от 10.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3915/2025 г.
ВКСI гражданско отделение10.12.2025 г.докладчик Милена Даскалова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 18205 от 29.09.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 9992/2025 г. по описа на Софийски градски съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Е. Д. и Д. Е. Д., чрез адвокат А. А., срещу определение № 18205 от 29.09.2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 963 от 20.08.2025 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд за отказ да се разпореди вписване на влязло в сила решение № 20101999/02.09.2023 г. по гр. д. № 4168/2021 г. по описа на Софийски районен съд, постановен по заявление № 71152 от 20.08.2025г. Касаторите обжалват определението като неправилно, поради което искат неговата отмяна и постановяване да се извърши исканото вписване. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: Следва ли да се прилага нормата на чл. 264 от ДОПК при отбелязване в имотен регистър на влезли в сила съдебни решения, постановени по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 362 и сл. от ГПК? Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от страна по делото с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено, че В. Е. Д. и Д. Е. Д. са подали заявление № 71152/20.08.2025 г. за вписване на влязло в сила решение № 20101999/02.09.2023 г. по гр. д. № 4168/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с което е обявен за окончателен сключеният между техния наследодател Е. В. Д. и „Белвю проперти“ ООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място]. При извършване на проверката по чл. 264, ал.1 ДОПК, съдията по вписванията е констатирал наличие на публични задължения на продавача по предварителния договор в размер на 89430,98 лв. и е отказал вписването. За да потвърди постановения отказ от вписване въззивният съд е приел, че според разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, в сила от 03.05.2024 г., съдията по вписванията е длъжен да извърши служебна проверка по електронен път в Националната агенция за приходите и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет – чл. 264, ал. 4 ДОПК. Съдът, като се е позовал на определение № 100/13.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4352/2024 г. на ВКС, II г.о., е приел, че съдебните решения по чл. 19, ал.3 ЗЗД не са изключени от обхвата на чл. 264 ГПК. При тези решаващи мотиви на въззивния съд не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Формулираният от касаторите въпрос относно приложението на чл. 264 ДОПК при искане за вписване на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е от обуславящо значение за крайния изход на спора, но не се констатира специалната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, защото по него е налице практика на ВКС – цитираното и от въззивния съд определение № 100/13.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4352/2024 г. на ВКС, II г.о., която напълно се споделя от настоящия състав. Според тази практика нормата на чл. 264, ал.1 ДОПК задължава съдията по вписванията да извършва проверка по електронен път в НАП и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл. 264, ал. 4 ДОПК. Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска при извършване на проверката по електронен път в НАП. Нормите са императивни и се прилагат независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Неоснователни са доводите на касаторите, че определение № 100/13.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4352/2024 г. на ВКС, II г.о. е неотносимо към настоящата хипотеза, при която ищецът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД /наследодателят на касаторите/ е изправна страна по предварителния договор, като е заплатил продажната цена, но не е получил недвижимия имот. Нито разпоредбата на чл. 264, ал.1 ДОПК въвежда такова конкретно изключение, нито в определение № 100/13.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4352/2024 г. на ВКС, II г.о. е прието, че даденото разрешение не се отнася за случаите, при които купувачът е бил изправна страна по предварителния договор и продажната цена е била платена. Предвид изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение