Определение № 50079 от 13.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3488/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. П. Х. лично и като пълномощник на малолетния А. Х. Х. срещу решение № 76 от 12.04.2022 г. по в.гр.д.№ 393 от 2021 г. на Ловешкия окръжен съд, граждански състав, с което е потвърдено решение № 260096 от 15.07.2021 г. по гр.д.№ 438 от 2020 г. на Троянския районен съд в следните негови части:

1. за уважаване на предявения от Р. М. Х. срещу А. Х. Х. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на Р. Х. върху 1/2 ид.ч. от празно дворно място с площ от 762 кв.м., находящо се в [населено място], общ.Т., обл.Л., махала „Д.“, представляващ поземлен имот с идентификатор ...........по кадастралната карта на селото, одобрена със заповед № РД-18-25 от 01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК и за осъждане на А. Х. да предаде на Р. Х. този имот и

2. за уважаване на предявения от Р. М. Х. срещу Х. П. Х. иск за признаване за установено между страните, че Х. Х. не притежава /не е носител/ на вещно право на ползване върху процесния имот.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Упражняваното владение от един от съсобствениците ползва ли останалите съсобственици и може ли да се приеме, че владение са упражнявали и те в рамките на притежаваната от тях идеална част от имота ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 124 от 05.11.2018 г. по гр.д.№ 3569 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о.

2. При смърт на наследодателя наследникът присъединява ли срока на придобивната давност на праводателя към срока на своето владение ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 11 от 29.02.2016 г. по гр.д.№ 3942 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., Тълкувателно решение № 1 от 2012 г. и Тълкувателно решение № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС.

3. Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди и съобрази всички относими доказателства по делото ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 445 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1733 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д.№ 257 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д.№ 4216 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 670 от 15.11.2010 г. по гр.д..№ 695 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 548 от 06.12.2010 г. по гр.д.№ 1119 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1321 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 443 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 166 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр.д.№ 1857 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

В писмен отговор от 21.07.2022 г. пълномощникът на ответницата по жалбата Р. М. Х. оспорва жалбата и моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Третото лице- помагач на страната на ищцата Р. Х.- Д. Д. К. не взема становище по жалбата.

Третото лице-помагач на страната на ответниците Б. И. И. също не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост и за вещно право върху недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявените искове по чл.108 ЗС и чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че от представения по делото нотариален акт № .......от 03.12.1996 г. безспорно е установено, че процесният имот е бил собственост на М. Б. И., който през 2005 г. с нотариален акт № .......от 22.04.2005 г. го е продал на П. Л. Г. и на ищцата по делото Р. М. Х..

За неоснователно е прието възражението на ответниците А. Х. и Х. Х., че са придобили съответно право на собственост и вещно право на ползване върху процесния имот въз основа на сделката, обективирана в нотариален акт № ...от 29.08.2019 г. Съдът е приел, че тази сделка е била сключена с несобственик- братът на бившия собственик М. Б. И.- И. Б. И., който е и единствен негов наследник.

За неоснователно е счетено и възражението, че имотът е придобит на основание давностно владение, упражнявано последователно от М. И., И. И. и ответника А. Х.. Прието е, че по делото не е доказано тези лица да са владяли имота в периода от 2005 г. до 2019 г. Първите действия, с които явно и категорично са оспорили правото на собственост на ищцата били снабдяването на Х. с нотариален акт на 29.08.2019 г. и действията му по изчистването и заграждането на имота. Изрично е посочено, че И. И., дори да е владял имота на брат си М. И. след неговата смърт на 15.08.2014 г., не е добросъвестен владелец и съответно не е могъл да придобие имота въз основа на кратката 5-годишна давност по чл.79, ал.2 ЗС, тъй като съгласно приетото в ППВС № 6 от 1974 г. наследяването не е правно основание за упражняване на добросъвестно владение. А дори към това владение от 15.08.2014 г. да се присъедини и владението на А. Х., до предявяването на иска през 2020 г. не е изтекъл 10-годишният срок за придобиване на имота на основание недобросъвестно владение.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба по поставените въпроси, поради следното:

Първият поставен в изложението към жалбата въпрос /Упражняваното владение от един от съсобствениците ползва ли останалите съсобственици и може ли да се приеме, че владение са упражнявали и те в рамките на притежаваната от тях идеална част от имота ?/ не е правен въпрос, който би могъл да е основание за допускане на касационното обжалване на решението, тъй като е неотносим към конкретното дело, по което не се касае за придобиване на право на собственост от ищцата Р. Х. и от П. Г. на основание давностно владение, а на основание сделка: договор за покупко- продажба от 22.04.2005 г. А както правилно е посочил въззивният съд в решението си, неупражняването на правото на собственост от собственика само по себе си не води до погиването му. Съгласно чл.99 ЗС правото на собственост се изгубва единствено, ако титулярът му се откаже от него /чл.100 ЗС/ или ако бъде придобито от друго лице.

Вторият поставен въпрос /При смърт на наследодателя наследникът присъединява ли срока на придобивната давност на праводателя към срока на своето владение ?/ също е неотносим към конкретното дело, по което не е доказано след прехвърлянето на имота на Р. Х. и П. Г. с нотариалния акт № ........от 22.04.2005 г. бившият собственик М. И. отново да е установил владение върху продадения от него имот и след неговата смърт през 2014 г. брат му И. И. да е продължил това владение.

По третия поставен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди и съобрази всички относими доказателства по делото ?/ няма противоречие между посочената практика на ВКС и приетото в обжалваното решение. Напротив, напълно в съответствие с тази практика, въззивният съд е обсъдил всички посочени във въззивната жалба възражения и доводи за неправилност на първоинстанционното решение, всички относими към спора доказателства и е изложил собствени правни изводи по съществото на спора.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.

По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.