Определение № 1392 от 08.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2848/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Химимпорт“ АД, [населено място], чрез адв.Й. Й. от САК, срещу решение № 552/16.09.2024г. по възз.т.д. № 406/2024г. на САС. С него е потвърдено решение № 257/19.02.2024г. по т.д.№ 2174/2023г. на СГС, с което е оставено без уважение възражението на касатора срещу решението на синдиците на „КТБ“ АД/н/, обективирано в писмо, изх.№ 1129/27.11.2023г., в частта относно реда за удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН на приети вземания за разноски в размер на 4300лв. по изп. лист от 01.04.2022г. по т.д.№ 1548/2017г. на СГС и в размер на 388 793.61лв. по изпълнителен лист от 18.01.2023г. по т.д.№ 1549/2017г. на СГС, с искане да се признае/приеме поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение. Според касатора не са обсъдени всички негови доводи, съответно липсват собствени правни мотиви по тях. Според касатора даденото разрешение в определение № 67/15.02.2022г. по ч.т.д.№ 1212/2021г., I т.о., че присъдените на ответниците разноски в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността не са разноски по нъсъстоятелността, тъй като не попадат сред лимитативно изброените вземания в чл.54 ЗБН, е неправилно и подлежи на преразглеждане. Излага аргументи в подкрепа на тезата си в обратния смисъл. Искането е за касиране на решението и за постановяване на друго, с което да се признае/приеме поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН на приетите вземания на касатора за разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът въвежда основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следния правен въпрос: Във връзка със задължението на съда за обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба, вкл. и тези, за които във въззивната жалба е релевирано оплакване, че не са обсъдени в мотивите на решението на първоинст. съд? Общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е обоснована от касатора с доводи за необсъждане на релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички относими доводи, съответно липса на мотиви по тях. С писмен отговор А. Н. Д. и Кристи Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“АД /н/, оспорват наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на старните и данните по делото, приема следното: Първоинстанционното производство, т.д.№ 2174/2023г. на СГС, е образувано по възражение на кредитора „Химимпорт“ АД, [населено място], с правно основание чл.66, ал.6 ЗБН, срещу решението на синдиците на „КТБ“ АД/н/, обективирано в писмо, изх.№ 1129/27.11.2023г. в частта относно реда за удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН на приетите вземания за разноски по изпълнителен лист от 01.04.2022г.по т.д.№1548/2017г. на СГС и по изпълнителен лист от 18.01.2023г. по т.д.№ 1549/20187г. на СГС, с искане да се признае поредност по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН. Сезиран с въззивна жалба на възразилия кредитор, въззивният съд е съобразил, че предмет на установяване е не признатото от синдиците съществуване на вземанията на кредитора за разноски, а редът на тяхното удовлетворяване. САС се е позовал на даденото тълкуване в определение № 67/15.02.2022г. по ч.т.д. № 1212/2021г. на ВКС, I т.о. на ВКС, което е споделил, а именно: „ Вземанията за разноски, присъдени на ответниците в производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН; Същите не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по несъстоятелност“. По тези съображения са преценени за неоснователни доводите на въззивника, че направените от него разноски в исковото производство са разходи за попълване на масата на несъстоятелността по см. на чл.54, т.3 ЗБН. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалване. Поставеният процесуалноправен въпрос е значим за всяко въззивно производство. Доколкото касаторът е конкретизирал необсъдените според него оплаквания във въззивната жалба, в случая е обоснована общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Видно от мотивите на обжалваното решение, не се наблюдава отклонение на даденото разрешение от съдебната практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил, но е намерил за неоснователни доводите на въззивника, че направените от него разноски в исковото производство са разходи за попълване на масата на несъстоятелността по см. на чл.54, т.3 ЗБН, като се е позовал на постановеното по чл.274, ал.3 ГПК определение № 67/15.02.2022г. по ч.т.д.№ 1212/2021г., I т.о. Въпросът всъщност е израз на несъгласието на касатора с правилността на направените от въззивния съд изводи, но тя е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство, а е предмет на същинския касационен контрол. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: