Определение № 3765 от 21.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 727/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. А. и И. Т. В., и двамата със съдебен адрес - [населено място], чрез адвокат С. Х., срещу въззивно решение № 1073 от 28.10.2024 г. по в.гр.д. № 589/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261344 от 07.12.2023 г. по гр.д. № 11885/2011 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите в качеството им на законни правоприемници на починалите в хода на процеса първоначални ищци, против Н. В. П. съединени искове: главен иск по чл. 29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба от 30.11.2010 г., обективиран в нотариален акт с № ..., т. ..., рег. № ..., д. № 1234/30.11.2010 г. на нотариус Р. Д., поради сключването му при измама, с предмет недвижим имот, представляващ партерен етаж, находящ се в двуетажна жилищна сграда на адрес: [населено място], С. о., р-н С., кв. Б., [улица], заедно с 1/2 ид. част от мястото, върху което е построена сградата, като сключен при измама; и евентуален иск по чл. 33 ЗЗД за унищожаване на същия договор като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Към жалбата е представено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са поставени следните два въпроса, за които се твърди, че са разрешени от съда в противоречие с практиката на ВКС /приложени са и конкретни решения/: 1. „Сключването на договор при умишлено създадена от насрещната страна по сделката невярна представа, че правните последици на същия няма да настъпят, представлява ли проявна форма на измамата по смисъла на чл. 29 ЗЗД“; и 2. „Когато купувач-страна по сделката е въвел в заблуждение продавача, че след сключване на привиден договор за продажба, продавачът ще получи обратен документ, доказващ привидността на сделката, но не изпълни това свое обещание, следва ли да се приеме, че това действие представлява „измама“ по смисъла на чл. 29 ЗЗД?“. Поддържа се още наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от ответницата Н. В. П., [населено място], чрез процесуалния ѝ представител адвокат К. С., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а в противен случай се иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се и искане за присъждане на разноски съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 06.02.2025 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че са предявени при условията на евентуалност следните конститутивни искове: главен иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на сключения между починалите в хода на производството първоначални ищци Т. и М. Я. и ответницата договор за покупко-продажба от 30.11.2010 г., обективиран в нотариален акт № ..., т. ..., дело № ../.. г. на нотариус Р. Д., поради сключването му при измама, съединен с евентуален иск с правно основание чл. 33 ЗЗД за унищожаване на същия договор като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. Установено е, че предмет на сделката е бил собственият на прехвърлителите недвижим имот, съставляващ партерен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се на [улица] [населено място],[жк], с разгърната застроена площ от 73 кв. м. съгласно удостоверение за данъчна оценка, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с три избени помещения без посочена площ по документ за собственост, заедно с 1/2 ид. част от мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ ... от кв. ... по плана на [населено място], продаден на ответницата за цена от 25 250 лв., изплатена изцяло преди подписването на нотариалния акт. Съдът е посочил, че макар и недоказано надлежно чрез провеждане на пълно и главно доказване, приема за житейски логично и обозримо твърдението на прехвърлителите, че до сделката се е стигнало вследствие задлъжняване на сина на продавачите към лихвари, като целта е била ответницата да им даде заем, който да бъде обезпечен чрез учредяване на ипотека върху имота. Като съществено обстоятелство, доказано по делото, е изведено, че към момента на прочитането на нотариалния акт продавачите са разбрали, че договорът, който сключват, е покупко-продажба, и чрез подписването му са се съгласили с него, за да получат продажната цена, с която да погасят дълговете на сина си. Същественият елемент на измамата като основание за унищожаване на сделката е наличието на несъзнавано несъответствие между субективно-желаното и обективно-изразеното от измамения, поради което съдът е приел, че измама не е налице и е споделил изводите на първоинстанционния съд в същия смисъл. Аргументирал се е, че когато лицето няма неверни представи или погрешните му представи не касаят съществени елементи на сделката или нейните правни последици, а други факти, сделката е напълно действителна и не подлежи на унищожаване на посоченото основание. Продавачите по атакувания договор са формирали правилно волята да продадат имота си, изразили са я в надлежно в предписаната форма и тъй като не е налице твърдяната измама, главният иск е отхвърлен като неоснователен. Чрез свидетелските показания ищците се домогват да докажат, че сделката е симулативна - прикривала заем с ипотека, но ако тази сделка действително е била привидна, тя би била нищожна, а не унищожаема, а такъв иск не е предявен. Като друг аргумент е наведено, че при липсата на обратно писмо или начало на писмено доказателство, свидетелските показания за разкриване на симулацията са недопустими, а освен това част от показанията не са преки и непосредствени, а само пресъздават факти, за които свидетелите са узнали от трети лица. В допълнение е посочено, че дори и да бяха кредитирани, показанията не опровергават извода, че продавачите са се разпоредили съзнателно с имота си. На следващо място съдът е разгледал предявения в условията на евентуалност иск за унищожаване на сделката като сключена при крайна необходимост и явно неизгодни условия. За да стигне до извод, че не е налице соченото основание, съдът се е позовал на заключението на повторната техническа експертиза, според която реалната стойност на имота е 28 078,71 лв., която е близка до тази, на която той е продаден – 25 250 лв. Изложил е подробни мотиви защо не кредитира първата и допълнителната експертизи, оспорени и от двете страни. Съдът е отхвърлил иска за унищожаване на сделката и на това основание, доколкото не е установил да са налице явно неизгодни условия при сключването ѝ. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че така поставените въпросите в изложението не могат да обосноват допускането на касационното обжалване. Същите преповтарят поддържаната от ищците теза относно основателността на исковете им и в този смисъл противоречат на основния извод на съда за отхвърлянето на главния иск, а именно, че продавачите не са били измамени, а са съзнавали както същността, така и последиците от сделката, която сключват. Въпросите следователно касаят правилността на обжалваното решение по същество. Тя обаче не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК, а несъгласието на касаторите с изводите на съда не е основание за допускането на касационното обжалване. Допълнително, аргументацията към въпросите също касае оплаквания, относими към основанията по чл. 281 ГПК, които отново не подлежат на контрол на настоящия етап от производството пред ВКС преди допускането на касационното обжалване по същество. Няма основание да се приеме и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване, каквито доводи основно се съдържат в представеното изложение. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят направените разноски в размер на 1500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд