Определение № 3581 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 996/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4738/16.01.2024 година, подадена по ССЕВ на 15.01.2024 година, от В. В. Б., срещу решение № 6264/06.12.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ брачен въззивен състав, постановено по гр. д. № 8636/2023 година. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 4893/28.03.2023 година на Софийски районен съд, 92-ри състав, постановено по гр. д. № 45 999/2021 година, с което е оставено без уважение искането на В. В. Б. по чл. 73, във връзка с чл. 76, ал. 4, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1 от ЗГР и по чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане промяна на пола му от мъжки на женски и за допускане на промяната на имената му на Г. В. Б.. В подадената от В. В. Б. касационна жалба се излагат доводи за това, че решението на Софийски градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което искането му по чл. 73, във връзка с чл. 76, ал. 4, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1 от ЗГР и по чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане промяна на пола му от мъжки на женски и за допускане на промяната на имената му на Г. В. Б. да бъде уважено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т.1, пр. 2, т. 2, пр. 2 и т. 3 от ГПК. Насрещните страни по касационната жалба не са подали отговор на същата, като не са изразили становище по допустимостта и основателността й. В. В. Б. е бил уведомен за обжалваното решение на 04.01.2024 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 4738/16.01.2024 година, като е подадена по ССЕВ на 15.01.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Софийски градски съд е изложил мотиви, че от служебно изготвената от първоинстанционния съд справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 година за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението-Национална база данни "Население", заверено копие на акт за раждане № 0153/17.04.1991 година съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при Столична община, район „Красно село“ и личен регистрационен картон се установявало, че жалбоподателят бил [дата на раждане] в [населено място]. Посочено било че той бил от мъжки пол, носел името В. В. Б. и му бил предоставен единен граждански номер, чиято деветата цифра сочела мъжки пол. Освен това Б. бил баща на дете, родено на 19.05.2019 година, а сключеният от същия граждански брак бил прекратен с развод на 27.04.2021 година. Установявало се от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства, че на 10.05.2019 година от МВР София на Б. била издадена лична карта с горепосочените данни. От резултати от лабораторни изследвания, извършени в МДЛ „Цибалаб“ ЕООД [населено място] от 15.05.2019 година се установявало, че нивата на тестостерон при жалбоподателя били в референтни стойности за мъже. Представените резултати от лабораторни изследвания, извършени в СМДЛ „Рамус“ ООД [населено място] от 21.06.2021 година показвали нива на естрадиол и прогестерон при Б. в референтни стойности за жени, нива на тестостерон под референтните стойности за мъже и нива на пролактин значително надхвърлящи горната референтна граница за мъже и жени. От приетите по делото свидетелства за съдимост се установявало, че жалбоподателят не бил осъждан. От заключението на комплексната съдебна психиатрична и медицинска експертиза се установявало, че при В. В. Б. било налице транссексуално състояние от мъж към жена с характерното за него разминаване между телесния пол и чувството за полова идентичност, което по анамнезни данни било налично от най-ранна възраст. В периода на детство несъответствието било потискано под влияние на родителската намеса и натиска на социалната среда. С началото на пубертета джендърната дисфория се била засилила и била довела до чести депресивни епизоди, наложили контакт с психолози и психиатри. След опит за интегриране чрез ролята на съпруг и баща В. В. Б. разбирал, че това за него било непостижима задача. Следвайки женската си идентичност той избрал да прекрати брака си и да осъществява родителската си роля като майка. Предприетата хормонална терапия и избраното женско име създавали трайни предпоставки за приемането му като индивид от женски пол. Към момента на проведеното изследване Б. категорично бил възприел женска полова роля, съответстваща на женската му полова идентичност. Последното се изразявало в избор на женско име, облекло, маниери и начин на говорене. В резултат от хормоналната терапия били настъпили трайни промени в окосмяването, преразпределението на мастната тъкан и гласа. Като последица от прилаганата антитестостеронова терапия вещите лица приемали, че можело да се предположи трайно увреждане на мъжките репродуктивни способности при жалбоподателя. При последния нямало данни за психично боледуване. От разпита на вещите лица се установявало, че обратимостта на процеса на трансформация при Б. зависела от личната му воля и субективен избор. Въз основа на приетата по делото съдебна медицинска експертиза, изготвена от вещо лице ендокринолог се установявало, че прилаганата от жалбоподателя терапия, съчетаваща антитестостеронов медикамент и естрадиол били довели до промяна в окосмяването, редукция на мускулна тъкан, преразпределение на мастна тъкан в такава от женски тип и промяна на гласа. От разпита на вещото лице ендокринолог се установявало, че при спиране на медикаментозната терапия във времето можело да се очаква поява на окосмяване, но не до нивата преди началото на тази терапия. Свидетелката Т. М. Б. посочвала, че преди три години (т. е. през 2019 година) бившият й съпруг В. В. Б. разкрил пред нея, че не се възприемал като мъж и повече не можел да живее по този начин, след което предприел промяна във външния си вид, започнал да се представя като жена с името Г. и преминал хормонална терапия. Лица, които го познавали след този момент го възприемали като жена. Сключеният между Б. и свидетелката Б. през 2017 година граждански брак бил прекратен с развод през 2021 година, поради настъпилата при първия промяна. Роденото от брака дете двамата отглеждали съвместно, като то наричало жалбоподателя „тате Г.“ и свързвало ролята на бащата с това име и визията на Б. понастоящем. При тази установеност на фактите въззивният съд намирал, че с решение № 15/26.10.2021 година, постановено по конституционно дело № 6/2021 година на Конституционния съд било дадено задължително тълкуване на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 13, ал. 3, чл. 14, чл. 32, ал. 1, чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от КРБ, като бил даден отговор и на въпроса за съответствието на чл. 8 от КЗПЧОС и на чл. 7 от ХОПЕС с възприетото от Конституцията обяснение на понятието „пол“, което следвало да се разбира в неговия биологичен смисъл. Изяснено било, че половото самоопределяне можело да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми лицето притежавало отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не била биологично детерминирана, поради което такава промяна нямало да бъде в противоречие с вложеното в Конституцията на страната разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност. По делото не се твърдяло и доказвало случай на недетерминирана биологично половата принадлежност при В. В. Б., която да била основание за допускане на исканата промяна в данните за гражданска регистрация. В мотивите на ТР № 2/20.02.2023 година, постановено по тълк.д. № 2/2020 година на ОСГК на ВКС било прието, че правото на ЕС не налагало различен от горния извод относно понятието за пол, а в решенията си СЕС оставял правното уреждане на гражданското състояние и на брака в автономията на държавите членки. Посочено било, че полът се включвал в основните данни за гражданската регистрация на лицата (чл. 8, ал. 3 от ЗГР), като при съставянето на акт за раждане се вписвал биологичният пол, определен при раждането. В същото, задължително съдебния състав по силата на чл. 130, ал.2 от ЗСВ, ТР било изведено, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвиждало възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от ЗГР промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърдял, че е транссексуален. Изяснено било, че КЗПЧОС не била част от правото на ЕС и не притежавала присъщия му директен ефект и примат над вътрешното право, а в решенията си ЕСПЧ не бил приемал, че чл. 8 от КЗПЧОС установявал материалноправните предпоставки на правото на транссексуалното лице да поиска от национален съд на държава, която била страна по Конвенцията да допусне промяна в пола в съставените актове за гражданското състояние и не бил установявал нарушение, което да се изразявало в неизпълнение на позитивните задължения на държавата. Инкорпорирането на тази Конвенция в националния правен ред не било основание за извод, че нормите й не се нуждаели от национално законодателство, за да породят права за гражданите и задължения за Република България. Даденото с горепосоченото ТР задължително тълкуване, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII ЗГР промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че бил транссексуален, не сочело на недопустимост на сезиралата първоинстанционния съд молба, а последната следвало да се разглежда по реда на охранително производство. Дори да не бъдел възприет изводът в ТР, а се споделяло разбирането на В. В. Б., че новелата на чл.8 от КПЧОС била пряко приложима разпоредба във вътрешното право на Република България по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ и гражданите можели да се позоват на тази разпоредба, без да има национална уредба, за да поискат от съда да постанови промяна на пола при транссексуалност то следвало да се държи сметка, че в практиката на ВКС били изведени критериите за основателност на искането за промяна на данните в частта за пола в съставени актове за гражданско състояние, а именно необходимостта смяната на пола да била достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведяла до облекчаващо за транссексуалния и стабилно за обществото състояние. Основателността на искането следвало да бъде обусловена от доказване на медицински критерий-наличие на състояние на транссексуалност и юридически критерий-сериозното и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля. По делото били събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел, писмени доказателства (резултати от кръвни изследвания) и било прието заключение на комплексна психиатрична и медицинска експертиза, които установявали състояние на транссексуалност при Б.. В производството се констатирало явно определяне на жалбоподателя като лице от женски пол и съзнателно търсене на телесни изменения в посока съответствие с преживяваната му полова идентичност чрез провеждане на самоволно хормонално лечение. Последните се установявали в един непродължителен период от време, чието начало се откривало в средата на 2019 година, когато били настъпили хормонални промени вследствие на прилаганата терапия, чиято обратимост зависела от личната воля и субективен избор на Б., като до момента на проведените за нуждите на производството експертни изследвания не били открити основания за обратимост на неговите субективни усещания. При разглеждане на молби във връзка с допускане на правна промяна на пола на транссексуален човек следвало да бъдат съобразени характерните особености на всеки конкретен случай и наличието на баланс между обществените и личните интереси, за да се осигуряла защитата на личния живот на лицата по смисъла на чл. 8 от КПЧОС, под чиято защита попадало правото на определянето на пола, името, сексуалната ориентация и половия живот. В случая промяната на данните в съставените актове за гражданско състояние на Б. щяла да рефлектира върху гражданскоправния статус на малолетната му дъщеря без последиците да били изрично предвидени в действащото право. По силата на чл. 74, ал. 3 от ЗГР при наличие на изрично искане промяната в имената на жалбоподателя можела да се отрази по административен ред в акта за раждане на детето му. Промяната на данните, касаещи пола на този родител, щяла да има за последица определяне на произхода на детето от лица от женски пол, без последното да било предвидено като възможност от действащото право на страната, което свързвало правния статут на родител с биологичното родство на детето, т. е. на съответствие между биологичното и законното родителство. Последното поставяло под въпрос начина и реда, по който извършената промяна в данните за бащата щяла да бъде отразена в акта за раждане на детето и как следвало да бъдат разрешени евентуални спорове, породени от несъответствие между биологичния пол и законния пол на единия родител. Поначало следвало да се приеме, че промяната на пола на бащата с влязло в сила решение след раждането на детето не променяло правната връзка на последното с този родител. Липсата на уредба относно реда и начина на отразяване на решението за преназначаване на пола на родителя в акта за гражданско състояние на детето щяла да доведе до отразяване на родителя с имената, пола и единния граждански номер, съответни на тези към момента на раждането, което щяло да предизвика разкриване на транссексуалността на родителя като неговите и на детето права от нежелано разкриване на тази информация, с оглед реакции на неразбиране или дискриминация от трети лица щели да останат незащитени. Техните интереси от запазване поверителността на транссексуалността на родителя не можели да бъдат ефективно защитени, ако връзката по произход трябвало да бъде доказана с помощта на акт за раждане, данните в който не съвпадали с тези в документите за самоличност на съответния родител. Това несъответствие поставяло под угроза зачитането на реалността на семейната връзка, тъй като В. В. Б. щял да срещне затруднения при доказването, че той наистина е родител на детето (например в случай на легитимация при трансгранично пътуване за упражняване на правото на този родител да пътува с детето в чужбина, пред органи за закрила на детето и други). Без законова гаранция щяло да остане зачитането на родителската роля на жалбоподателя, който категорично заявявал намерението си да осъществява същата като майка, доколкото съгласно чл. 60, ал. 2 от СК майка на детето била жената, която го била родила. Последното щяло предизвикало противоречие между статута на Б. на родител и пола и имената на същия след влизане в сила на решение за промяна на пола му при отсъствие на законова уредба, което щяло да сведе бащинството и майчинството единствено до социални роли и наличие на правна рамка, която свързвала правния статут на родител с биологичното родство на детето, т. е. с функциите на биологичното размножаване. Желаната за изпълняване родителска функция не можела да бъде гарантирана, тъй като майчинството и бащинството, като правни категории, не били взаимнозаменяеми и се различавали по предпоставките за тяхното възникване и по произтичащите от тях правни последици, т. е. действащото право на страната не предвиждало възможност транссексуална жена да се счита за майка на детето. Различно от това виждане било от естество да накърни интересите на малолетната дъщеря на Б., която имала право да получава пълноценни грижи и от двамата си родители (чл. 125, ал. 1 от СК), доколкото установяване на правната връзка с жалбоподателя щяла да остане негарантирана. Решението по уважаване на молбата, което щяло да защити правото на Б. на полово самоопределяне, не било от естеството да засегне самата родствена връзка с малолетната му дъщеря, но било от такова да затрудни доказването и да постави под въпрос упражняване на родителската отговорност по отношение на детето. Б. щял да бъде принуден като родител да разкрие, че е транссексуален в ущърб на детето, с което щял да изложил него и себе си на риск от дискриминация и унизителни процедури за доказване на родството. Определянето на справедлив баланс между интересите на В. В. Б. от признаване на половата му идентичност и интересите на държавата, състояща се в съгласуваност на правния ред, в точност, пълнотата и яснота на регистрите за гражданско състояние, които имали особена доказателствена сила, в надеждност и последователност на гражданското състояние и в изискването за правна сигурност, и интересите на пряко засегнатите от съдебното решение лица, следвало да почива на предимство на висшите интереси на детето, а последните несъмнено включвали гарантиране на стабилна правната връзка с бащата и не предполагали затруднения при доказване на тази връзка вследствие уважаване на сезиращата молба или разкриване на транссексуалността на родителя. Установеният по делото недълг период, през който Б. живеел и се самоопределял като лице от женски пол и бил започнал процес на сексуален преход чрез промяна на външния вид, чието начало било изключително близко по време до момента на зачеване и раждане на малолетното му дете, установената от разпита на вещото лице ендокринилог възможност при спиране на хормоналната терапия да се постигне възвръщане на нивата на тестостерона и окосмяването при Б., в контекста на липсата на гаранции за запазване на информацията за транссексуалността на жалбоподателя и зачитане на родствената му връзка с малолетната му дъщеря, доколкото можело да се окаже принуден да доказва статута си на родител, не налагали извод, че уважаването на молбата щяло да доведе до облекчаващо за Б. и стабилно за обществото състояние. Правото, на което се позовавал жалбоподателят по чл. 8 от КПЧОС относно половата му идентичност, като основен аспект на правото на зачитане на личния живот, попадало в област, в която държавите имали право на свобода на преценка, ограничена от позитивните й задължения за зачитане на половото самоопределяне на гражданите при претегляне на баланса между обществения и личния интерес и този на хората, пряко засегнати от решението по уважаване на молбата. Установените по делото факти налагали да се даде превес на интересите на детето и на обществения интерес, поради което искането за допускане промяна на пола в акта за раждане на В. В. Б. не следвало да бъде удовлетворено. Основание за промяна на имената не била налице предвид несъответствието между претендираните имена и удостоверения с акта за раждане пол на въззивника, а името не се явява осмиващо. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК В. В. Б. е поискал въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси: (1.) Съвместимо ли е с принципа на правна сигурност допускането на несъответствие между актовете за гражданско състояние и постигнатата чрез медикаментозна терапия необратима промяна на вторичните полови белези на транссексуален молител, който провежда хормонална терапия с цел преход от определения с раждането пол към противоположния? (2.) Следва ли да се приеме, че решаващият съд е допуснал съществено процесуално нарушение, поради неспазване на задължението си за разглеждане и разрешаване на подадена до него молба за защита на лични права на транссексуален молител, с която същият претендира признаване на пола и отразяването му чрез извършване на промяна в актовете за гражданско състояние на данните за пол, единен граждански номер и собствено, бащино и фамилно име с аргумент за наличие на надделяващ обществен интерес, изведен от липсата на законодателна уредба на правните последици от уважаване на такава молба? (3.) Следва ли чл. 4, пар. 2 ДЕС, чл. 20 и 21 ДФЕС, както и чл. 7, 39, 40 и 45 от Хартата за основните права в Европейския съюз във връзка с чл. 4, пар. 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не се допускат национални мерки, изключващи на общо основание издаването на валиден документ за самоличност на транссексуален гражданин на ЕС, който е започнал или завършил процедура по преназначаване на определения по рождение пол чрез хормонална терапия и/или хирургическа интервенция, които мерки водят до лишаването му от реално упражняване на същността на правата, заложени в посочените разпоредби? Изложени са съображения, че по отношение на тези въпроси са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1, пр. 2, чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3 от ГПК, като наред с това са посочени и алтернативно формулирани правни въпроси, а именно: (1.) Следва ли разпоредбите на членове 4, параграф 2, 20, параграф 2 и 21 от ДЕС, както и членове 39, 40, 45 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална съдебна практика, с която се лишава от заложените в цитираните разпоредби фундаментални права, произтичащи от гражданството на ЕС, транссексуален гражданин на ЕС, който е започнал или завършил хормонална процедура за преназначаване на определения при раждането пол, поради липса на национална правна уредба, която урежда последиците от признаването на пола и отразяването на съответните на това промени в актовете за гражданско състояние относно данните за пол, единен граждански номер, собствено, бащино и фамилно име, вкл. и в правната сфера на трети лица? (2.) Следва ли разпоредбата на чл. 21 от Хартата за основните права на ЕС да се тълкува в смисъл, че не се допускат национални мерки, с които се въвежда различно третиране по признак „пол“ на интерсексуалните и транссексуалните лица по въпросите за признаване на половото самоопределяне и отразяването му чрез извършване на съответни промени в актовете за гражданско състояние в данните за пол на основание, че интерсексуалните лица се възприемат като такива без биологично детерминиран пол, а транссексуалните лица имат биологично детерминиран мъжки или женски пол? (3.) Следва ли разпоредбата на чл. 47 от Хартата за основните права на ЕС да се тълкува в смисъл, че не се допуска национална съдебна практика, въз основа на която следва съдилищата да откажат защита, поради липса на национална правна уредба, уреждаща последиците от признаване на пола на транссексуален молител, който е започнал или завършил хормонална терапия за преназначаване на определения при раждането пол и вписаните в актовете му/ѝ за гражданско състояние данни за пол, единен граждански номер, собствено, бащино и фамилно име, когато е налице съответствие между постигнатото с хормонална терапия преназначаване на вторичните полови белези и вписванията за пол, единен граждански номер, собствено, бащино и фамилно име, което води до изключване на възможност за упражняване на правата по чл. 1, 2, 7, 12, 14, 15, 16, 17, 20, 21, 39, 40 и 45 от Хартата за основните права на ЕС? (4.) Съвместима ли е с принципа на правна сигурност национална съдебна практика, според която, поради липса на национална правна уредба, уреждаща последиците от признаването на пола на транссексуален молител, започнал или завършил хормонална терапия за преназначаване на пола, определен при раждането към пола, съответстващ на половата идентичност и данните, вписани за него в актовете му за гражданско състояние, следва да се остави непроменено възникналото несъответствие между видимия пол на лицето и полът, който е отразен в документите му за самоличност. Съставът на ІV г. о. на ГПК на ВКС е посочил, че му е служебно известно, че с преюдициално запитване отправено на 23.01.2024 година по гр. д. № 698/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. съдебния състав по делото е поискал от СЕС отговор на въпросите: допускат ли установените в чл. 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 8 и чл. 21 от консолидирания текст на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, национална правна уредба на държава членка, която изключва всякаква възможност за извършване на промяна във вече вписаните данни относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален?; допускат ли, установените в чл. 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 8 и чл. 21 от консолидирания текст на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, както и установената в чл. 10 ДФЕС забрана на всякаква форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и принципът на ефективно правно средство за защита, установяване на национална съдебна практика (в случая с Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГК на ВКС), съгласно която се приема, че обективното материално право, действащо на територията на една държава-членка на ЕС, не предвижда възможност за промяна на пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, след като по този начин го поставя в различно положение, в сравнение с това, което би имал в друга държава членка, чиято национална съдебна практика приема обратното? | Допустима ли е и национална практика, която поради религиозни ценности и морални норми не допуска промяна на половата идентичност освен в случаи на наложителност по медицински причини само за определени лица-интерсексуалните? Допустима ли е и национална практика, която приема, че е възможна промяна на пола само в определени случаи поради религиозни ценности и морални норми и по медицински причини само за определени лица (интерсексуалните), но не и в останалите случаи на промяна на половата идентичност поради други, различни медицински причини?; установеното с практиката на СЕС във връзка с приложението на Директива 2004/38/ЕО и чл. 21, §1 ДФЕС (съобразно приетото в решения по дела С-673/16, С-490/20 задължение на държава-членка на ЕС, да признае гражданското състояние на лицата, установено в друга държава членка, съгласно правото на последната, важи ли и по отношение на пола като един от основните елементи на гражданска регистрация и налага ли при установена настъпила промяна на пола в друга държава членка на лице, което е и български гражданин, извършване на вписване на това обстоятелство в съответните регистри в Република България? и допустимо ли е-с оглед правата, произтичащи от Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за справедлив съдебен процес, възприемане на задължително тълкуване на Конституцията, дадено с решение на Конституционен съд, съгласно което понятието пол се възприема само в неговия биологичен смисъл, съобразено ли е то с изискванията на правото на Съюза и може ли да съставлява юридическа пречка за отразяване на смяната на пола?, като по това искане е образувано дело С-43/2024 година. С оглед на това и след като е преценил, че отговорът на поставените с отправеното преюдициално запитване въпроси е от значение и за настоящото дело, с определение № 157/16.01.2025 година съдът, на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК, е спрял производството по делото до приключване на производството по отправеното преюдициално запитване по гр.д. № 698/2020 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., по което е образувано дело С-43/2024 година на СЕС. Към настоящия момент по посоченото дело на СЕС е постановено решение на Съда (втори състав) от 12.03.2026 година, поради което основанието за спиране е отпаднало и производството по настоящето дело трябва да бъде възобновено, като същото се докладва за насрочване в закрито съдебно заседание по допустимост. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение