Определение № 50257 от 22.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1404/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Трафик Холдинг“ ЕООД срещу решение № 21 от 09.03.2022г. по т.д. № 306/2021г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 313/11.10.2021г. по т.д. 648/2019г. по описа на ОС – Бургас, с което е осъден ответникът „Трафик Холдинг“ ЕООД да заплати на ищеца „Трейс БГ“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 29 727,22 лв. – дължимо възнаграждение по договор от 02.11.2015г. за изпълнение на допълнителни СМР, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 576,34 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода от 21.01.2019г. до 01.12.2019г., и законна лихва от предявяване на исковата молба на 02.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата, без да се извърши съдебно прихващане с насрещно вземане на въззивника в размер на 112 219,32 лв., и е отхвърлен насрещния иск на „Трафик Холдинг“ ЕООД против „Трейс БГ“ ЕАД за сумата 112 219,32 лв. – неустойка по чл. 58, ал. 2 от договор за изпълнение на СМР от 02.11.2015г., ведно със законната лихва от 22.01.2021г. до окончателното ѝ изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Излага, че при нарушение на процесуалния закон съдът не е обсъдил поддържаните от него възражения и не е анализирал всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и че не е изпълнил задължението си да изложи ясни решаващи мотиви. Сочи, че решението е постановено и в нарушение на материалния закон, като съдът не е съобразил, че при гаранционната отговорност всяко уведомяване за недостатъци в гаранционния срок е релевантно и поражда валидно възникване на задължение за отстраняване на недостатъците. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че изпълнителят е знаел за констатираните недостатъци в изпълнените от него работи, както предвид представляването му при изготвяне на констативен протокол за установяването им, така и с оглед получени впоследствие писма, поради което и е бил длъжен да предприеме действия за отстраняване на им. Не е изпълнил това си договорно задължение и дължи претендираната по насрещния иск неустойка за забава, с която следва да бъдат прихванати предявените от ищеца вземания. По тези доводи моли решението да бъде отменено като бъде постановено друго, с което исковете на ищеца „Трейс БГ“ ЕАД бъдат отхвърлени предвид погасяването им с прихващане с вземането на ответника „Трафик Холдинг“ ЕООД за сумата 112 219,32 лв., за която да бъде уважен предявеният насрещен иск.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?

Твърди се противоречие на обжалвания съдебен акт с Тълкувателното решение № 1/2013г. от 09.12.13г. по тълкувателното дело № 1/13г. на ВКС, ОСГТК, т. 12 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 55/03.04.14г. по т.д. № 1245/13г. ВКС, ТК, I ТО, решение № 63/17.07.15г. по т.д. № 674/14г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 263/24.06.15г. по т.д. № 3734/13г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 111/03.11.15г. по т.д. № 1544/14г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 157/11.02.16г. по т.д. № 3638/14г. на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 14/03.05.19 по т.д. № 937/18г. на ВКС, ТК, II ТО.

2. При оспорено получаване на прикачени файлове, но неоспорено получаване на електронен документ - имейл, допустимо ли е да се установява със свидетелски показания съдържанието на прикачените файлове?

3. Уведомяването за констатирани скрити недостатъци в рамките на гаранционните срокове следва ли/може ли да бъде отправено от основния възложител на обществената поръчка? Самият факт на узнаване за констатирани недостатъци в рамките на гаранционните срокове релевантно ли е за ангажиране на гаранционната отговорност?

Поддържа даденото от въззивния съд разрешение по тези въпроси да противоречи на практиката на ВКС по определение № 385/15.06.2017г. по дело № 764/2017г. на ВКС, ТК, ТО, и решение № 114/16.09.13г. на ВКС по т.д. № 1075/11г.

4. Следва ли въззивната инстанция, при осъществяване на решаващата си дейност да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите констатации и правните ѝ изводи да са обосновани?

Поддържа допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – постановяване на решението в противоречие на практиката на ВКС по решение № 331/04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1649/2010г., ГК, IV ГО, решение № 134/19.11.2015г. на ВКС по т.д. № 3495/2014г., ТК, II ТО, и решение № 283/14.11.2014г. на ВКС по гр.д. № 1609/14г., ГК, IV ГО.

5. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено и чрез косвени доказателства?

Поддържа поставеният въпрос да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 80/30.05.2018г. по гр.д. № 2560/17г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 61/01.03.16г. по гр.д. № 4578/15г. на ВКС, ГК, IV ГО.

6. Може ли пълното доказване да се осъществява чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства?

Сочи, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 80/03.05.18 год. по гр.д. № 2560/17г. на ВКС, ГК, IV ГО, и решение № 61/01.03.16г. по гр. д. № 4578/15г. на ВКС.

Ответникът по касация, „Трейс БГ“ ЕООД, правоприемник на преобразувалото се дружество „Трейс БГ“ ЕАД, в предоставения му срок не депозира писмен отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че от представените доказателства се установява, а и между страните не се спори, че с процесния договор от 02.11.2015г. ответникът „Трафик Холдинг“ ЕООД възлага на праводателя на ищеца „Трейс Бургас“ ЕАД допълнителни СМР съгласно приложение № 1 към договора – в общо 5 позиции. Счел е, че работите са предмет на възлагане с друг договор – от 26.11.2013г., сключен между [община] и обединение „Зебра - трафик“ – дружество по ЗЗД със съдружници четири юридически лица, едно от които „Трафик Холдинг“ ЕООД, от което са превъзложени на „Трейс Бургас“ ЕАД с процесния договор. Отчел е, че страните не спорят, че между тях са се развивали и други облигационни отношения, освен процесното. Съдът се е позовал на съставени от [община] два констативни протокола № 5/04.04.2017 год. и № 6/27.04.2017 год., като е кредитирал заключението по приетата СТЕ, че от забележките в първия констативен протокол само тези по позиция № 3 са предмет на настоящия договор – кавър капаците са разместени и има счупени павета около тях, а вторият протокол е напълно неотносим. Съдът е отчел, че от представените по делото уведомителни писма от [община] до изпълнителите на проекта само това от 03.07.2017г. касае процесния договор – със същото ДЗЗД „Зебра трафик“ е уведомено, че корпуса на фонтана на пл. “Независимост“ се разпада и се отделят вертикални плочки от вътрешния ринг. Съдът се е позовал на заключението по СТЕ като е възприел извода, че облицовката на фонтана и поставката на кавър капаците са част от възложените с процесния договор дейности, като възможните причини са: неправилно заснети отвори на шахтите, несъответствие между проектни размери и изпълнение, неправилен монтаж на кавър капаците, а за фонтана – неспазване на технологията по подготвителните дейности, неправилно полагане на долните пластове, обобщено некачествено изпълнение. По тези доводи съдът е приел, че причините за проявяване на цитираните дефекти стоят изцяло в поведението на изпълнителя. Съдът е посочил, че за да възникне за изпълнителя задължение да отстрани недостатъците съобразно чл. 68 от процесния договор, следва да бъде уведомен за дефектите писмено, да бъде поканен за оглед, при който недостатъците да се установят, и да му бъде определен срок за това действие. Подчертал е, че дори да се приеме, че изпълнителят „Трейс Бургас“ ЕАД е бил адресат на кореспонденция от [община], дори и с последната да му е изпратен констативен протокол № 5/04.04.2017г., това не замества дължимото поведение на възложителя по чл. 68 от процесния договор. Счел е, че възложителят може да постави изпълнителя в забава само в случай, че сам го уведоми за дефектите, покани го за оглед на конкретна дата и му определи срок за отстраняването им. Добавил е, че в нито едно от двете писма, за които се твърди, че са били изпратени на ел. поща на „Трейс Бургас“ ЕАД, възложителят на работата не е посочил конкретно проявилите се дефекти, не е определил дата за оглед и не е дал срок за отстраняване. Приел е, че по делото не е доказано, че действително писмата са прикачено съдържание към двата имейла с дати 21.04.2017г. и 04.05.2017г., разпечатани на хартиен носител и представени с отговора на исковата молба. Посочил е, че макар и да е била назначена съдебно-техническа експертиза със задача да установи кои са прикачените файлове към двата имейла, отговор на този въпрос не е даден, тъй като не може да бъде извлечена информация нито от сървъра, нито от компютъра на служителя, който е почистен и предаден на друг потребител. Счел е, че при липса на електронен документ по чл. 184, ал.1 ГПК неговият оспорен препис не може да се възприеме за достоверен и не може да се приеме за доказано твърдението, че от възложителя успешно е реализирана процедурата по чл. 68 от договора. Подчертал е, че свидетелските показания не дават никаква конкретика за сложилите се отношения по повод дефектите, а и чрез тях не може да се преодолее липсата на изрично писмено уведомление, каквото се изисква с договора. По горните доводи е обобщил, че по делото не се установява, че изпълнителят е поставен в забава и на последното основание, че не дължи неустойката за забавено изпълнение по чл. 58, ал.2 от договора. Споделени са и изводите на първоинстанционния съд в този смисъл като съответни на закона. По тези мотиви въззивният съд е счел насрещният иск за неустойка по чл. 58 от договора за неоснователен и не е уважил искането за отхвърляне на предявените от „Трейс БГ“ ЕАД искове предвид погасяването им чрез съдебно прихващане с вземането по насрещния иск.

Настоящият състав на ВКС намира да не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Формулираните в изложението първи и четвърти процесуални въпроси са обуславящи за изхода на спора, но по тези въпроси касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор също в решение №27/02.02.2015г. по гр.д. №4265/2014г. на ВКС, IV ГО, решение №24/28.01.2010г. по гр.д. №4744/2008г. на ВКС, ГК, І ГО, решение №331/19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение №700/28.10.2010г. по гр.д.№ 91/2010г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 283/14.11.2014г. на ВКС по гр.д. 1609/2014г. на ВКС, ГК, IV ГО, както и в цитираните от касатора решения. В посочените актове е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към съществуването на предявеното вземане. Съдът е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства, заключенията по двете съдебно – технически експертизи и събраните гласни доказателства като подробно е мотивирал, както фактическите, така и правните си изводи и е отговорил на всички доводи и възраженията на страните по спора. Не се установява при постановяване на съдебния акт въззивният съд да не е спазил правилата на формалната и правна логика, доколкото изводите му са обосновани от извършения анализ на събраните по делото доказателства.

По отношение на поставения втори въпрос касаторът не е обосновал наличието на допълнителния селективен критерий – не е посочил практика на ВКС, на която даденият от въззивния съд отговор на въпроса да противоречи, нито е обосновал останалите допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Само за пълнота следва да бъде посочено, че даденият отговор на въпроса от въззивния съд е положителен – съдът е обсъдил като допустими събраните по делото гласни доказателства във връзка със спорните факти кои са прикачените документи към изпратените на електронна поща на служител на ищеца писма, но е приел същите да не установяват твърденията на ответника, защото свидетелите не дават конкретни показния за тези обстоятелства.

Поставеният трети въпрос не покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не е обусловил решаващата воля на съда по съдебното решение. На първо място, съдът е приел, че не се установява отправените от [община] и приложени по делото писма да са достигнали до ищеца, което и изрично е оспорено от последния. Счел е, че дори да са достигнали, не се установява към тях да е бил приложен протокол за констатирани дефекти в изпълнените СМР. В този смисъл и независимо от отговора на поставения въпрос под номер три и в двете му части, доколкото съдът е приел, че не се установява покана от [община] за отстраняване на СМР да е връчена на ищеца, то без значение за решаващите изводи на въззивния съд е какви ще са правните последици, ако такава бе получена. Липсва и формиран решаващ фактически извод на въззивния съд, че изпълнителят ищец е знаел за конкретно проявилите се дефекти в изпълнените от него СМР, предвид на което и въпросът релевантно ли е такова знание за основателността на предявения насрещен иск, също не се явява обуславящ волята на въззивния съд. Непокриването на общия селективен критерий изключва необходимостта от обсъждане на допълнително сочения такъв по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да бъде добавено, че изложеният допълнителен мотив от въззивния съд, че дори да се бе доказало връчване на писма от [община] на ищеца, то същите не могат да го поставят в забава за изпълнение на процесния договор, доколкото само възложителят може да претендира изпълнение на договора, не са противни на приетото в цитираната от касатора практика на ВКС.

Поставените пети и шести въпроси са общи и хипотетични и не покриват изискването към общия селективен критерий въпросът да е конкретен, да е част от предмета на спора и да е обусловил изводите на съда. Същите и не кореспондират с решаващата дейност на въззивния съд, доколкото съдът не е квалифицирал събрани по делото доказателства като косвени, нито е приел, че част от тях не могат да бъдат ценени при установяване на твърдените от страните спорни факти, а е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и обосновал изводите си въз основа на тях.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация „Трейс БГ“ ЕООД. Не прави искане за разноски, предвид на което и такива няма да му бъдат присъждани.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение