Определение № 3763 от 28.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2814/2024 г.

Производството е по повод частна жалба от Е. Сълова против определение № 1061/29.01.2024 г.,на АССГ, постановено по адм. дело № 350/2024 г. С обжалваното определение, първостепенният съд е оставил без разглеждане жалба на частната жалбоподателка против заповед № РД-04-02/08.01.2024 г., с която са определени спечелили конкурса за длъжност „прокурорски помощник“ в Администрацията на европейските делегирани прокурори, издадена от европейски делегиран прокурор по чл. 139а от Закона за съдебната власт; оставено е без разглеждане искането за спиране изпълнението на заповед № РД-04-02/08.01.2024 г., с която са определени спечелили конкурса за длъжност „прокурорски помощник“ в Администрацията на европейските делегирани прокурори, издадена от европейски делегиран прокурор по чл. 139а от Закона за съдебната власт; жалбата на частната жалбоподателка против заповед № РД-04-02/08.01.2024 г., с която са определени спечелили конкурса за длъжност „прокурорски помощник“ в Администрацията на европейските делегирани прокурори, издадена от европейски делегиран прокурор по чл. 139а от Закона за съдебната власт с искане за отмяната й като незаконосъобразна е изпратена за разглеждане по реда на чл. 357 от КТ във вр. с чл. 245 и чл. 248 от ЗСВ във вр. чл. 97 от КТ на Софийски районен съд и производството пред АССГ е прекратено. Оплакванията на частната жалбоподателка, чрез процесуалният й представител са за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му, както и делото да се върне на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия. АССГ е администрирал частната жалба по реда на чл. 232 от АПК, като от ответната страна не е постъпило възражение. Този съдебен състав на шесто отделение на Върховен административен съд в съответствие с разпоредбата на чл. 135, ал. 8 от АПК приема, че частната жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане. Изпращащият съд е приел, че в случая следва по жалбата да се произнесе общ съд, в производство по трудов спор. АССГ е обвързан от правилата на чл. 133 и сл. от АПК. В случая са неприложими правилата на ГПК и по-точно, чл. 121, където се допуска обжалваемост на определението във връзка с подсъдността. Не е налице хипотеза на неуреден случай и препращането съгласно чл. 144 АПК не се прилага. Приложимият процесуален закон – АПК има самостоятелна регламентация относно въпросите за подсъдността и относно обжалването на определението, с което делото се препраща на надлежния съд. По правилата на подсъдността, когато сезираният съд намери, че делото не му е подсъдно, го изпраща на компетентния според него съд. Приемащият съд може да повдигне спор за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 6 от АПК за определяне на решаващ спора съд. В случая, административният съд е приел, че не е компетентен да се произнесе по спора и е изпратил делото на общия съд. Обжалваното определение не е от категорията на тези, визирани от законодателя в чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК. В случая то не прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, тъй като същото ще продължи пред гражданския съд. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 135, ал. 8 от АПК, съобразно която определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване. В настоящата хипотеза, само съдът, на когото е препратено делото за разглеждане, ако счита, че спорът е извън местната или родовата му подсъдност, разполага с възможността да повдигне препирня за подсъдност. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд следва да отбележи, без това да засяга правния резултат, че в обжалваното определение, решаващият състав на АССГ неправилно, извън процесуалните норми на АПК е отбелязал в диспозитивната част на определението, че „оставя без разглеждане жалбата“. В производството пред съда, съобразно правилата на чл. 159 от АПК, жалбата се оставя без разглеждане в нормативно изброени хипотези, които в случая не са налице. Тези хипотези са приложими, когато съдът е сезиран с недопустима жалба, установено в извършена проверка. В случая, след като е приел, че жалбата следва да се разгледа от общите съдилища, по реда на КТ във връзка с правилата по ГПК, АССГ не следва да отразява в определението си процесуално действие, за което няма правно основание. Проверката по допустимостта на жалбата се дължи, когато спорът е подсъден на съответния съд, като условие за разглеждането му. Предвид изложеното, частната жалба се оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява. По тези съображения, състав на шесто отделение на Върховен административен съд