Определение № 50863 от 24.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2378/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение № 42 от 28.02.2022 г. по в.гр. д. № 380/2021 г. на ОС – Мотана, с което е отхвърлени искове предявени на основание чл.124 ГПК. Жалбоподателят – Е. З. М., чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът - „Електрохолд продажби” АД /предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Е. З. искове против „Електрохолд продажби” АД /предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ предявени на основание чл.124, ал.1 ГПК като неоснователни, за признаване за установено, че не дължи сумата 8555,43лева задължения за консумирана електрическа енергия. Установено е по делото, че ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна от „ЧЕЗ Електро България“АД и страните се намират в облигационни правоотношения по сключен при общи условия договор за продажба на електрическа енергия. Също така е установено, че в счетоводството на ответника са водени редовно счетоводните записи, свързани с отчитането, остойностяването, заприходяването и заплащането на изразходваната ел. енергия по партидата на ищеца, като са отразявани системно задълженията за плащане по процесните фактури, за процесния период. Констатирано е, че на 05.02.2021 г. ищецът е депозирал пред ответното дружество заявление по образец, с което е поискал разсрочване на дължими от него суми за консумирана електрическа енергия за клиентски номер клиентски номер № 3002517962110 по финансова причина, без в заявлението да е конкретизиран период и стойност на задълженията. Съдът е съобразил двата подписани от страните споразумителни протокола и заключение на съдебно-счетоводна екпертиза, в което е отразено, че издадените фактури, описани в същите, относно вземанията и лихвите към тях са осчетоводени и отразени в счетоводството по партидата на ищеца. Установено е, че фактурите са включени в дневника за продажби в месеца, в който са издадени. Съдът е приел, че подписването на тези споразумения има характера на признание на дълга, а от извършената и приета по делото експертиза се установява, че ищецът е започнал да изпълнява това споразумение, като е заплатил сумата 310, 94 лв. Въззивният съд е изтъкнал, че процесните споразумения имат характер на извънсъдебна спогодба по чл. 365 ЗЗД, а след като длъжникът е сключил двете споразумения и е поел задължението да изпълни погасените по давност вземания, той е направил отказ от давност, който е действителен - по аргумент за противното от чл.113 ЗЗД. Прието е, че изтичането на давностния срок не води до погасяване на вземането, а на възможността то да се защити по съдебен ред и дори след изтичане на давностния срок изпълнението на погасено по давност вземане е действително, затова то може да бъде и признато с договор за извънсъдебна спогодба. Въззивният съд е приел, че сключените протокол по заявление № 001033178946 от 05.02.2021 г. и протокол по заявление № 001033178946 от 08.02.2021 г. имат характера на извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и същите представляват самостоятелно основание, на което ищецът дължи признатите от него суми на „ЧЕЗ Електро България“ АД. Прието е, че подписването на протоколите на 08.02.21 г. до подаването на исковата молба до РС - Лом на 23.02.2021 г. не е изтекла предвидената тригодишна погасителна давност, поради което исканията за установяване на несъществуващо задължение поради изтекла давност следва да бъдат отхвърлени По изложените съображение въззивният съд е е отхвърлил предявения иск. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: признаването на задължение прекъсва ли давността съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД, заличава ли изтеклата до момента давност и представлява ли отказ на длъжника от възможността да се ползва от нея, това отказ от давност ли е, частичното плащане на задължение признание на вземането на кредитора за остатъка на задължението. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения за разглеждане въпроси на соченото основание. Съдът е дал разрешение на същия в съотвествие с практиката на ВКС, която е намерила своя израз и в Тълкувателно решение 4/2019 [населено място] по т.д.4/2019 ОСГТК на ВКС. В същото е прието, че за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. Посочва се, че прекъсването на давността по чл. 116, б. „а“ ЗЗД представлява бонус за кредитора, обоснован от поведението на ответника, който със своите изявления или действия е създал у кредитора увереност, че длъжникът не оспорва дълга. Именно поради достигналото до кредитора изявление на ищеца ,че дължи суми за доставена електрическа енергия, съдът в случая е приел, че задължението не е погасено по давност. Що се касае до поддържаното основание за допускане на касационното обжалване визирано в чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност на решението, то настоящият състав намира, че същото е неоснователно. Преценката за наличие на предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК не е елемент от дейността по съществото на спора в касационната му фаза, когато се установяват действително съществуващи пороци на решението, а селекцията се състои само в преценка за наличие на достатъчна аргументираност в изложението на жалбоподателя, която в случая не е налице. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25 от Наредбата за плащане на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба разноски за процесуално представителство в размер на 360лева. Предвид изложените съображения, съдът