Определение № 180 от 24.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1331/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП “ АД, Софи против въззивно решение на Ямболския окръжен съд № 42 от 04.03.2020 г., по възз.гр.д.№ 73/2020 г., с което е потвърдено решение № 893 от 06.12.2019 г., по гр.д.№ 1874/2019 г.на ЯРС за уважаване на предявения от Д. И. Б. срещу касатора осъдителен иск по чл.394 КЗ за сумата 8 812.48 лв., дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка на земеделски култури, обективиран в застрахователна полица № 3502161010000002 от 12.05.2016 г., за унищожена селскостопанска продукция на обща площ от 11 70937 хектара, в резултат на градушка, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 29.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски от 400 лв. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Насрещната по касационната жалба страна, чрез пълномощника си адв. М.Х. -Я., в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на въведените касационни основания, излагайки подробни правни доводи. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложенотои провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в рамките на установения от законодателя преклузивен срок и от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК в правноважимата й редакция/ ДВ бр.86/2017 год./, от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на Ямболския окръжен съд, предвид произхода на претендираното вземане от 8 812. 48 лв. - арг. от чл.286, ал.1 ТЗ и чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Според трайната практика на ВКС всякога, когато главната искова претенция е с предмет, право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка – сключване, тълкуване, действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, или последиците от прекратяването, респ. развалянето й, към която категория попадат и всички застрахователни сделки – абсолютни такива, делото следва да се квалифицира като търговско – понятие, значително разширено спрямо понятието „търговска сделка”. В сочената хипотеза преценката за допустимост, която касационната инстанция е длъжна да извърши в производството по селектиране на касационните жалби, е с оглед на установения от закона минимум от 20 000 лева, като цена на иска. Следователно липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт Ямболския окръжен съд, изключва в полза на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП “, София да е надлежно възникнало потестативно процесуално правомощие на касационна жалба, поради което подадената от касатора такава с вх. № 3126 от 17.06.2020 г., въз основа на която е образувано т.д. № 1331/2020 г., по описа на второ търговско отделение на ВКС, се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане. Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал деловодни разноски за касационното производство, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, му се следват при доказано реално извършване на същите. В случая от представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие (л.75) се доказва твърдяното от Б. реално заплащане на сумата 600 лв. - адвокатско възнаграждение на адв. М.Х.- Я., неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, поради което искането следва да бъде уважено. Водим от изложените съображения, настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал. 1, т.3 ГПК