Определение № 921 от 12.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1358/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. П., чрез процесуален представител, против Решение № 123 от 12.05.2023 г. по в. гр. д. № 61/2023 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено Решение № 724 от 12.12.2022 г. по гр. д. № 335/2022 г. на Районен съд – Силистра, с което е признато за установено по отношение на настоящия касатор, че дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД следните суми: 6 068,30 лв. - главница по Договор за потребителски кредит №[ЕГН] от 06.04.2020 г., ведно със законната лихва считано от 28.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 1 552, 24 лв. - договорна лихва, дължима за периода 15.10. 2020г. - 14.05.2021г.; 266,67 лв. и обезщетение за забава за периода 15.10. 2020 г. - 14.05.2021 г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяната и като последица от това – присъждане на сторените разноски.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Дали неточното посочване на размера на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит следва да се приравни на липса на посочване на такъв процент ?;

2. При невнасяне на застрахователните вноски по договор за застраховка на застрахователя, какво става с този договор ? Прекратява ли се или продължава действието си ? Ако продължава - на какво основание ? Ако се прекратява, на какво основание тази сума се претендира от потребителя и то като част от главницата по договора за кредит ?;

3. Дали договорите за допълнителни услуги са част от договора за кредит, при условие че тяхната цена е включена към главницата ? Важат ли изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК (във вр. с чл.22 ЗПК) и за договора за допълнителни услуги ? Дали цената на допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите по договора ?;

4. Дали евентуалното неточно определяне на ГПР следва да се приравни на пълната му липса в договора ?;

5. Налагането на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора представляват ли неравноправни и влияят ли на действителността на договора ?;

6. При сключена допълнителна услуга - договор за застраховка за защита на кредита към договор за потребителски кредит, чиято застрахователна премия е включена в главницата, но не е изплатена на застрахователя, влияе ли на валидността на договора за кредит или не ?

По въпрос № 1 се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, обоснована с довода, че изводите на въззивния съд са в противоречие с практиката на касационната инстанция (Определение № 50706 от 04.10.2022 г. по гр. д. № 851/2022 г., IV г. о. – досежно минималния размер на шрифта по договора за кредит; ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; ТР № 1 от 27.04. 2022 г. по тълк.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 145 от 07. 01.2019г. по гр.д. № 811/2018г. на II г. о.; Решение № 12 от 16.02.2016г. по гр.д. № 2184/2015 г. на III г. о.; Решение № 283 по гр. д. № 1609/2014г. на IV г. о.; Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.о.; Решение № 145 по гр.д. № 811/2018г. на II г.о. и Определение № 260 от 06. 04.2021г. по гр. д. № 3737/2020г. на IV г. о.), както и с практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 30.06.2022г. по дело С-170/2021г.; Решение по дело С-243/2008г.; Решение по дело С-397/2011г.; Решение по дело С-168/2005г.; Решение по дело С-40/2008г.; Решение по дело С-618/2010г.; Решение по дело С-472-11; Решение по дело С-448/2017г. EOS KSI Slovensko s.r.о и Решение по дело С-229/2020г.). По въпрос № 2 касаторът обосновава наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК с твърдението, че отговорът по формулирания въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че постановеният от Окръжен съд – Силистра съдебен акт е очевидно неправилен. По въпроси № 3, № 4, № 5 и № 6 се излагат съображения за наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване с аргумента, че отговорът по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът – „Ти Би Ай Банк” ЕАД, чрез процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, сезиран с жалба на ответника по иска по чл.422 ГПК, след споделяне мотивите на районния съд, към които е препратил по реда на чл.272 ГПК, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с част от отпуснатия кредит е бил погасен предходен такъв на ответницата М. И. П., а с друга част от усвоената сума е била заплатена застрахователна премия към „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ по застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, както е предвидено в чл.7.2.2 от договора за потребителски кредит. Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че при договорен годишен лихвен процент от 47,98% и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,5%, не са налице неравноправни клаузи, противоречащи на закона и добрите нрави. Акцентирано е, че ГПР е изчислен по отношение на кредит в размер на 6 472,76 лв., в която сума е включена и сумата за заплащане на застрахователната вноска. Изложено е, че в случая сключването на договор за застраховка не се явява предпоставка за сключване на договора за кредит, а е следствие от свободно изразената воля на кредитополучателя. Касае се за две отделни, самостоятелни правоотношения, като кредитодателят е изпълнил задължението си да преведе сумата за застраховката директно на застрахователя. По тези съображения съдът е приел, че кредиторът се явява изправна страна по договора между страните, който ведно със съпътстващия го погасителен план, дава ясна представа за размера на задълженията. Въззивният съд е споделил и извода на първоинстанционния съд за установено по делото просрочие на три поредни от дължимите месечни вноски от страна на длъжника, довело до настъпването на предсрочна изискуемост на цялото непогасено задължение, считано от датата, на която потребителят е следвало да погаси последната от 3-те месечни погасителни вноски, като на ответницата е било редовно връчено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост.

За неоснователни са приети поддържаните във въззивната жалба възражения за наличие на нищожна клауза в сключения между страните договор, като неотговаряща на изискванията за добросъвестност и водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По конкретното възражение, че сумата от 1 162.86лв. /вноска по застраховка/ не следва да е част от главницата по кредита, поради липса на доказателства за превеждането й на застрахователя, решаващият съд е приел, че прехвърлянето на сумата на застрахователя е факт без правно значение за валидността на договора за кредит, тъй като касае облигационна връзка, стояща извън процесното правоотношение. В допълнение е посочил, че по делото са налице доказателства, установяващи директно извършено плащане на застрахователя. По възражението, че чрез застрахователното правоотношение е направен опит за заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, водещо до недействителност на уреждащата го клауза от договора в хипотезата на чл.21,ал.1 ЗПК, е изложено, че сключването на договора за застраховка не е задължително условие за отпускане на кредита. След анализ на приетите по делото писмените доказателства е направен изводът, че предложението за тази облигационна връзка е отправено преди сключването на договора за кредит и не е обвързано с някакви бъдещи условия, както и че е израз на свободна воля между страните. Споделен е и изводът на първоинстанционния съд, че застрахователната сума е била включена в ГПР по кредита и същият не надхвърля 48,5%, поради което не е налице хипотезата на неравноправна договорна клауза.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

След съобразяване с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на един или повече правни въпроси, които трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, настоящият състав намира, че по начина, по който са формулирани въпросите не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.

Първият и четвъртият въпрос от изложението изхождат от защитното твърдение на касатора за неточно посочване в договора за кредит на размера на ГПР, което обаче не съответства на направения от въззивния съд въз основа на експертно заключение извод за правилното му определяне. Несъгласието с фактическите констатации на съда е относимо към правилността на обжалваното решение, преценката на която е извън предмета на производството по селектиране на касационните жалби. Освен това, видно от обосновката на въпроса, по-високият според касатора процент на ГПР се дължи премуществено на по-ниския размер на главницата по договора, изключвайки от същата размера на застрахователната премия, което не съответства на приетото от съда и на данните по делото. Аналогични са и съображенията досежно втория и шестия от въпросите, предпоставени от несъгласие с направения от въззивния съд извод за доказаност на директния превод на сумата по застрахователната премия от кредитодателя на застрахователя. Решаващ за изхода на спора в случая е мотивът на съда за самостоятелност на кредитното и застрахователното правоотношение, като неплащането на застрахователната премия не се отразява на действителността на договора за кредит, срещу който извод липсва касационен довод, съответно поставен въпрос.

При положение, че въззивният съд изрично е приел самостоятелност на кредитното и застрахователното правоотношение, третият въпрос не съответства на обективираната в решението правна воля на съда. Освен това, със същия некоректно се сочи, че застрахователната премия е включена към главницата, което не съответства на обективираното от съда при тълкуване волята на страните, приемайки, че част от заетата сума е предназначена за погасяване на посочената премия. Следователно кредитополучателят се е съгласил да му се предостави в заем сума, съответна на равностойността на застрахователната премия, като липсва възражение срещу договорения начин на изплащането й в полза на застрахователя. Последната част от въпроса е общо поставена, поради което също не съответства на критерия по чл.280, ал.1 ГПК.

Петият въпрос изхожда от твърдения, каквито не са установявани по делото и въз основа на които не са формирани изводи от решаващия съд, поради което се преценява като хипотетичен.

Липсата на което и да е от условията на чл.280 ал.1 ГПК препятства допускането на исканата касационна проверка.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. В случая основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се поддържа при поставянето на втория въпрос от изложението, изхождащ от твърдението на касатора за недоказаност заплащането на застрахователната премия и произтичащите от това правни последици – доводи, съставляващи основание по чл.281 т.3 ГПК, а не такива по чл.280, ал.2 ГПК, поради което не могат да обусловят уважаване на искането за достъп до касационна проверка.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК