Определение № 1172 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 734/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на С. градски съд от 01.12.2009 г. по гр.д. № 8764/2009, с което е потвърдено решението на С. районен съд от 16.03.2009 г. по гр.д. № 13446/2006, с което е уважен предявеният иск по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ. Недоволен от решението е касаторът А. Г. Г., представляван от адв. С. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за необходимостта в договора за повишаване на квалификацията да бъде посочен размерът на разходите за обучение и възможността този размер да бъде променян едностранно, както и възможен ли е договор за поддържане, а не за повишаване на квалификацията, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата “А. 28”, София, представляван от адв. Г. от САК я оспорва, като счита, че обжалваното решение е законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е поел задължението да работи в продължение на поне три години при ищеца предвид провеждането на обучение за повишаване на квалификацията му. Задължението не е изпълнено от ответника поради което той дължи съответната част от разходите за пълния обем на обучението. Касационното обжалване следва не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите въпроси обуславят решението по делото, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че работникът може да се задължи да възстанови както разноските за преквалификация и за повишаване на квалификацията му, така и тези за нейното поддържане (което неизменно е свързано в повишаването й, макар и в рамките на съответната степен), като не е необходимо разходите за обучение да бъдат посочени в договора като парична сума, достатъчно е техният размер да бъде определяем, както и че обемът на разходите за обучение не може да бъде променян едностранно нито от работодателя, нито от работника. В сключения договор е посочено изрично първоначалното обучение, включващо теоретична и тренажорна подготовка, като е посочен е обучителят, утвърдената програма за обучение и времето на обучението. Обстоятелството че обучението при посочения обучител е продължило по-дълго от посоченото време не дава основание да се приеме, че обучението след фиксирания срок, но съобразно утвърдената програма, не е негов предмет. В договора изрично е изключено само летателното обучение в реални условия по индивидуална летателна програма от 05.07. до 17.07.2005 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение