Определение № 5782 от 11.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от името на К. А. Н. чрез адв.Г. П., против решение № 1316 от 20.12.2023 г. по гр.д.№ 1677/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 315 от 18.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1184/2022 г. по описа на Районен съд Несебър. С последното е признато по отношение на К. А. Н., че ищецът Г. С. Т. притежава право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], м.“Ч. “, с площ от 539 кв.м. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон, както и допуснати процесуални нарушения при обсъждането на събраните доказателства, които не са анализирани в съвкупност и взаимовръзка. Съдът неправилно приел, че ищецът е доказал упражняване на добросъвестно владение върху имота от ответника за период от 10 години. Твърди се едностранчиво кредитиране само на представените от ищеца писмени и гласни доказателства, които се опровергават от ангажираните от ответника доказателства. Вследствие посочените нарушения съдът достигнал до неправилния извод за изтекла в полза на ищеца придобивна давност. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Иска се допускане до касация по формулирани от касатора въпроси. Ответникът по касация не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е допустима. Постъпила е в предвидения от законов срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против въззивно решение, което подлежи на обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Предявеният от Г. С. Т. установителен иск за признаване, че е придобил право на собственост върху поземлен имот в [населено място] с идентификатор ***, е основан на упражнявано от ищеца владение върху съседен на притежаваните от него имоти с идентификатори *** и *** в [населено място]. Ищецът твърди, че след като придобил по договор за продажба с община Несебър посочените два имота през 1994 г., ги оградил заедно с процесния и оттогава го обработвал. Имотът бил деклариран от ответника, но той не го посещавал. Ответникът е оспорил иска. В обжалваното решение е прието, че процесният имот е съседен на два имота, притежавани от ищеца по договор за продажба от община Несебър. За процесния имот в полза на ответника К. Н. е съставен нотариален акт за собственост по § 4 ЗСПЗЗ. Съставът приел, че свидетелските показания, събрани пред районния съд, установяват осъществена от ищеца фактическа власт върху процесния имот, който бил незастроен и в който ищецът садил зеленчуци. Мястото на ищеца било около 2 дка, оградено с железни колове и телена ограда и никой друг освен ищеца не е влизал в имота. Съдът посочил, че дори и при обсъждане на показанията, събрани пред въззивната инстанция чрез разпит на свидетеля П. Н., не се установявало ответникът да е посещавал имота си след 2001 г., което сочело на трайно дезинтересиране от имота. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните формулирани от касатора правни въпроси: процесуалноправен - за задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства от значение за решаването на спора; материалноправен - при иск, основан на придобивна давност, необходимо ли е ищецът да установи начина на завладяване на имота с оглед изискването владението да е явно. Въпросите са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на решаващия състав, който е извършил преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху имота чрез упражняване на владение. Въпросите са свързани с доводите в касационната жалба, че съдът не е обсъдил установени обстоятелства, имащи значение за установяване фактическата власт на ищеца. Следователно е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Налице е допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички правни доводи е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС, установена с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения (например решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о.; решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о.; решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о.; решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о. и други). В тях е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните доказателства във връзка с техните доводи. По материалноправния въпрос допустимостта на касационното обжалване е обоснована с противоречие в изводите на въззивния съд с решението по гр.д. № 1659/2020 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че владението трябва да бъде установено явно спрямо собственика на вещта като следва да се докаже начинът на установяване на фактическата власт върху имота. Поради това касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС по посочените материалноправен и процесуалноправен въпрос. В случая ответникът е оспорил пред въззивната инстанция извода за явно и спокойно упражняване на фактическа власт от ищеца с доводи, че ищецът и ответникът са се познавали, заедно са поставили оградата около имотите си, заедно са засаждали овощни дръвчета. Тези доводи и доказателства за тях не са обсъдени от въззивния съд. Затова следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по поставените въпроси. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение