Определение № 584 от 26.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2280/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 12522/05.07.2018 г. на С. Д. С. от [населено място] чифлик, обл. В., срещу определение № 1876 от 14.06.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 2257/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 28.02.2018 г. по т. д. № 7546/2014 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от С. Д. С. против „Булланд” ООД иск с правно основание чл.74 ТЗ. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частната жалбоподателка поддържа, че въззивният съд не е определил правилно предмета на делото, приложил е неправилно разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК и е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи за валидно прекратяване на членственото й правоотношение с ответното дружество преди датата на провеждане на общото събрание, на което са взети оспорените с иска по чл.74 ТЗ решения. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор на жалбата от ответника „Булланд” ООД - [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по т. д. № 7546/2014 г., Софийски апелативен съд е приел, че предявеният по делото иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от извънредното общо събрание на съдружниците в „Булланд” ООД на 23.10.2014 г., е процесуално недопустим, тъй като към датата на събранието ищцата С. С. не е имала качеството на съдружник в дружеството и по тази причина не е активно процесуално легитимирана да води иска по чл.74 ТЗ. След преценка на поредицата молби, с които по указания на първоинстанционния съд ищцата е конкретизирала исковата си молба, въззивният съд е приел, че по делото е предявен само иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията от 23.10.2014 г. Оплакванията в частната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил и предявяването на иск по чл.71 ТЗ за съществуване на членствено правоотношение с дружеството към датата на провеждане на общото събрание, са счетени за неоснователни с оглед направените от самата ищца уточнения относно търсената от съда защита. При преценката дали към датата на провеждане на общото събрание ищцата е имала качеството на съдружник в „Булланд” ООД въззивният съд е обсъдил задълбочено твърденията на страните и представените пред първата инстанция доказателства във връзка с надлежното провеждане на процедура по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване участието на ищцата в дружеството. От доказателствата е направен извод, че изявлението по чл.517, ал.3 ГПК е връчено редовно на „Булланд” ООД чрез управителя В. Д. в рамките на висящо изпълнително дело чрез частен съдебен изпълнител с писмо от 29.08.2012 г. и че от момента на връчването е породило целените правни последици - прекратяване на членственото правоотношение между „Булланд” ООД и С. С.. В зависимост от този извод въззивният съд е приел, че като последица от редовното връчване на изявлението по чл.517, ал.3 ГПК ищцата е изгубила качеството си на съдружник преди датата на извънредното общо събрание от 23.10.2014 г. и поради това предявеният от нея иск с правно основание чл.74 ТЗ е процесуално недопустим. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно определение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частната жалбоподателка е обосновала приложното поле на касационния контрол с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и с очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос допустимо ли е с иск по чл.71 ТЗ съдружникът да търси защита на членствените си права срещу други субекти и обстоятелства, различни от действия или бездействия на органи на дружеството, в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС - т.4, и с практиката на ВКС в решение № 236/18.01.2017 г. по т. д. № 2309/2015 г. на І т. о. и решение № 101/25.06.2012 г. по т. д. № 877/2011 г. на ІІ т. о. Поставеният в изложението въпрос не покрива предвидения в чл.280, ал.1 ГПК общ селективен критерий за достъп до касационно обжалване, тъй като не е обуславящ за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд за недопустимост на инициираното от частната жалбоподателка исково производство. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че по делото е предявен само един иск с правно основание чл.74 ТЗ - иск за отмяна на решенията, взети от извънредното общо събрание на съдружниците на „Булланд” ООД на 23.10.2014 г. Тази констатация е основана на поредицата уточнителни молби, с която ищцата - частен жалбоподател е конкретизирала съдържанието на търсената от съда защита. От направените уточнения съдът е достигнал до извод, че с исковата молба не е предявен отделен иск по чл.71 ТЗ за установяване съществуването на членствено правоотношение, поради което въпросът за предметния обхват на защита с иска по чл.71 ТЗ е абсолютно неотносим към решаващите изводи на въззивния съд и не може да послужи като общо основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаната в изложението допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. За изчерпателност следва да се отбележи, че произнасянето на въззивния съд относно приложното поле на исковете по чл.71 ТЗ и чл.74 ТЗ и активната процесуалноправна легитимация за предявяването му е в съответствие с посочената от жалбоподателката задължителна и казуална практика на ВКС, което съответствие изключва хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и другото въведено с изложението основание за достъп до касационно обжалване - очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Очевидната неправилност е въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г. По своята същност очевидната неправилност не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение/определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която е резултат от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Правните съображения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с които е обоснована очевидната неправилност на обжалваното определение, са идентични с оплакванията в частната касационна жалба за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за валидно прекратяване на членственото правоотношение на ищцата - частен жалбоподател като съдружник в „Булланд” ООД. Неточното прилагане на чл.517, ал.3 ГПК и необосноваността на изводите за настъпване на правните последици от изявлението на кредитора за прекратяване участието на ищцата като съдружник в ответното дружество преди датата на провежадне на общото събрание, на което са взети оспорените с иска по чл.74 ТЗ решения, не сочат на очевидна неправилност на обжалваното определение като квалифицирана форма на неправилност с последица допускане на касационно обжалване. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби настоящият състав не преценява определението като очевидно неправилно, поради което няма основание то да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,