Определение № 3046 от 12.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3615/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Я., чрез процесуалния си представител адвокат Е. П. от АК-Кърджали, срещу решение № 90 от 08.07.2024г. по в.гр.д.№111/2024г. на Кърджалийския окръжен съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 79 от 26.03.2024 г. по гр. д. № 396/2023г. на Районен съд - Момчилград, в обжалваната му част, са уважени предявените от Н. Н. Ю., Ш. Я. Ю., Е. Я. Е., Б. Я. М., Ю. С. Х., Н. С. О. и Б. С. Е. против касатора установителни искове за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че Н. Н. Ю. е собственик на 3/30 идеални части по наследство от Н. Х. Ю., починал на 01.04.1974г.; Ш. Я. Ю. е собственик на 2/30 идеални части по наследство от Я. Х. Х., починал на 14.12.1996г.; Е. Я. Е. е собственик на 2/30 идеални части по наследство от Я. Х. Х., починал на 14.12.1996г.; Б. Я. М. е собственик на 2/30 идеални части по наследство от Я. Х. Х., починал на 14.12.1996г.; Ю. С. Х. е собственик на 1/30 идеални части по наследство от С. Ю. Х., починал на 03.10.2006г.; Н. С. О. е собственик на 1/30 идеални части по наследство от С. Ю. Х., починал на 03.10.2006г.; и Б. С. Е. е собственик на 1/30 идеални части по наследство от С. Ю. Х., починал на 03.10.2006г., от всеки един от следните поземлени имоти:

1.Поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място], общ.Момчилград, обл. Кърджали, одобрени със заповед № РД-18-275 от 03.05.2019г. на изп. директор на АГКК, посл. изм. 14.09.2022г., находящ се в [населено място], местност К., с площ 4 999 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 8, с номер по предходен план: *, при граници на поземления имот по кадастрална карта: поземлени имоти с идентификатори *, *, *, *, ***;

2.Поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място], общ.Момчилград, обл. Кърджали, одобрени със заповед N РД-18-275 от 03.05.2019г. на изп. директор на АГКК, посл. изм. 14.09.2022г., находящ се в [населено място], местност Ш. Й./Г. Й., с площ 9 963 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4/четвърта/, с номер по предходен план: *, при граници на поземления имот по кадастрална карта: поземлени имоти с идентификатори *, *, *, *, *, *, ***и

3. Поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място], общ.Момчилград, обл. Кърджали, одобрени със заповед N РД-18-275 от 03.05.2019г. на изп. директор на АГКК, посл. изм. 14.09.2022г., находящ се в [населено място], местност Д. ери, с площ 2 001 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4/четвърта/, с номер по предходен план: *, при граници на поземления имот по кадастрална карта: поземлени имоти с идентификатори *, *, *, *, ***и е отменен по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижими имоти по наследство № 60/01.09.2022г., том III, рег. N 4337, дело № 460/2022г. в частта, с която С. С. Я., е признат за собственик по наследство и давностно владение на 12/30 идеални части /или за разликата над 18/30 идеални части/ от всеки от процесните поземлени имоти.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени със законните последици.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК, по въпросите:

1. Когато сънаследник е установил самостоятелна фактическа власт върху определен наследствен имот със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява повече от 10 години, трябва ли да извършва някакви конкретни действия по отблъскването на владението на другите съсобственици или е достатъчно да владее имота безпрепятствено и демонстративно;

Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №111/30.12.2020 г. по гр.д. №4271/2019 г. на ВКС, I г.о.; решение №43/08.04.2019 г. по гр.д. №2292/2018 г. на ВКС, I г.о.

2. При наличие на няколко отделни съсобствени имота достатъчни ли са действията на съсобственик по оспорване на владението на един от имотите и разпростира ли се това действие по отношение на всички наследствени имоти;

3. Когато близки роднини и сънаследници/съсобственици/ обработват и ползват различни ниви и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделните имоти със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобствени;

По въпроса се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение №97/19.10.2020г. по гр.д. № 325/2020 г. на ВКС, I г.о.

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

По въпроса се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ВКС, ІV гр. о. и решение № 16 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 6670/2014 г. на ВКС, І г.о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Н. Н. Ю., Ш. Я. Ю., Е. Я. Е., Б. Я. М., Ю. С. Х., Н. С. О. и Б. С. Е., чрез процесуалния си представител адвокат Р. Х., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Н. Н. Ю., Х. С. Я., Ш. Я. Ю., Е. Я. Е., Б. Я. М., Ю. С. Х., Н. С. О. и Б. С. Е. срещу С. С. Я. положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че всеки ищец е собственик до размера на претендирана идеална част по наследство от три поземлени имота, представляващи земеделска земя, с идентификатори по КККР на [населено място], общ. Момчилград, обл. Кърджали, одобрени със заповед № РД-18-275 от 03.05.2019г. на изп.директор на АГКК - поземлен имот с ид. № *, поземлен имот с ид. № *и поземлен имот с ид. № ***.

Съдът е констатирал, че с решение № 290АЮ от 23.09.1998г. на Поземлена комисия гр. Момчилград е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. Ю. Х., бивш жител на [населено място], общ.Момчилград, обл.Кърджали, съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място] на три ниви: 1.Нива от 4.999 дка, осма категория, местност К., имот № *по плана за земеразделяне, при посочени граници, 2. Нива от 10.001 дка, четвърта категория, местност Ш./Г., имот № *по плана за земеразделяне, при посочени граници, и 3. Нива от 2.001 дка, четвърта категория, местност Д., имот № *по плана за земеразделяне, при посочени граници, които ниви по КККР на [населено място], общ.Момчилград, обл.Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-275/03.05.2019г. на изп. директор на АГКК, посл.изм. от 14.09.2022г., са съответно идентични с имоти с идентификатори: *, * и *.

Посочено е, че Х. Ю. Ю., е роден 1878г. и е починал на 14.01.1972г., преди реституцията на земеделските имоти, поради което правоимащи по ЗСПЗЗ се явяват неговите наследници, на които е възстановено правото на собственост върху земеделските земи.Приживе Х. Ю. Ю. е имал съпруга и пет деца, като съпругата му е починала на 13.12.1980г., а едно от децата му е починало преди него - на 28.12.1945г., но е оставило свои низходящи.Ищецът Н. Ю. Ю. е внук на общия наследодател, заместващ заедно с брат си в наследяването баща си и син на общия наследодател Н. Х. Ю., починал на 01.04.1974г. и с дял в наследството 1/10 идеална част; Ш. Я. Ю., Е. Я. Е. и Б. Я. М., внуци на общия наследодател, заместващи в наследяването баща си и син на общия наследодател Я. Х. Х., починал на 14.12.1996г., с общ дял в наследството 1/5 идеална част, или за всеки по 1/15; Ю. С. Х., Н. С. О. и Б. С. Е., правнуци на общия наследодател, заместващи в наследяването баща си С. Ю. Х., починал на 03.10.2006г., който на свой ред заедно с брат си заместват в наследяването своя баща и син на общия наследодател Ю. Х. Ю., починал на 28.12.1945г., с оглед на което имат общ дял в наследството 1/10 идеална част, или за всеки по 1/30; ответникът С. С. Я. заедно със своите три сестри и двама братя замества в наследяването своята майка и дъщеря на общия наследодател А. Х. Я., починала на 30.07.2006г., с оглед на което има 1/30 идеална част от наследството.Или от процесните земеделски имоти на основание новооткритото наследство на Х. Ю. Ю. ищецът Н. Н. Ю. претендира 3/30 идеални части по наследство от баща си Н. Х. Ю., починал на 01.04.1974г., син на общия наследодател; ищците Ш. Я. Ю. - 2/30 идеални части, Е. Я. Е. 2/30 идеални части и Б. Я. М. - 2/30 идеални части, за всеки по наследство от баща си Я. Х. Х., починал на 14.12.1996г., син на общия наследодател; ищците Ю. С. Х. -1/30 идеални части, Н. С. О.- 1/30 идеални части и Б. С. Е. - 1/30 идеални части, за всеки по наследство от баща си С. Ю. Х., починал на 03.10.2006г., внук на общия наследодател, заместил в наследяването баща си Ю. Х. Ю., починал на 13.05.1949г. преди баща си Х. Ю. Ю. и ответникът С. С. Я. - 1/30 идеални части по наследство от майка си А. Х. Я., починала на 30.07.2006г., дъщеря на общия наследодател.

Посочено е, че във връзка с релевираното в отговора на исковата молба възражение за придобивна давност, по делото са събрани гласни доказателства като свидетелите С. Г. и Н. Б. посочили, че ищците имат наследствени имоти от дядо си и нито един път не са виждали ответникът да е бил в тях или да ги чисти и да ги работи, като същите се работели от Б. от 6-7 години, когато идва в България, като градина, от началото на лятото и до края на годината, като вторият свидетел посочил също, че имотите са съседни на неговите имоти и навремето техните и неговите ниви са ги косели заедно, но в същите никога не е виждал ответника С..

Свидетелят Ш. Х. заявил, че една от нивите от 4-5 дка е заградена отдавна и навремето я е работил ответникът и горе-долу я е работил 20 години, като знае, че ответникът заградил нивата заедно с брат си Я. и от ответника знае, че тази нива „К.“ я дал да я работи една братовчедка, а друга нива около 8-10 дка в местността „Г. “ я работил също ответникът, където сеел тютюн 20-25 години, а трета нива под пречиствателната в [населено място] пак я работил ответникът и там също сеел тютюн, като освен него друг не бил виждал в тези ниви и тези ниви ответникът имал от баща си.

Свидетелят Р. А. посочил, че още от 1980г. ответникът работел земя от 5 дка, оградена, до МТС-то, която в момента дал да я работи Б., като работел и друга земя от 10-12 дка до ж.п.линията, на която сеел тютюн и пшеница, както и трета - под пътя Кърджали-Момчилград, от два декара -там навремето косял трева, сеел тютюн, като сега ответникът не обработвал земите.

Съдът е приел, че показанията на тези свидетели са общи, не дават конкретни сведения за трайно осъществявана фактическа власт върху имотите и такава да е осъществявана от ответника като едноличен собственик, като същите са и противоречиви, тъй като ответникът нямал брат Я., земите не са получени от бащата на ответника, всички те се намират в землището на [населено място] и са възстановени с план за земеразделяне, при което и засвидетелстването, че се обработват още от 80-те години противоречи на твърденията и на самия ответник.

Посочено е, че владението следва да се осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме, а за обратното свидетелстват ищцовите свидетели, че имотите не са обработвани въобще от ответника, като и двете групи свидетели посочват, че един от имотите се работи и от един от ищците – Б.. Прието е, че гласните доказателства сочат на съвместно ползване и изключват завладяване на имотите единствено за себе си от ответника.Не е установено същият да е владял непрекъснато процесните имоти в изискуемия от закона давностен срок и по начин, по който да е довел до знанието на ищците владението си, в т.ч. след смъртта на майка си и след смъртта на останалите наследници, починали след възстановяването на земеделските имоти и/или починали след майка му, да го е противопоставил така, че същите да узнаят, че чрез едностранни негови действия държането на техните идеални части е превърнато във владение на същите.За недоказано е прието и твърдението на ответника, че след реституцията на процесните имоти е допуснат в същите от ищците въз основа на неформално изразено съгласие за разпределение на имотите в негов дял.Фактът, че ответникът през стопанските 2019г.-2020г., 2020г.-2021г. и 2021г.-2022г. е декларирал процесните имоти като наследствени, а през следващите две стопански години ги е отдавал под наем не сочи на владение на същите, доколкото всеки съсобственик може да ползва изцяло имотите и няма пречка да ги отдава под наем без съгласието и участието на останалите съсобственици.

Формиран е решаващ правен извод, че наследник може да придобие собствеността върху сънаследствен имот по давност, ако е демонстрирал пред останалите сънаследници намерението си да владее идеалните им части за себе си и от момента на установяване на владението върху чуждите идеални части е изтекъл срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС, които обстоятелства не са установени по делото, поради което е отхвърлено като неоснователно възражението за придобиване по давност на процесните имоти, а предявените искове за собственост са уважени изцяло до размера на идеалните части, които ищците претендират по наследство.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не следва да се допуска касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос, тъй като същият е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на направеното от ответника възражение, че е придобил по давност идеалните части на ищците от спорните имоти, които те притежават по наследяване и реституция по ЗСПЗЗ.Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, въззивният съд е приел, че презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Възможно е съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

За да приеме, че ответникът не е завладял идеалните части на ищците въззивният съд е обсъдил събраните по делото две групи свидетелски показания.Изложени са мотиви защо показанието на свидетелите, които са били разпитани на страната на ответника не следва да бъдат кредитирани, а тази на насрещната страна следва да бъдат кредитирани като обективни и в резултат на непосредствени впечатления.От тях се установява, че възстановените земи са били ползвани общо от всички съсобственици, не се установява, че ответникът е оспорил правата на останалите и е завладял техните идеални части.Действията по деклариране на тези имоти на името на ответника като наследствени, осъществени след 2019г., не са станали достояние на останалите сънаследници, поради което но може да се приеме, че от този момент е установено владение върху тях.

Не следва да се допуска касационно обжалване по втория поставен в изложението въпрос, тъй като същият е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд.Последният не е приел, че възражението на ответника, че е придобил по давност трите възстановени имота е неоснователно поради това, че един от сънаследниците/Б. М./ обработва един от тези имоти, а поради това, че не се установява същият да е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

Въпрос №3 от изложението е идентичен с първия поставен въпрос, поради което касационната инстанция препраща към изложените по-горе мотиви.

Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по последния въпрос.В постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания.Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор/В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС/.

В случая въззивният съд е съобразил, че страните по делото са наследници на Х. Ю., починал през 1972г., на които са били възстановени три земеделски имота по реда на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне.От представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели е прието, че всички сънаследници са установили съвладение върху възстановените имоти.Прието е още, че не е доказано възражението на ответника, че е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части на основание, изключващо владението на останалите.В тази хипотеза съсобственикът е владелец на собствената си идеална част, съотв. държател на идеалните части на останалите съсобственици, поради което презумпцията по чл.69 от ЗС се счита за оборена.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

В полза на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като не са представени доказателства както за размера на уговореното между тях и процесуалния им представител възнаграждение, така и за неговото заплащане.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение