Определение № 5095 от 06.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3579/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място], срещу решение №276/10.04.2025г. по гр.д. №164/25г. на ОС Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените срещу касатора от Т. П. А. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Касаторът иска отмяна на въззивното решение като неправилно. В контекста на оплакванията, в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК следните въпроси: 1.“Следва ли разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ да се тълкува разширително или същата изчерпателно посочва условията, които следва да са налице, за да бъде реализирано правото на уволнение, предвидено в разпоредбата?“ /реш.№.4/07.04.22 по г.д.№.2285/21, ІV ГО/; 2. “Обстоятелството, че в търговския регистър е вписан нов изпълнителен директор /лице, различно от предходното/, когато се отнася до ВиК дружество със стратегическо значение и специфичен засилен контрол, може ли да се приеме за достатъчно доказателство за наличие на сключен договор за управление?“; 3.„Следва ли новоназначен изпълнителен директор на дружеството да разполага с възможност самостоятелно да определя екипа, с който работи, съобразно разпоредбите на закона и изискванията на възможността, предоставена в чл.328 ал.2 КТ?“; 4.“При уволнение по чл.328 ал.2 КТ следва ли работодателят да излага изрични съображения относно прекратяване на трудовото правоотношение?“; 5.“В случай, че служителят е започнал ново трудово правоотношение, преди постановяване на решението по искова молба по чл.344 КТ, това обстоятелство води ли до недопустимост на иска за възстановяване на предишната работа? В посочената хипотеза на служителя дължи ли се обезщетение за периода, в който същият вече е бил назначен по друго трудово правоотношение?“. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускането му до касационно обжалване. Насрещната страна по жалбата – ищецът Т. А., чрез адв. Ж.Б., оспорва касационната жалба и възразява срещу наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендира разноски. Съдът намира за допустима касационната жалба, а по искането за допускане на касационно обжалване съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжност „ръководител звено“ в район Б.; с акт за прекратяване №7/02.02.2024г. на изпълнителния директор на ответното дружество Ц. М., считано от 05.02.2024г., ищецът е бил уволнен на основание чл.328 ал.2 КТ „поради сключване на договор за управление №ЧР-02-110/18.08.23”; последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е 3900лв.; след уволнението и до приключване на устните състезания пред окръжния съд няма данни да е започнал нова работа. Въззивният съд е изяснил, че за законността на уволнение на основание чл.328 ал.2 КТ е необходимо работодателят да е предприятие по смисъла на §1 т.2 ДР КТ; служителят, чийто трудов договор е прекратен, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на §1 т.3 ДР КТ и потестативното право на управляващия предприятието работодател да е упражнено в 9-месечния срок от започване изпълнението на новия договор за управление. Първото обстоятелство не е било предмет на спора. По второто въззивният съд е намерил за основателни оплакванията във въззивната жалба, че длъжността на ищеца е ръководна, а по третото - е възприел изводите на първоинстанционния съд за липса на представен управленски договор и на други данни, от които да се изведе, че уволнението е било извършено от лице с възложени му от принципала правомощия и в контекста на необходим подбор на ръководни кадри за изпълнението на управленската програма на новия управител, респективно за постигането на поставените му с нея финансови и икономически задачи. В отговор на изрично оплакване по въззивната жалба е изтъкнато чрез позоваване на цитираната практика на ВКС, че хипотезата на чл. 328, ал.2 КТ изисква наличието на нов бизнес план или производствени цели и задачи като условие за законосъобразно упражняване правото на уволнение. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Въпросът за необходимостта от нов бизнес план или бизнес задачи за законосъобразно упражняване на правото на уволнение по чл. 328, ал.2 КТ няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция. Същите съвпадат с тези на първоинстанционния съд за недоказаност /при доказателствена тежест на ответника/ съществуването на договора за управление от 18.08.2023г. То, както и съдържанието на договора са били оспорени още с исковата молба, а доказателствената тежест за установяването им е указана на ответника. При правилното й разпределение въззивният съд е препратил към извода на първоинстанционния съд, че такъв договор не съществува, поради което и управителят М. няма правомощия да прекрати трудовото правоотношение със служителя. Това е достатъчно и самостоятелно основание за уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Необходимостта от наличие на бизнес план и бизнес задача в съдържанието на сключен договор за управление е обсъждана в отговор на конкретно оплакване във въззивната жалба и предвид приетото, че договор за управление от 18.08.2023г. въобще не е сключен, изложените във връзка с бизнес плана мотиви не детерминират крайния извод за незаконност на уволнението на ищеца. Останалите въпроси не представляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК. Вторият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. Следва обаче да се посочи, че вписването в търговския регистър в случая има само оповестително действие ( чл.7 и чл. 10 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ) и не доказва съществуването на вписаното обстоятелство. Третият въпрос е общотеоретичен и неотносим към решаващата воля на съда, която е за неустановеност съществуването въобще на договор за управление. Неотносими са и четвъртият и петият въпроси, а последният съдържа и условие, което не е било прието от въззивната инстанция и не съответства на обстоятелствата по делото /съдът не е приемал, че служителят е бил назначен по ново трудово правоотношение/. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Съгласно установената практика, основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно – без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Касаторът не сочи и не обосновава такъв порок на обжалваното решение. На ищеца се следват сторените за настоящото производство разноски, които са в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд