Определение № 35 от 26.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1750/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр. 86/2017г. Р. А. Г., Л. Г. Н. и Л. Г. С. са обжалвали с касационна жалба вх.№ 13852 от 12.12.2016г. въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 495 от 07.11.2016г. по гр.д.№ 537/2016г. по допускане на делбата. В касационната жалба са въведени доводи, че решението е недопустимо, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че съдът е определил кръга на наследниците на Н. Б. в нарушение на разпоредбите на Закона за наследството Ответниците А. А. В. и Т. А. П. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице сочените в изложението за допускане на касационното обжалване основания по чл. 280 ал.1 ГПК, защото липсва по същество конкретно поставен правен въпрос, изведен от решаващите изводи в обжалваното решение. Ответникът ТД [фирма] също поддържа в подадения писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, но по отношение на този ответник първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г., поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Плевенският окръжен съд е потвърдил решението на Никополския районен съд № 187 от 23.12.2015 г. по гр.д. № 459 /2013 г. по допускане на делбата с участието на А. А. В. и Т. А. П.. Съдът е приел, че с решения на Общинската служба по земеделие [населено място] №36/09.03.1995г. и №61/15.05.1995г. е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски имоти на наследниците на Н. Г. Б., починал на 10.07.1953г. С договор за доброволна делба от 12.12.2001г., нотариално заверен и вписан, е извършена делба на тези земи, в която не са участвали ищците по настоящото дело А. А. В. и Т. А. П.. По спорните във въззивното производство въпроси във връзка с доводите във въззивната жалба дали ищците имат качеството на наследници на общия наследодател Н. Г. Б. и произвела ли е правно действие извършената без тяхно участие доброволна делба през 2001г., Плевенският окръжен съд е приел, че ищцата А. А. В. е била осиновена с решение по гр.д.№262/1966г. на Н. народен съд от П. Н. Х., дъщеря на общия наследодател Н. Г. Б. и е наследила осиновителката, включително и наследствения дял от баща й, на основание чл.5 ал.2 ЗН наред със съпруга А. А. Х., починал на 07.09.1982г., който е наследен и от дъщеря си от първия брак Т. А. П.. Съдът е изложил съображения, че за наследяването на втората съпруга на Н. Б. - М. М. С. Б. не се прилага чл.9а ЗН, защото бракът е сключен преди внасяне на имотите в ТКЗС и от брака си те имат родени деца и затова нейните деца от първия брак я наследяват. Прието е също така, че дъщерята на общия наследодател В. Н. Д. е наследена от съпруга си Д. В. Д. и братята и сестрите й. При този кръг на наследниците, съдът е приел, че доброволната делба от 2001г. е нищожна на основание чл. 75 ал.2 ЗН поради неучастие на всички съсобственици в нея и не е породила правни последици, поради което настоящият иск за делба е допустим и основателен. При тези мотиви на въззивния съд поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване правен въпрос дали може след извършване на доброволна делба на наследствени недвижими имоти, давностното владение да бъде самостоятелен придобивен способ, ако земеделските земи не са владяни от ищците, а само от някои от ответниците не е обуславящ за делото, тъй като не е разглеждан от въззивния съд – възражение за придобивна давност е било направено от ответниците [фирма] гр.“София“ и [фирма] [населено място] и за придобитите от тях имоти с разпоредителните сделки, следващи нищожната доброволна делба, настоящоят иск за делба е отхвърлен. В отговора на исковата молба, наследодателят на касаторите Г. Н. Г., починал в хода на производството /лист 129 от първоинстанционното производство/ не са се позовали на придобивна давност, а са оспорили легитимацията на ищците, както и на част от ответниците, да участват в делбата поради липса на наследствено качество по отношение на Н. Г. Б., поддържайки че доброволната делба от 2001г. е породила действие и е прекратила съсобствеността. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал.1т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР 1/1998г. на ВКС, ОСГК. Съдът изрично се е позовал на тълкувателното решение и е изследвал предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.9а ЗН като е приел, че те не са налице, когато бракът е сключен преди одържавяването на имотите и от брака има родени или осиновени деца. Съобразено е и разрешението в тълкувателното решение, че чл.9а ЗН не намира приложение по отношение на наследяването в наследствените колена на наследодателя, на когото е възстановена собствеността. При разрешаване на въпроса за допустимостта на настоящата делба, съдът се е съобразил с ППВС 7/1973 г. т.7, в което е прието, че делбата, извършена без участие на съсобственик е нищожна на основание чл. 75 ал.2 ЗН и не е пречка да се извърши нова делба с участието на всички съсобственици. С оглед на изложеното, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК в редакция до изменение ДВ бр.86/2017г., касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответниците А. А. В. и Т. А. П. следва да се присъдят направените в касационното производство разноски, поискани в размер на 600 лв. по представения списък, представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.01.2017г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение