Определение № 254 от 19.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1844/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба (с вх. № 84191 от 17.VІІІ.2020 г.) на „Грийн Фит“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Перник против въззивното решение № 4033 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 8.VІІ.2020 г., постановено по гр. дело № 7187/2019 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното протоколно решение № 98877/18.ІV.2019 г. на СРС, ГК, 62-и с-в, по гр. дело № 9266/2019 г.: за отхвърлянето на осъдителния иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 45 ЗЗД, предявен срещу ответната застрахователна компания „Уника“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, чийто предмет е било осъждането й му заплати сума в размер на 22 318 лв. /двадесет и две хиляди триста и осемнадесет лева/, представляваща претендирано обезщетение за имуществени вреди и ведно със законната лихва върху тази главница, считано завеждане на делото /14.ІІ.2019 г./ и до окончателното й изплащане. Оплакванията на касатора „Грийн Фит“ ЕООД са за необоснованост и постановяване на атакуваното решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от въззивния състав на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който „да бъдела уважена първоначалната искова молба“. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по следните дванадесет правни въпроса: 1./ „Длъжен ли е въззивният съд да даде служебно квалификация на правния спор, когато счита, че претенцията на ищеца трябва да бъде основана на различна материалноправна разпоредба, вместо да приеме дадената квалификация от страните и да отхвърли иска?”; 2./ „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички обективно съединени искове, като даде правна квалификация на всеки един и мотивира решението си отделно по всяка от претенциите?”; 3./ „Може ли застраховател да носи деликтна отговорност въпреки наличието на договорно правоотношение между него и застрахования?”; 4./ „Може ли да се приеме, че изпълнението на задължението за запазване на застрахованата вещ след застрахователното събитие с цел ограничаване на щетите, с цел осигуряване на достъп до вещта на застрахователя и вещите лица за целите на съдебен спор, представлява неполагане на грижата на добрия стопанин, поради което неполагане на необходимите грижи са настъпили допълнителни вреди?; 5./ „Следва ли застрахованият да поправи застрахованото МПС за своя сметка - в разрез със задължението му по чл. 395 КЗ, за да ограничи вредите по него и да заличи всички доказателства за целите на застрахователния спор?; 6./ „Кой интерес следва да бъде защитен – незабавна поправка на щетите, при което се рискува загуба на застрахователното обезщетение, тъй като ще бъдат заличени всички доказателства, или съхраняване на МПС-то за целите на съдебното производство с оглед оправдаване на легитимното правно очакване да се получи обезщетение по валиден договор за застраховка?”; 7./ „Законната лихва обезщетява ли вреди, които надвишават нейния размер?“; 8./ „По кой ред се претендира обезщетение за вреди, които надхвърлят размера на лихвата за забава – по реда на непозволеното увреждане или по реда на договорната отговорност?“ 9./ „Представлява ли злоупотреба с по-силно положение и злоупотреба с право отказът на застраховател да изплати обезщетение без каквото и да било законово основание, принуждавайки застрахованият да търси съдействието на съда?“; 10./ „Представлява ли същото поведение и нарушение на принципа за легитимните правни очаквания?“; 11./ „Може ли редът за обезщетение при ексцес на вредите при личното застраховане да се приложи по аналогия и към ексцесът на вредите при имущественото застраховане?“; 12./ „При липса на законодателна уредба може ли до увреждането да се обезщети по реда на непозволеното увреждане в ЗЗД, доколкото отговорността за ексцес на вреди е деликтна, съгласно Кодекса за застраховането и тази възможност не е уредена в последния, т.е. следва ли да се приложи общият граждански закон?“ По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания „Уника” АД-София писмено е възразила чрез свой юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на дължимо юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на „Грийн Фит“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: За да потвърди протоколното решение на първостепенния съд за отхвърляне на предявения срещу застрахователя осъдителен иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че неизпълнението от последния на задължението му за заплащане на застрахователно обезщетение в срок е основание за ангажиране на неговата договорна отговорност срещу съконтрахента, а именно застрахованият, т.е. търговецът настоящ касатор, явяващ се обаче обезщетен за вредите от забавата чрез изплащане на законната лихва за забава (към датата 29.ХІ.2017 г. на реално извършеното от застрахователя плащане, капитализираната лихва е била в размер на около 5 750 лв. – бел. на ВКС ). Решаващите правни изводи на състава на СГС в атакуваното въззивно решение са в смисъл, че такова поведение не съставлява деликт, от който да произтича извъндоговорна отговорност за ответната застрахователна компания „Уника“ АД-София, доколкото последната не е нарушила общия запрет да не се вреди другиму, а напротив - своевременно, в деня на събитието, е завела преписка /“щета“ под № 12110531118/, като в законоустановения срок – на датата 10.VІ.2013 г. - се е произнесла с отказ по искането, с което не се обективира противоправно поведение на съответния служител. Предвид липса на данни по делото за злоупотреба от страна на застрахователното дружество /по см. на чл. 289 ТЗ – бел. на ВКС /, не е налице причинна връзка между забавеното плащане на дължимото застрахователно обезщетение и настъпването на претендираните имуществени вреди, тъй като, евентуални увреждания по процесното МПС /микробус „Пежо“, модел „Боксер“, с ДК [рег.номер на МПС] са „от неполагане на грижата на добър стопанин от собственика“. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от общо 12-те правни въпроса, формулирани в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, няма естеството на такъв, който да е обуславящ за изхода по конкретното дело. Първите два се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение, докато останалите десет са с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, с оглед така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от двете релевирани от касатора допълнителни предпоставки за това /в случая по т. 1 и по т. 3 та същия законов текст/. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация застрахователна компания „Уника“ АД-София искане с правно основание по чл. 78, ал. 8 ГПК, търговецът настоящ касатор ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК – да й заплати сума в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е определен по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ приета с ПМС № 4/2006 г. (обн. ДВ, бр. 5 от 6.І.2006 г., изм. и доп.). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение