Определение № 140 от 14.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3213/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М. М., чрез адв. Н. Н., срещу решение от 14.02.2025г. по в.гр.д. № 2076/22г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от С. С. С. срещу М. иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД. Касаторът иска отмяна на решението, което счита недопустимо и неправилно. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че в електронната система съществуват две решения по въззивното дело – едното, постановено еднолично и с № 127/14.02.2025г., а второто – с № 130/14.02.2025, като само последното било връчено на страните. Твърди се, че първото решение е нищожно, като постановено от незаконен състав, а второто – нищожно или недопустимо, като постановено след постановяване на първото решение. Касаторът твърди, че въззивното решение е недопустимо и като постановено по нередовна искова молба. Нередовността се изразявала в: недопустимо съединение на исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД; липса на цена на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД; неясно посочване на обстоятелствата, свързани с преценката по чл. 363 ГПК; включване в петитума на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД на искане за прехвърляне на 1/2 идеална част от избените помещения под сградата, каквато уговорка не фигурирала в предварителния договор; непредявяване на искане за обявяване продажбата на парцела, в който се намирала еднофамилната къща, при твърдение, че в същата съществуват два отделни жилищни обекта на собственост, принадлежащи на различни собственици. Сочи се и основанието на чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК, което касаторът обосновава с твърдението, че решението е постановено при очевидно неспазване на императивните правила за сделки с етаж от заварена еднофамилна сграда, която следва да се дели само при условията на чл. 202 и сл.ЗУТ и съблюдаване изискванията за търпимост и за прехвърляне на парцел с неприложена регулация, както и при неспазване нормата на чл. 25, ал.9 ЗННД. Поставят се и следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с решение № 172/04.07.2019г. по гр.д.№ 3960/2018г, ВКС, ІV ГО; решение № 50122/18.01.2023г. по гр.д.№ 109/22г, ВКС, І ГО; ТР № 3/28.06.2017г. по т.д.№ 3/2014г. на ОСГК на ВКС; решение № 28/16.05.2022г. по гр.д.№ 2861/21г., ВКС, І ГО/: 1/ Може ли да се обяви за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор, който има правно невъзможен предмет, с оглед изрично разписани в закона нормативни забрани за обособяване и сключване на правни сделки с етажи от заварени сгради? 2/ Длъжен ли е съдът да следи служебно дали са налице предпоставките за прехвърляне по нотариален ред на собствеността върху имота, предмет на предварителния договор? 3/ Кога настъпва вещнопрехвърлителния ефект на доброволна делба в полза на съделител, който е продавач по предварителен договор на отделния, поставен в дял етаж от къща? 4/ Може ли да се уважи иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД ако към момента на приключване на устни състезания по делото не е осъществен изцяло смесеният фактически състав, включващ гражданско правна сделка и административен акт за обособяване на прехвърлената реална част като самостоятелен обект? За четвъртия въпрос се сочи евентуално и основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, което е и основанието за петия въпрос на касатора - 5/ Длъжен ли е съдът, разглеждащ иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД да се увери в процедурата по чл. 362 и чл.363 ГПК, че са спазени изискванията на чл. 25, ал.9 ЗННД при договаряне на цената за прехвърляне собствеността по предварителния договор?. Насрещната страна по жалбата – ищецът С. С. С., чрез адв. Л.Д., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва касационната жалба. По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното: От автоматично генерираните в ЕИСС данни се установява, че САС се е произнесъл по съществото на повдигнатия пред него спор с две идентични по съдържание решения. Първото, с рег № 127/14.02.2025г., е постановено еднолично от докладчика и член на състава съдия Н. С., а второто - с рег.№ 130/14.02.2025г., постановено от въззивния 10-ти състав на САС, с председател Ц. Л. и членове Р. Д. и Н. С.. По делото е приложено на хартиен носител единствено второто решение и само то е връчено на страните. С актуалната правна уредба в чл. 360 ЗСВ, чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ и чл. 102а ГПК, еднозначно се предвижда, че съдебните актове се постановяват в е-форма. Това означава, че оригиналът на акта е електронен, а в случая съществуват два оригинални акта, само единият от които е възпроизведен на хартиен носител. Решение с рег. № 127/14.02.2025г. следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, предл.1во ГПК, тъй като съществува вероятност да е нищожно като постановено от незаконен състав. По отношение на решение № 130/14.02.2025г. няма основания за допускане на касационен контрол. Съображенията на настоящият състав на следните: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е уважен иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД като е обявен за окончателен сключеният на 24.04.2012г. между С. Д. С. и Т. М. М. предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ: първи етаж, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня-тоалетна от двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], СО-район Витоша, кв. С., [улица], със застроена площ от 100.67 кв.м., заедно с 1/2 ид.части от общите части на сградата, заедно с 1/2 ид. части от избените помещения под сградата, изградена върху дворно място, представляващо УПИ X- 154, кв. 8 по плана на [населено място], кв. С., с площ от 880 кв.м. по документ за собственост и 707 кв.м. по скица, при граници: от две страни - улици, УПИ IX-156, XI-155, заснет в кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........................., находящ се в [населено място], [община], област София (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район Витоша, кв. С., [улица], етаж 1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор .........................; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: едно; посочена в документа площ: 100.67 кв.м.; прилежащи части: една втора идеална част от общите части на сградата и една втора идеална част от избените помещения; стар идентификатор: няма; ниво: едно, за цена в размер 80 000 евро, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът С. Д. С. заплати на продавача Т. М. М. остатъка от продажната цена в размер на 20 341,24 евро. За да достигне до този резултат по съществото на спора въззивната инстанция е приела, че обжалваното решение е валидно и допустимо, не са допуснати нарушения на императивни правни норми, а оплакванията на ответницата по въззивната й жалба са неоснователни. Така приетото е предпоставено от възприетата фактическа обстановка, установена от първата инстанция, съгласно която: Със сключения на 24.04.2012г. предварителен договор между страните ответницата се е задължила да продаде на ищеца до 30.05.2012г. собствения си първи /надпартерен/ етаж от двуетажна жилищна сграда, къща, със застроена площ от 100,67 кв.,м., състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня- тоалетна, от двуетажна жилищна сграда, находящ се в [населено място], район Витоша, кв. С., [улица], построен в поземлен имот с площ от 880 кв.м., за който е отреден УПИ X- 154, кв. 8 по плана на [населено място], кв. С., с площ от 707 кв.м., заедно с правото на собственост върху УПИ X- 154, кв. 8 по плана на [населено място], кв. С. с площ от 707 кв.м, при граници: от две страни улици, УПИ ІХ-156 и УПИ ХІ-155 за сумата от 80 000 евро. Договорът е определен от въззивния съд като валиден, съдържащ всички съществени елементи на окончателния договор за продажба – страни, вещ и цена. Изрично е изтъкнато, че няма пречка, ако е обещано прехвърляне на няколко вещи, да се иска обявяване за окончателен на договора само досежно някоя от тях, а когато в подобна хипотеза е уговорена обща цена за обещаните имоти, цената на отделните вещи е установима. С нотариален акт № 148/2012г., на 15.08.2012г. М. е продала на ищеца поземления имот - УПИ X- 154, кв. 8 по плана на [населено място], кв. С. с площ от 707 кв.м, при граници: от две страни улици, УПИ ІХ-156 и УПИ ХІ-155, представляващ имот с идентификатор ......................... по КККР, одобрен 2011г., за цена от 23 000 евро. За неоснователно е счетено възражението на ответницата, че с този договор са преуредени отношенията по предварителния договор и същият е прекратен, както и че поради прехвърлянето на поземления имот, предметът на предварителния договор е станал невъзможен. Прието е, че от договорената продажна цена от 80 000 евро сумата 57 000 евро е цената на първия етаж / 80 000 евро минус 23 000 евро – покупната цена по н.акт № 148/2012г./. От тези 57 000 евро ищецът е изплатил в полза на ответницата 10000 евро – капаро при сключване на предварителния договор, за което последният служи като разписка, 26658, 75 евро – чрез лицето Н. С., 2886, 75 евро по изп.д.№ 9154/2011г на ЧСИ Н.М. и 1227, 10 евро –дълг към ОББ АД. За неоснователни, чрез позоваване на разрешенията по ТР № 4/09.05.2023г. по т.д.№ 4/2020 на ОСГТК на ВКС, са намерени възраженията на ответницата във връзка с неплащане на пълния размер на дължимата продажна цена към момента на предявяване на иска. Не е било спорно по делото, а и видно от представените договор за доброволна делба от 15.95.2008г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 3302/15.05.2008г. на нотариус Т. и нотариален акт № 96/2008г., ответницата М. е едноличен собственик на обещания първи етаж от двуетажната къща, ведно с прилежащите Ѕ идеални части от общите части на сградата и от избените помещения под сградата. Няма спор и че въпросният имот представлява самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор ......................, находящ се в [населено място], [община], област София (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Въззивното решение с рег. № 130/14.02.2025г. не е вероятно нищожно, нито вероятно недопустимо. Cпopeд разрешенията на практиката на ВКС cъдeбнoтo peшeниe e нищoжнo ĸoгaтo e пocтaнoвeнo oт нeзaĸoнeн cъcтaв нa cъдa; ĸoгaтo излизa извън пpeдeлитe нa пpaвopaздaвaтeлнaтa влacт нa cъдa; ĸoгaтo нe e изpaзeнo в пиcмeнa фopмa или e нeпoдпиcaнo; ĸoгaтo вoлятa нa cъдa е aбcoлютно нepaзбиpaeма и нe мoжe дa бъдe извeдeнa чpeз тълĸyвaнe. Никое от изброените не е относимо към решение рег. № 130, а обстоятелството, на което се позовава касатора – че е постановено след нищожното решение № 127, не касае нито валидността, нито допустимостта му, предвид идентичното съдържание на двата акта. Исковата молба не е нередовна. Предмет на проверка е единствено предявения с нея иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, доколкото искът по чл. 92 ЗЗД не е гледан от въззивния съд / първоинстанционното решение, с което той е отхвърлен не е било обжалвано и е влязло в сила/. Ищецът ясно е очертал фактическото основание на претенцията - посочен е предварителния договор, сключен между страните - неговия предмет и съществено съдържание; заявено е, че продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху всички обещани имоти; изложени са твърдения, че купувачът – ищец е изправна страна по договора и съответно на посочените факти и обстоятелства е поискано да бъде обявен за окончателен предварителния договор само по отношение на единия от обещаните имоти, който е останал непрехвърлен към момента на предявяване на иска, като той е индивидуализиран съобразно описанието му в предварителния договор и съобразно актуалния му градоустройствен статут след заснемането в кадастралната карта. Обстоятелствата “свързани с преценката по чл. 363 ГПК“, която както самият касатор твърди се извършва служебно от съда, нямат отношение към редовността на исковата претенция по чл. 19, ал.3 ЗЗД, а касаят съществото на спора. Цената на иска също е посочена чрез представяне на издаденото в изпълнение указанията на съда удостоверение за данъчна оценка на жилището на първия етаж / лист 91-92 от първоинстанционното дело/. Въпросът за приложението на разпоредбата на чл. 363 ГПК /№ 3 по изложението/ безспорно е обуславящ за успешното провеждане на конститутивния иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД. В казуалната практика на ВКС / решение № 537/8.07.2010 г. по гр. д. № 349/2009 г., на III г. о.; решение № 277/26.01.2015 г. по гр. д. № 1962/2014 г., на III г. о.; решение № 172/4.07.2019 г. по гр. д. № 3960/2018 г., на IV г. о./, се приема, че когато се касае за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот в хипотезата на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали продавачът е собственик на имота, тъй като решението на съда поражда последиците на окончателен договор за прехвърляне на право на собственост върху този недвижим имот. Съгласно императивната процесуалноправна норма на чл. 363 от ГПК, съдът следва служебно /и без да са направени възражения и доводи от страна на ответника/ да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне по нотариален ред на собствеността върху недвижимия имот, който е предмет на предварителния договор, чието обявяване за окончателен е поискал ищецът. Предпоставка за уважаване претенцията по чл. 19, ал.3 ЗЗД е представянето по делото на документи с удостоверителен характер относно вещното право, което е в тежест на ищеца, включително когато е купувач по предварителния договор, тъй като съдът следва да провери положителното съществуване на прехвърлимо право на собственост, както се твърди с иска. Въззивният съд изцяло се е съобразил с цитираните разрешения, които се споделят от настоящия състав, като е съобразил, че парцела, върху който е построена къщата, не е предмет на иска /същият е прехвърлен преди предявяването му от ответницата на ищеца с н.а.№ ............/.................г./ и е зачел удостоверителната сила на представените по делото договор за доброволна делба от 15.05.2008г., нотариален акт № .............../..............г. и схема на имота №7814/11.02.2014г. на СГКК -София, за да приеме, че продавачката М. е едноличен собственик на обещания имот. Съгласно основаната на тези документи, както и на н.а. № ................./.....................г. и н.а. № ................./...............................г. /с който ищецът е придобил собствеността и върху втория етаж от къщата/ преценка по чл. 363 ГПК, обещаният имот е самостоятелен обект на право на собственост – жилище на първия етаж от двуетажна жилищна сграда т.е. годен за прехвърляне по нотариален ред обект на вещно право на собственост, както към момента на сключване на предварителния договор, така и към момента на приключване на устни състезания пред въззивния съд. Въпросът дали строежа на къщата е законен не е относим към правото на собственост върху нея - незаконно изграден обект може да бъде предмет на разпоредителна сделка и тя не е нищожна. Тъй като статута на един имот на незаконен не рефлектира върху волеизявлението за прехвърляне на правото на собственост върху него, то ирелевантно за проверката по чл. 363 ГПК е дали е издадено удостоверение по § 16 ПР на ЗУТ. Първият, третият и четвъртият въпроси на касатора нямат претендираното правно значение за спора, тъй като предпоставят да е прието от съда или да следва от доказателствата по делото, че предмет на предварителния договор е етаж от еднофамилна жилищна сграда, който не е правно обособен като самостоятелен обект на право на собственост. Такива данни по делото няма. Напротив, несъмнено ясно е, че обещаният имот е жилище на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с прилежащите му идеални части от сградата / а не етаж от еднофамилна къща/ и като годен обект на право на собственост е изключителна такава на ответницата М. по силата на договора за доброволна делба. Петият въпрос на касатора е неотносим към предмета на спора. Поставянето му индикира произволно приравняване на исковото производство по чл. 19, ал.3 ЗЗД с нотариалното производство по прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти. Както следва от текста на чл. 363 ГПК, дължимата от съда проверка в производството по иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е относно предпоставките за прехвърляне правото на собственост и правата на праводателя. Тя не включва упражняване от съда на задълженията на нотариуса по чл. 25 ЗННД за опазване правата и интересите на страните, в това число и спазване разпоредбата на чл. 25, ал.9 ЗННД, според която при извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, участниците в нотариалното производство декларират в извършвания акт, че сумата, посочена в него, е действително уговореното плащане по сделката. Въззивното решение № 130/14.02.2025г. не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок в правилността на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните, а такова в случая липсва. Заявеното от касатора не е относимо към основанието на чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК и е коментирано от настоящия състав при обсъждане селективните критерии на чл.280, ал.1 ГПК. В обобщение, следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, предл.1 ГПК въззивно решение № 127/14.02.2025г., а по отношение на въззивно решение № 130/14.02.2025г. липсват заявените предпоставки за касационен контрол. Така мотивиран, съдът