Определение № 4648 от 17.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4634/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. С. срещу решение № 312 от 16.07.2024 г. по в.гр.д.№ 440 от 2024 г. на Хасковския окръжен съд, III състав, с което е потвърдено решение № 44 от 20.02.2024 г. по гр.д.№ 1102 от 2021 г. на Районен съд- Димитровград. С това решение районният съд е оставил без уважение молбата на С. С. за тълкуване на първоинстанционното решение № 204 от 18.07.2022 г. по гр.д.№ 1102 от 2021 г.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Допустимо ли е при успешно проведено производство по установителен иск за собственост против физически лица и общината в решението на съда да се изписва имота по начин, който е изписан преди провеждането на производството, че искът е признат изцяло за основателен ?

2. При невъзможност ищецът да се ползва от правата по решението пред общината, редно ли е съдът да сведе до пределна яснота по отношение на общината, че имотът е собственост на ищеца, без нейно упоменаване в документите ? Нарушено ли е по този начин правото на собственика да реализира правата си по решението, доколкото общината отказва да издаде скица, в която тя да не присъства, позовавайки се на диспозитива на решението, в което при описанието на имота се сочи, че съществува придаваемо място от общината ?

Ответниците Л. С. Б., С. С. С., Я. С. Б., Б. С. Б., Р. М. А., Б. К. А., А. К. А. и Община Димитровград не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, ГК, състав на първо гражданско отделение приема, че касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по чл.251 ГПК за тълкуване на решение по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.251, ал.5 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени дали са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, ВКС съобрази следното: Гр.д.№ 1102 от 2021 г. по описа на РС- Димитровград е било образувано по подадена от С. С. С. против Л. С. Б., С. С. С., Я. С. Б., Б. С. Б., Р. М. А., Б. К. А., А. К. А. и Община Димитровград искова молба с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на ищеца, придобито на основание наследство и давност, върху следния имот: УПИ * по ПУП на [населено място], общ.Д., обл.Х., с площ от 1014 кв.м., от които 556,5 кв.м. придаваемо общинско място към уличната регулация, при граници на целия имот: УПИ * УПИ, *** и улици.

Производството пред първата инстанция е приключило с решение № 204 от 18.07.2022 г., с което съдът е уважил предявения иск за собственост на имота. В диспозитива на решението спорният имот е описан така, както е описан в петитума на исковата молба.

С молба от 29.12.2023 г. ищецът е поискал съдът да даде автентично тълкуване на решението си по въпроса дали ищецът е собственик на целия УПИ с площ от 1014 кв.м. или този УПИ е съсобствен с общината поради придаваемото място по улична регулация в размер на 556,5 кв.м. Сочи, че е възникнал проблем при издаването на скица за имота след постановяване на решението, в която общината отново е посочена като съсобственик на имота. Моли да се извърши тълкуване дали посочването в диспозитива на решението, че част от УПИ е придаваемо място на общината, означава, че имотът е съсобствен с общината.

С решение № 44 от 20.02.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение тази молба на ищеца с мотив, че изразената в съдебния му акт воля е ясна и недвусмислена. Съдът се бил произнесъл като е уважил иска изцяло, възпроизвеждайки в диспозитива на решението си точно и ясно петитума на исковата молба. Поради това нямало как влязлото в сила решение да доведе до неяснота при изпълнението му, а и данни за това не били налице.

С обжалваното въззивно решение № 312 от 16.07.2024 г. по в.гр.д.№ 440 от 2024 г. решението на районния съд от 20.02.2024 г. е потвърдено. В мотивите на решението си въззивният съд е приел, че постановеното от първоинстанционния съд решение не се налага да бъде ревизирано, защото напълно обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд бил приел, че не са налице основания за тълкуване на влязлото в сила решение. Изложените в жалбата съображения не се опирали на установеното по делото и не кореспондирали с правните изводи, обосновали постановяването на атакувания съдебен акт.

Не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е налице само в случаите, в които е налице непълнота на закона, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към конкретния правен спор правна норма е неясна, поради което се налага тълкуването й, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага ВКС да коригира практиката си по приложението на конкретна правна норма. По единствения относим към настоящото дело въпрос /В кои случаи са налице основания за автентично тълкуване на съдебно решение по реда на чл.251 ГПК ?/ има ясна и пълна правна уредба в ГПК и последователна и непротиворечива практика на ВКС, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика. Освен това, приетото в обжалваното решение съответства на закона и практиката на ВКС по този въпрос, която е в смисъл, че тълкуване на решение се извършва от постановилия това решение съд, по искане на страна по делото, когато изразената от съда воля е неясна. В обжалваното решение въззивният съд обосновано е приел, че след като предявеният установителен иск за собственост на описан в исковата молба УПИ е уважен в неговата цялост, без диспозитивът на решението да съдържа отхвърлителна част и без в самите мотиви на решението да са изложени съображения за неоснователност на иска по отношение на някаква част от претендирания имот, то няма съмнение, че искът е уважен за целия претендиран имот. Тоест, че няма неяснота относно това за кой имот е уважен искът по чл.124, ал.1 ГПК и поради това молбата за тълкуване на решението следва да се остави без уважение. В съответствие със съдебната практика е прието и че отказът на Община Димитровград да се съобрази със силата на пресъдено нещо на установителното съдебно решение /като издава скица, в която като собственици на имота посочва лица, различни от установения със съдебното решение собственик/ не е основание за уважаване на молбата за тълкуване по реда на чл.251 ГПК на иначе ясното съдебно решение.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска.

Ответниците не претендират за разноски по делото пред ВКС, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.

Поради гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия