Определение № 714 от 02.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2452/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Й. Т., чрез пълномощника му адвокат А. Д. от ШАК, против решение № 98 от 21.04.2022 г., пост. по т.д.№ гр.д.№ 36/2022 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260404 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 343/2020 г. на Шуменския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Кооперация „Шуменска заря“ иск с правно основание чл. 58, ал. 1 от ЗК за отмяна на решения на общото събрание на кооперацията от 6.02.2020 г. по т.1 от дневния ред за освобождаването на П. Г. Й. като председател на кооперацията и по т. 2 от него – за избор на Д. Д. Ж. за неин председател. В жалбата се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. В уточнението към нея се поддържа, че Шуменският окръжен съд неправилно е приел, че не следва да се произнася по довода на ищеца за провеждане на общото събрание при липса на изискуемия кворум, тъй като той е наведен едва с въззивна жалба. Посочено е, че ищецът е допълнил исковата молба с този порок на атакуваните решения на общото събрание в упражняване на дадената от състава на Шуменския районен съд в първото по делото заседание възможност за това. Поддържа се, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са оставили без отговор довода на ищеца, че общото събрание е започнало редовно в 9.30 часа, въпреки липсата на необходимия кворум за приемане на решения в указания час, тъй като са присъствали само единадесет от всичките 19 поканени член-кооператори. Посочено е също, че в оригиналния ръкописен екземпляр на съставения протокол от 6.02. 2020 г., не е посочено, че общото събрание е започнало и проведено при т. нар. „спадащ кворум”, съобразно чл. 17, ал. 2 от ЗК. Твърди се, че непроизнасянето от страна на двете инстанции по този довод представлява нарушение на процесуалните правила и обуславя отмяна на постановеното въззивно решение. Наведен е довод, че съдът не се е произнесъл и по предявения от него инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 25, ал. 2 от устава на кооперацията, в частта, с която е предвидена възможност за участие в общото събрание кооператорът да упълномощи трето лице с нотариално заверено пълномощно, независимо от неговото качество, поради противоречие с нормата на чл. 19 от ЗК, която допуска пълномощник да бъде само друг член-кооператор, но не и трето лице, при това, по мнение на касатора – въз основа на изрично, а не на генерално пълномощно. Наведен е и довод, че при провеждане на общото събрание не е бил избран нито негов председател, нито протоколист, което счита, че сам т по себе си обуславя незаконосъобразност на взетите решения и е основание за тяхната отмяна. Достъпът до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК касаторът е обосновал със следните въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, чиито отговори счита, че са от значение за точното прилагане на закона и и за развитието на правото, а именно:

1. При иск по чл. 58 от ЗК и при положение, че не е обективно съединен с иск за установяване или оспорване на членствени правоотношения на някой от участващите в общото събрание член-кооператори, кой е меродавният кворум при провеждане на общото събрание, който следва да се съблюдава от съдилищата - броят на член-кооператорите, които са били поканени, респ. са присъствали на общото събрание или броят, който се твърди от оспорващата страна?;

2. Навеждането на допълнителни възражения в подкрепа на исковата молба по чл. 58 и сл. от ЗК в първото по делото заседание, в което е дадена възможност на всяка една от страните да допълни исковата си молба. peсп., отговора си, преклудира ли се това действие на страната, когато тя го е извършила именно в този момент?;

3. Когато съдът е очертал, при иск по чл. 58 от ЗК, предела на проверка на взетите решения, и е приел, че едно от тези възражения е липсата на кворум, peсn., нарушаване правилата за провеждането му при спадащ кворум, съобразно твърденията на ищеца, и непозоваването и необсъждането именно на възражението на ищеца за липса на кворум при провеждане на общото събрание, peсп., нарушаване правилата за провеждането му при спадащ кворум, представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила или не?;

4. Възприемането от страна на въззивната инстанция на коренно противоположно становище по отношение процесуалните действия на една от страните, а именно, че възражението за липса на кворум не е направено своевременно, а едва с въззивната жалба, като е приела, че то е преклудирано, когато в същото време в решението си първата инстанция е приела, че такова възражение е направено своевременно, но изобщо не се е произнесла по него, представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила или не?;

5. Непроизнасянето от страна на първата инстанция по инцидентен установителен иск и впоследствие непроизнасянето [по него] от въззивната инстанция, след като е приела, че няма надлежно предявен инцидентен иск, а е налице възражение и също не се е произнесла [по него], представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила или не?

Направено е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, евентуално- поради неговата очевидна неправилност.

Ответникът по касация Кооперация „Шуменска заря“, представлявана от П. Г. Й. изразява становище за основателност на подадената от Т. Й. Т. касационна жалба, по съображения, подробно изложени в отговора, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК, като акцентира върху липсата на кворума по чл. 17, ал. 1 от ЗК, необходим за редовността на общото събрание при избор на председател на кооперацията.

Третото лице помагач на страната на ответника Д. Д. Ж., в писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез адв. И. И. от Шуменската АК, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Възразява срещу допускането на касационно обжалване на въззивното решение, по съображения за липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото счита, че касаторът не е обосновал тезата си, че повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа, че в частта, с която се атакува решението за освобождаване на управителя, искът е недопустим, поради липсата на правен интерес от търсената с него защита, тъй като ищецът не е легитимиран да упражнява потестативното право на освободения председател за защита срещу него, още повече, че той не е встъпил в производството по делото по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗК. Извън това, поддържа, че обжалваното решение е правилно по същество, като във връзка с довода за първоначалната липса на кворум възразява, че проверката, осъществявана от съда по конститутивния иск с правно основание чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите се простира до съответствието на решението на общото събрание на закона и устава, но само в рамките на въведените от ищеца в преклузивния срок по чл. 58, ал. 3 и 5 от ЗК основания за отмяна, чието разширяване и допълване в рамките на висящо производство след изтичането на този срок намира за недопустимо. Посочено е, че в исковата молба не са изложени доводи във връзка с кворума и мнозинството при приемане на атакуваните решения, поради което тяхното обсъждане е недопустимо. Наведен е довод, че искането за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 25, ал. 2 от устава на кооперацията не съдържа реквизитите на инцидентен установителен иск, поради което законосъобразно не е било разгледано като такъв, както и че ненадлежното представителство на член-кооператор не води автоматично до опорочаване на решенията на общото събрание, а се взема предвид при определяне на кворума и мнозинството. Оспорен е и доводът за липсата на избрани председател и протоколчик на събранието, с възражението, че изборът им е установен както от ръкописния и машинописния варианти на водения протокол, така и от показанията на разпитания по делото свидетел. Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

Съгласно представения по делото протокол, на 6.02.2020 г. е проведено извънредно общо събрание на кооперация „Шуменска заря“, на което, според същия протокол, са присъствали 11 член-кооператори от всичките щ 19 членове. С 8 гласа „за“ и 3 гласа „против“ общото събрание е взело решение за освобождаване на дотогавашния председател П. Г. и за такъв е избрана Д. Ж.. Събранието е било свикано при условията на чл. 16, ал. 3, т. 2 от ЗК по искане на 1/3 от член-кооператорите, като според списъка на л. 37-38 от делото, образувано пред Шуменския районен съд, на 10.01.2020 г. лично срещу подпис са били поканени седем от тях, а през периода от 10.01. до 22.01.2020 г. - трима кооператори, които са установили това обстоятелство по същия начин. Установено е също, че съобразно чл. 20, ал. 2 от устава на кооперацията, на 17.01.2020 г. поканата е обнародвана в издавания от нея вестник „Шуменска заря“, с предписаното от закона съдържание.

Не се спори също, а това се установява и от събраните писмени доказателства, че на общото събрание член-кооператорът М. Д. е била представлявана от Н. Д., за който е безспорно, че не е член на кооперацията.

За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение, с което искът по чл. 58 от ЗК е отхвърлен, въззивният състав на Шуменския окръжен съд е споделил становището на районния съд за допустимост на иска, по съображения, основани на чл. 58, ал. 2 от ЗК, а именно, че искът може да се предяви от всеки член на кооперацията и към него могат да се присъединят и други нейни членове и да го поддържат дори ако той бъде оттеглен от ищеца. Изложил е, че предвид конститутивния характер на иска по чл. 58 от ЗК, потестативното право на отмяна на решенията на органите на кооперацията е предоставено на лицата, посочени в чл. 58, ал. 2 от ЗК, вкл. на всеки член-кооператор, както и че правото му да ги оспорва по исков ред не може да бъде отречено само поради това, че те засягат и лични права на освободения като председател кооператор, който също е легитимиран да ги оспорва по този ред. По отношение оплакването за непроизнасяне по инцидентния установителен иск въззивният съд е изложил съображения, че такъв иск не е бил приет за разглеждане в първоинстанционното производство с определение на съда, поради което и с оглед т. 7, б. „а“ от TPОСГТК № 1/19.12.2013 г., по тълк.д. № 1/2013 г., доводът за нищожност на чл. 20, ал. 5 от Устава на кооперацията правилно е бил разгледан само като възражение. По съществото на това възражение, въззивният съд е приел, че клаузата на чл. 25, ал. 2 от устава на кооперацията съответства на редакцията на нормата на чл. 19 от ЗК преди изменението щ обн. в ДВ, бр.13 от 11.02.2003 г., а не на актуалната щ редакция, като кооперацията не е изпълнила задължението си по § 2 от п.з.р. на закона да съобрази устава си с неговите разпоредби. Изложил е съображения, че независимо от това по отношение упълномощаването на Н. Д. Д. да представлява член- кооператора М. И. Д. за участие в общото събрание на кооперацията следва да се преценява с оглед актуалната редакция на чл. 19 от ЗК, а не на клаузата на чл. 25, ал. 2 от устава, с която норма пълномощното не е съобразено, поради което е „ненадлежно“. Независимо от това обаче, въззивният съд е приел, че това обстоятелство не се е отразило на валидността на взетите от общото събрание решения, тъй като и без гласа на този кооператор е налице предписаното от закона и устава мнозинство за тяхното приемане. По отношение довода на въззивника- касатор в настоящото производство, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по оплакването му, че общото събрание е проведено при липсата на законоустановения кворум, въззивният съд е изложил съображения, че той е преклудиран, тъй като е наведен едва с въззивната жалба, поради което не подлежи на обсъждане от съда, който при проверката относно законосъобразността на взетите от общото събрание решения е ограничен единствено до пороците, които са релевирани с исковата молба. Споделил е и становището на първоинстанционния съд за неоснователност на довода за допуснато нарушение на процедурата при провеждането на общото събрание, поради това, че на са избрани председател и секретар на събранието, като е приел, че изборът на такива е установен както от съставения протокол, така и от събраните по делото гласни доказателства. Въззивният съд се е произнесъл и по останалите инвокирани във въззивната жалба оплаквания, касаещи твърдяни нарушения, заявени с исковата молба, а именно: по чл. 16, ал. 1 in fine от ЗК, във връзка с чл. 20, ал. 5 от устава във връзка със задължението на управителния съвет за предоставяне на членовете-кооператори на достъп до подлежащите на обсъждане материали, чиято неоснователност е обосновал с липсата на доказателства, че такива материали са били изготвени; по довода за нарушаване на процедурата по свикване, тъй като не са били лично призовани всички кооператори, а само част от тях, който е намерил за неоснователен, с позоваване на чл. 20, ал. 1 от устава, който допуска поканата да бъде направена и чрез съобщение в районен или централен вестник, каквото е било обнародвано на 17.01.2020 г.; по довода за участие в общото събрание на кооператори, които са прекратили членството си, чиято неоснователност е обоснована с представените по линия на обратното доказване писмени доказателства за наличието на членствени правоотношения и предвид липсата на доказателства за прекратяването им.

При горните данни, по допускането на касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд, настоящият състав намира следното:

На първо място, неоснователно е възражението на третото лице помагач за недопустимост на предявения по делото иск, поради липсата на правен интерес, по съображения, че такъв интерес има само освободеният председател, но не и останалите член-кооператори. Настоящият състав не споделя това разбиране. Предмет на конститутивния иск по чл. 58, ал. 1 и, ал. 2 от ЗК е потестативното право на всеки член на кооперацията, контролния съвет, кооперативния съюз, в който членува кооперацията, и прокурора да предявят иск за отмяна на решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава. Конститутивните искове, чрез които страната, активно легитимирана да ги предяви, упражнява признатото щ потестативно право, чиято единствена форма на съществуване е исковата защита, са изчерпателно и ограничително изброени в закона (numerus clausus), който регламентира и надлежно легитимираните за тяхното предявяване страни. По отношение на иска по чл. 58 от ЗК, такива са субектите, посочени в ал. 2 на с. член, между които е и всеки член на кооперацията, като към него могат да се присъединят и други членове на кооперацията и на контролния съвет и да го поддържат, дори ако той бъде оттеглен от предявилия го ищец. Законът не установява допълнително ограничение в кръга на активно легитимираните за предявяването на иска лица, в рамките на лимитативно изброените такива, произтичащо от предмета на атакуваното по този ред решение. Противното не следва от сочената от ответника по касация казуална практика на Върховния касационен съд, обективирана в цитираните в отговора на касационната жалба решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Решение № 254 от 12.07.2018 г. по т. д. № 1479 / 2017 г. на ВКС, Т. К., ІІ т.о. се отнася до липсата на правен интерес от предявяването на иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на ООД за изключването на друг съдружник, различен от ищеца, който не е встъпил в производството по делото съобразно предвидената в чл. 74, ал. 3 от ТЗ възможност за всеки заинтересован съдружник да поддържа иска. В случая по настоящото дело предмет на атакуваните решения е промяна в персоналния състав на орган на кооперацията по чл. 26 от ЗК- нейния председател, а не на член-кооператор, при едновременно оспорване и на решението за избор на новия такъв. В решение № 127 от 10.02.2015 г. по т.д.№ 3197/2013 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС е третиран въпросът за начина на съвместно упражняване на правата върху дружествен дял по чл. 132 от ТЗ от неколцина съпритежатели, формирането на общата им воля чрез еднопосочни изявления с оглед формирането на един общ глас, пропорционален на размера на общия им дял в капитала на ООД, както за възможността лично да участват в работата на събранието и да упражнят лично правото си на глас в рамките на общия глас, което обаче е релевантно само когато волеизявленията им са непротиворечиви. С решението е призната и самостоятелната процесуалноправна легитимация на веки съпритежател на дружествен дял да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, отделно и независимо от останалите съдружници - съпритежатели на общия дял, а оттам и допустимостта на предявения от него иск за отмяна на взетото решение. Т.е. разглежданите в споменатите решения хипотези са различни от случая по настоящото дело.

На следващо място, съгласно задължителните указания, дадени с ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, наличието на общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК, включително и тази по т. 3, е предпоставено от формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е включен в неговия предмет, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. По негативен път в същия тълкувателен акт са дефинитивно очертани границите на споменатата обща предпоставка, като от нейния предметен обхват изрично са изключени въпросите, които са от значение за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК, които подлежат на инстанционен контрол във фазата на произнасяне по съществото на касационната жалба. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 от ГПК. Същевременно формулираният въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 от ГПК). Във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК, формулираните от касатора въпроси определят рамките, в които касационната инстанция осъществява селекцията за достъп до касационно обжалване, поради което съобразно правомощията си съдът може само да ги уточни и конкретизира, но не и да допусне касация по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, посочен от касатора. Ето защо не са от естество да обосноват допускането на касационно обжалване въпроси, свързани с доводи, които са недопустими, поради обхващането им от процесуалната преклузия, настъпила поради пропуска да бъдат своевременно заявени.

Всички въпроси под № 1-4 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се отнасят до оплакването на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по довода му за провеждане на общото събрание в нарушение на чл. 17 от ЗК при липса на установения в закона и устава кворум за приемането на решения по въпросите от дневния ред, при отсъствието на данни за спазване на процедурата по ал. 2 на с. чл. за провеждането му при т. нар. „спадащ кворум“. За да остави без разглеждане това оплакване, въззивният съд е изложил съображения, че доводът за провеждане на общото събрание при липсата на законоустановения кворум е заявен едва с въззивната жалба, поради което е преклудиран. Посочил е, че проверката за законосъобразност на взетите от общото събрание решения е ограничена единствено до пороците, които са релевирани с исковата молба. Съгласно чл. 58, ал. 3 от ЗК, предявяването на иска за отмяна на решенията на органите на кооперацията от член-кооператор е ограничено от процесуално-преклузивен двуседмичен срок от деня на приемането им, а ако ищецът не е присъствал при решаването - от деня на узнаването или уведомяването му, но не по-късно от 3 месеца от тяхното приемане (ал. 5)- в този смисъл решение № 7 от 01.02.2013 г. по т. д. № 1130/2011 г., Т. К., І т. о. на ВКС. Затова след изтичането на тези срокове е недопустимо въвеждането като предмет на делото на доводи за допуснати нарушения по свикването и провеждането на общото събрание, които не са били своевременно заявени в рамките на тези срокове. В случая, с исковата молба не е наведен довод за провеждане на общото събрание при липсата на установения в чл. 17, ал. 1 от ЗК кворум. Довод за нарушаването на регламентираната в ал. 2 на с. чл. процедура на провеждането му при спадащ кворум чрез отлагането му с 1 час е наведен едва в писмените бележки на ищеца Т. Т., депозирани на 9.11.2021 г. след приключване на заседанието по съществото на спора пред първата инстанция и впоследствие е поддържан като оплакване във въззивната жалба. Ето защо при приетата от въззивния съд недопустимост на този довод, поради пропускане на преклузивните срокове за заявяването му, са ирелевантни евентуално изложените мотиви за неговата неоснователност, с позоваване на твърдяния в исковата молба общ брой на членовете на ответната кооперация, съпоставен с броя на присъствалите на процесното събрание членове, намален с гласа на ненадлежно представлявания кооператор, от които консеквентно е направен извод, че то е проведено при спазване на законоустановения кворум. Поради евентуалния, субсидиарен характер на така изложените мотиви те нямат самостоятелно значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, поради което не може да се приеме, че са обусловили изхода на спора. По тези съображения не покрива общия селективен критерий за достъп до касация въпросът под № 2, а именно дали навеждането на допълнителни възражения в подкрепа на исковата молба по чл. 58 и сл. от ЗК в първото по делото заседание се преклудира, когато ищецът е сторил това съобразно предоставената му от съда възможност за нейното допълване. Противно на твърденията на касатора, доводът за липсата на кворум не е направен в първото по делото заседание, а едва с писмените бележки по съществото на спора. Към датата на това заседание – 8.12.2020 г. е изтекъл както двуседмичният срок по чл. 58, ал. 3 от ЗК, така и по-дългият 3-месечен срок по ал. 5 от с. чл. На следващо място, споменатите срокове за предявяване на конститутивния иск, респ. за посочване на нарушенията са преклузивни, поради което не могат да бъдат продължавани по усмотрение на съда. От това произтича и задължението на ищеца до тяхното изтичане да изчерпи всички доводи за незаконосъобразност или противоуставност на атакуваните решения, на които основава искането за тяхната отмяна, като непредявените в тези срокове такива се преклудират. Въпросите по т. 3 и т. 4 от изложението също не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК, доколкото са свързани с твърденията за липсата на кворум, а оттам и за провеждането на събранието в нарушение на чл. 17, ал. 2 от ЗК, които са преклудирани, поради това, че не са заявени в законоустановения срок. На следващо място, въпросите по т. 3 и т. 4 имат оценъчен характер, в смисъл дали непроизнасянето на въззивния съд по довода за липсата на кворум и дали противоречието между становищата на първоинстанционния и на въззивния съд относно неговата допустимост, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразно задължителните указания, дадени с ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, от значение за достъпа до касационно обжалване е дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а не дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 от ГПК. На следващо място, по същество те представляват преформулирани във формата на въпроси оплаквания за неправилност на решението, които не са от естество да обосноват достъпа до касация при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото пряко касаят сочените от касатора конкретни пороци на решението по чл. 281, т. 3 от ГПК, но структурирани в друга лексикално-граматическа форма. По изложените съображения, горното се отнася и до първия въпрос, квалифициран от касатора като материалноправен, а именно дали кворумът се определя въз основа на броя на поканените кооператори или на този, твърдян от оспорващия редовността на събранието ищец.

По същество въпросът по т. 5 от изложението, също представлява преформулирано оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, по смисъла на чл. 293, ал. 2, предл. второ от ГПК, изразяващо се в непроизнасяне по инцидентния установителен иск, който касаторът твърди, че е предявил, за установяване частичната нищожност на клаузата на чл. 25, ал. 2 от устава на кооперацията, поради противоречие с нормата на чл. 19 от ЗК в настоящата щ редакция. От мотивите на обжалвания акт е видно, че първоинстанционният съд не се е произнесъл с изрично определение по чл. 212 от ГПК по приемането за съвместно разглеждане при условията на последващо обективно съединяване на инцидентен установителен иск на ищеца с посочения петитум. Въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването за допуснато процесуално нарушение, като се е позовал на т. 7, б. „а“ от ТРОСГТК № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., според което отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на самостоятелно обжалване, очевидно воден от разбирането, че поради това той не подлежи и на инцидентен съдебен контрол. Същевременно, в съответствие с указанията, съдържащи се в съобразителната част на същия тълкувателен акт, въззивният съд се е произнесъл по преюдициалното правоотношение, предмет на установяване с този иск в мотивите на решението си, като е приел, че кооператорът М. Д. не е била надлежно представлявана при провеждане на общото събрание, тъй като нейният пълномощник не е притежавал качеството на член-кооператор, т.е. съдът е приложил актуалната редакция на чл. 19 от ЗК към датата на провеждане на общото събрание – 6.02.2020 г., съобразена с новелата от ДВ. бр.13 от 11.02.2003г. а не клаузата на чл. 25, ал. 2 от устава на кооперацията, която възпроизвежда отменената щ редакция, действала при приемането на устройствения акт. Съобразил е обаче, че предвид позитивното мнозинство по приемане на атакуваните решения, дисквалифицирането на гласа на ненадлежно представлявания кооператор не се отразява на законосъобразното формиране на решаващата воля на общото събрание. Ето защо сам т по себе си непроизнасянето по приемане на инцидентния установителен иск не е обусловило изхода на спора по делото, поради което не удовлетворява общата предпоставка за достъп до касация.

Неоснователно е и бланкетно заявеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 предл. последно от ГПК.

Като основание за допускане на касационен контрол, необусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, това основание за достъп до касация предполага неправилността да е съществена до степен, че да бъде констатирана от съда prima facie - без необходимост от анализ за установяване наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилността тя се изразява във видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, свързана с допуснати от съда нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, както и при нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа установените по делото факти, чиито резултат е прилагането на закона в неговия несъществуващ, в т. ч. противоположен (contra legem) или отменен смисъл. В случая такава неправилност не е налице, доколкото обжалваното въззивно решение не съдържа противоречиви съждения, отклоняващи се от формалната и правна логика, а постановеният с него краен резултат от решаващата дейност на съда закономерно следва от изложените в него непротиворечиви мотиви.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,