Определение № 50381 от 04.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3124/2022 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от И. Х. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно определение № 1397 от 26.05.2022г. по в.ч.гр.д. № 1354/2022г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение от 31.01.2022г. по гр.д. № 13248/2019г. на СГС за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна касационна жалба е подаден отговор от С. Д. А., чрез процесуалния представител адвокат К., с който изразява становището си за нейната недопустимост поради липса на посочените основания и за неоснователност по конкретно изложени съображения. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: Настоящият частен жалбоподател е предявил иск срещу С. А. и „Симеоново Сити“ЕООД/в ликвидация/ за приемане за установено, че вземането от 298 500лв. на кредитора А., произтичащо от договор за управление от 3.10.2013г., сключен с длъжника „Симеоново Сити“ ЕООД/в ликвидация/ не съществува, тъй като А. не е извършвала разноски, в посоченият размер, за подобрения и запазване на недвижимия имот. Правният си интерес ищецът обосновава с факта, че трето лице /Н. К./ му е прехвърлило с цесия част от вземането си /в размер от 12 500евро/ срещу „Симеоново Сити“ ЕООД/в ликвидация/, което той притежава по силата на сключена спогодба от 9.11.2015г. Въз основа на това, жалбоподателят е бил присъединен като взискател по образуваното изпълнително дело с № 20148440400754. Първоинстанционният съд е върнал подадената искова молба и е прекратил образуваното производство, с определение № № 260654 от 31.01.2022г., след като е констатирал, че дружеството „Симеоново Сити“ ЕООД е обявено в несъстоятелност на 23.10.2019г. и с определение от 25.08.2020г. вземанията, предмет на настоящия иск са приети. Това определение е потвърдено със сега обжалваното въззивно определение № 1397 от 26.05.2022г. на САС. Решаващите мотиви са свързани с разпоредбата на чл.638, ал.1 ТЗ, предвиждаща че след откриване на производството по несъстоятелност започналите преди това изпълнителни производства се спират и изпълнението продължава в производството по несъстоятелност, като в него се извършва проверка на вземанията на взискателите, осребряване на имуществото и разпределение на сумите. В случая образуваното изпълнително производство е прекратено /с влязло в сила на 5.10.2021г.постановление/, а вземането е включено в списъка на приетите вземания и споровете между кредиторите се разрешават по специални искове, поради което предявеният иск с правно основание чл.464, вр.чл.124, ал.1 ГПК е недопустим. Частният жалбоподател обжалва така постановеният въззивен акт, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.3 ГПК /изискуемо съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК/ във връзка със следният поставен въпрос: Какво е съотношението на разпоредбите на чл.637, ал.2 ТЗ, респ. чл.637, ал.3, т.1 и т.2 ТЗ към съдебните производства с правно основание чл.464, ал.1 ГПК и чл.26 ЗЗД, образувани преди откриване на производството по несъстоятелност, в хипотеза на прекратяване на индивидуалното изпълнително производство, съответно изключва ли приложимостта на чл.637, ал.3, т.1 и т.2 ТЗ към такива искови производства възможността за оспорване по реда на чл.694, ал.3 ТЗ? Настоящият съдебен състав намира, че по поставеният въпрос не може да се допусне касационно обжалване, доколкото същият не е от значение за изхода на спора, не е свързан с решаващите мотиви на съда, поради което не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Разпоредбите на чл.637, ал.3, т.1 и т.2 ТЗ регламентират случаите при които спряното – с откриване на производството по несъстоятелност – производство се възобновява и продължава с участието на синдика и кредитора, когато вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл.692 ТЗ и с участието на синдика кредитора и лицето, подало възражение, когато вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл.692, ал.3 ТЗ. В конкретният случай, нито една от така изброените хипотези на чл.637, ал.3, т.1 и т.2 ТЗ не е налице, защото е безспорно, че конкретното вземане, предмет на иска по чл.464, ал.1 ГПК и чл.26 ЗЗД е включено в одобреният от съда списък по чл.692 и срещу него няма направено възражение по реда на чл.692, ал.3 ТЗ. В тази хипотеза, съгласно чл.637, ал.2 ТЗ и установената практика /вж.напр. решение по т.д.№ 636/2021г.на ІІ т.о./, спряното с откриване на производството по несъстоятелност, съдебно производство, включително и това с правно основание чл.464, ал.1 ГПК,вр. чл.26 ЗЗД, следва да се прекрати. Прекратява се и образуваното изпълнително производство, защото изпълнението продължава в производството по несъстоятелност. Споровете между кредиторите във връзка с вземанията, включени в списъка по чл.692 ТЗ са предмет на специални искове. Поставеният от жалбоподателят въпрос, в частта му, касаещ производството по чл.694, ал.3 ТЗ е ирелевантен, защото такова няма данни да е образувано и по него произнасяне от съд няма. Образуваното производство е по чл.464 ГПК и касае иск на кредитор в изпълнителното производство, с който ищецът цели да отрече съществуването на право на вземане на присъединен кредитор. Искът предпоставя наличие на изпълнително производство и след прекратяването му, поради наличието на очаквано изпълнение по друг ред, воденото му се явява недопустимо. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение