Определение № 50294 от 07.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 157/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК и по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Фикосота фууд“ ЕАД (с предишно наименование „Итал Фууд“), с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 625 от 19.10.2021 г. по в. т. д. № 2478/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 15-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 977 от 11.07.2020 г., постановено по т. д. № 22/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав. С последното са отхвърлени предявените от настоящия касатор срещу „Дъ Бейкърс“ АД (конституирано по реда на чл. 227 ГПК на мястото на „Дъ Бейкърс“ ЕООД и „Ню Бейкъри“ ЕООД) искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.), както следва: за установяване факта на извършено от ответника нарушение на словна марка „Брускети“, peг. № 00056718 на ПВ, регистрирана на 30.11.2006 г. за стоки и услуги в класове 29, 30, 35, 41 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2025 г., и на комбинирана марка със словен елемент „Bruschette Maretti“, peг. № 00088129 на ПВ, регистрирана на 11.04.2014 г. за стоки и услуги от класове 30, 40 и 43 от МКСУ със срок на закрила до 2023 г.; за осъждане на ответника да преустанови извършване на нарушението и да заплати обезщетение за вредите, претърпени от ищеца в причинна връзка с него, в размер на по 25 001 лв. за всяка марка, предявени като частични от по 200 000 лв.; за постановяване изземването и унищожаването на стоките, предмет на нарушението, и на средствата за неговото извършване, както и за осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. „Фикосота фууд“ ЕАД е подало и частна касационна жалба срещу същото въззивно решение в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 260181 от 21.09.2020 г., постановено по т. д. № 22/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20-ти състав, за отхвърляне на молбата му за изменение на решението на първата инстанция в частта за присъдените на ответника „Дъ Бейкърс“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за уважаване на предявените искове, с присъждане на сторените разноски, евентуално – делото да бъде върнато на въззивната инстанция поради необходимост от извършването на нови съдопроизводствени действия. В частната касационна жалба са развити аргументи за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност и на обжалваната с нея част от въззивното решение (с характер на определение). Претендира се същото да бъде отменено и искането по чл. 78 ГПК в съответната част да бъде отхвърлено, евентуално присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено до законоустановения минимум. Против касационната жалба в срок е постъпил писмен отговор от „Дъ Бейкърс“ АД, чрез процесуални пълномощници, със становище, че не са налице релевираните предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че същото е правилно. Отговор чрез процесуален пълномощник е подаден и срещу частната касационна жалба, с който ответникът по касация оспорва да е налице приложното поле на касационното обжалване, както и основателността на частната жалба. С определение № 50012 от 23.01.2023 г. съдът е констатирал, че жалбите са депозирани в законоустановения срок, насочени са срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и изхождат от легитимирана страна; изложил е оплакванията на касатора, ведно със заявените основания за допускане на касационно обжалване. Със същото определение на основание чл. 292 ГПК съдът е спрял производството делото до приключване на тълкувателно дело № 2/2022 г. на ОСТК на ВКС, а с определение № 50057/04.04.2023 г. го е възобновил. За да се произнесе по предпоставките, касаещи достъпа до касационен контрол, настоящият съдебен състав съобрази следното: С Тълкувателно решение № 2 от 14.03.2023 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 2/2022 г. е прието, че наличието на висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на председателя на Патентното ведомство на Република България за заличаване на промишлен дизайн е основание за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производство по искове с правно основание чл. 57 от ЗПД. Решението е постановено при отчитане идентичността на предвидените в чл. 30 ЗПД правни последици от заличаването на регистрацията на промишления дизайн и последиците от отмяната и заличаването на регистрацията на марка, регламентирани в чл. 38 ЗМГО (чл. 28 ЗМГО – отм.). В настоящия случай се констатира, че с определение № 323 от 17.07.2019 г. по ч. т. д. № 1587/2019 г. на ВКС, I т. о. по частна касационна жалба на „Итал Фууд“ ЕАД е допуснато до касационно обжалване и е отменено определение № 1583 от 13.05.2019 г. по ч. гр. д. № 2088/2019 г. на Софийски апелативен съд и оставеното с него в сила определение № 1723 от 26.03.2019 г. по т.д. № 22/2018 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е било спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на производството по адм. д. № 983/2019 г. на АССГ. Последното е образувано по повод жалба срещу решение № 170 от 05.10.2018 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България, с което по направеното от „Дъ Бейкърс“АД искане е заличена регистрацията на марка рег. № 56718 „БРУСКЕТИ“, словна, за част от стоките от клас 30 МКСУ с притежател „Фикосота Фууд“ ЕАД, а именно за стоките „брашно, произведения от зърнени храни, хляб, сладкиши“, на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО (отм.). По делото са налице също данни, че административното производство не е приключило. Предвид последиците от постановяване на решение по спор, относно който са били налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е осъществено основанието за достъп до касационна проверка на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт, за която касационният съд е длъжен да следи служебно. Доколкото в основанието на исковете по чл. 76 ал. 1, т. 1 – т. 4 ЗМГО по отношение на комбинирата търговска марка „Bruschette Maretti“ е включено именно неправомерното използване от ответната страна на словната марка „Брускети“ и това е отразено в обжалваното решение, следва да се приеме, че преюдициалността на административноправния спор касае цялото исково производство по чл. 76 ЗМГО, респективно, че касационно обжалване на решението следва да се допусне изцяло. Наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК освобождава съда от задължението да преценява наведените от касатора основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото произнасянето по частната касационна жалба е обусловено и от резултата по допуснатото касационно обжалване на решението, съдът ще постанови своя акт в зависимост от изхода на делото по чл. 290 ГПК. Касаторът следва да представи доказателства за предварително внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 1 240 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение