Определение № 1010 от 03.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Л. А., ЕГН [ЕГН] и М. Д. А., ЕГН [ЕГН], против решение № 819 от 13.02.2024 г. по гр.д.№ 12735/2022г. на СГС, с което е потвърдено решение № 20055123 от 26.08.2022 г. по гр.д. № 11632/2021 г. Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от тях иск против И. П. Д., ЕГН [ЕГН], квалифициран по чл. 45 ЗЗД да бъде осъдена ответницата да и плати сумата от 8 484,42 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие на противоправно действие и бездействие на И. П. Д., изразяващо се в неотстраняване на повреди в инсталациите на нейния собствен имот, които причиняват течове, както и ползването на тези инсталации, вследствие на което ищците са изпаднали в невъзможност да ползват и отдават под наем апартамента си за периода от 16.11.2019 г. до 15.02.2021 г., находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес]0. В касационната жалба се навеждат оплаквания за това, че твърденията в исковата молба са подведени неправилно под правната норма, че се касае за загуби от неправомерно бездействие на ответницата да отстрани повредите във В и К инсталацията в апартамента й, за което има влязло в сила решение, което бездействие е продължило в посочения в исковата молба период, през който ищците са били лишени от възможността на ползват лично имота или да го отдават под наем, защото имало влага, миришело на мухъл и било нехигиенично. Основните доводи са за, че ако са неясни твърденията, съдът е могъл да остави исковата молба без движение. Твърди се непроизнасяне по твърденията за вреди, изразяващи се в невъзможност за лично ползване и за необсъждане на доказателствата. Изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е инкорпорирано в касационната жалба и се твърди неправилна квалификация на загуби като пропуснати ползи и необсъждане на всички твърдения на ищците, включително за все още не приключил ремонт. Ответницата по касация И. П. Д. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване поради това, че решението е съобразено със съдебната практика и твърденията на ищците, а правилно не е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, тъй като претенцията е за имуществени вреди. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Ищците твърдят в исковата молба, че поради бездействие на ответницата, изразяващо се в неотстраняване на повредите във ВиК инсталациите в собствения й ап. № ***, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] и действия – ползване на инсталациите въпреки повредите им в периода 16.11.2019 г. – 15.02.2021 г. ищците претърпели имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да ползват лично и/или да отдават под наем собствения им апартамент № ***, находящ се под този на ответницата. Таваните в кухня, баня и коридор в апартамента на ищците през процесния период били овлажнени, с падащи мазилка и тапети, появили се мухъл и плесен и имотът бил негоден и вреден за обитаване. Въпреки, че била осъдена, ответницата не отстранявала повредите, поради което ищците търпели вреди от невъзможността да ползват имота си, както и да го отдават под наем и поради това искат съда да осъди ответницата да им заплати сумата 8 484.42 лв. (след допуснато увеличение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода 16.11.2019 г. – 15.02.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 26.02.2021 г. до окончателното плащане. Ответницата е оспорила предявения иск по основание и размер, но признава, че до 2021 г., т.е. в процесния период не е извършила ремонт на В и К инсталацията в жилището си. Установено е, че с решение по гр.д. № 11861/2020 г. на СРС, ответницата е осъдена да извърши ремонт за отстраняване на повредите по вътрешната ВиК инсталация в собствения си имот, което сама признава, че не е сторила в процесния период до 2021 г. Със същото решение ответницата е осъдена да плати на ищците 1500 лв., съставляващи необходимите средства за отстраняване на повредите, върху имота им в резултат на теча от апартамента на горния етаж. Решението е влязло в сила от 03.11.2020 г. Въззивният съд е възприел определената правна квалификация от първата инстанция, след поисканата корекция от ищците, че не претендират обедняване за сметка обогатяване на ответницата, а обезщетение за вреди от невъзможност да ползват лично апартамента си и да го отдават под наем. Въззивният съд обаче се е фокусирал към това, че се претендира обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността на ищците в процесния период да отдават под наем собствения си имот. Съдът е приел, че ищците не твърдят, че в резултат невъзможността да ползват имота си са претърпели имуществени вреди под формата на претърпяна загуба – да са направили разходи във връзка с тази невъзможност, а се претендират вреди от пропуснати ползи. Въззивната инстанция е приела, че пропуснатата полза – възможността ищците да увеличат имуществото си, като реализират наем, не е доказана, като се е позовала на разясненията в ТР № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС, тъй като на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, защото обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Посочил е, че възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза, а следва да се докаже реализирането на обективни факти, от които произтича тази възможност. Конкретно съдът е приел, че е доказано противоправно поведение от ответницата, изразяващо се в неотстраняване на повредите на В и К инсталацията в собствения й апартамент № ***и това, че в резултат на това бездействие на ищците са причинени вреди под формата на претърпяна загуба. Приел е обаче, че тези загуби са обезщетени с решението по гр.д. № 11861/2020 г. на СРС. Искът е отхвърлен, защото ищците не са доказали в процесния период да са претърпели имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Приел е, че действително ищците не са могли да ползват имота си и от това биха могли да претърпят вреди под формата на загуби, изразяващи се в направени разходи във връзка с преместването им, за заплащане на наем или др. но такива вреди не са твърдени и не се претендират и не се установяват по делото. Самата невъзможност собственик да ползва имота поради деликт не доказва безспорно пропусната полза за ищците според въззивния съд, който е приел, че в този смисъл са разясненията в ТР № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС. Затова по делото е следвало да се докаже, че ако не бяха вредите, апартаментът щеше да бъде отдаден под наем, каквото доказване не било проведено с писмени доказателства, а гласните били неясни и неопределени и недостатъчни да докажат иницииране на действия в тази насока. Свидетелят М. установява, че ищците живеели в чужбина, идвали си периодично. Лятото на 2019 г. се завърнали, свидетелят ги виждал от време на време, но не знаел дали са живеели в апартамента. Свидетелят А., син на ищците, установява, че родителите му живеели във Франция, пенсионирали се през 2016 и 2017 г. През 2017 г. направили опит да се завърнат, връщали се за по три седмици и после пак се връщали във Франция. През 2019 г. били решили категорично да се върнат, върнали се един път през лятото и пак си заминали. Върнали се отново октомври – ноември 2019 г. и не могли да останат и един ден в апартамента, отишли да живеят при свидетеля и сестра му. После пак се върнали във Франция. От края на август 2020 г. и понастоящем живеели в[жк]. Имало кратък период, в който искали да отдадат апартамента под наем, но бързо се отказали, тъй като се усещала миризмата на мухъл. Свидетелят осигурявал достъп за огледи, мислел, че това било в началото на 2019 г., били пуснали обява „вероятно“ в Имот.БГ или Имоти.нет. Свидетелят пускал обява от друг телефон, не от номера, който ползвал обичайно, а от друг в негово държане. Идвали на три огледа, двама брокери, не помни от коя агенция били, но бързо си тръгвали. Не му е известно родителите му да са искали да отдават апартамента под наем, докато били в чужбина. Поради това, че ищците не е доказана възможността за сигурно увеличаване на имуществото им в процесния период, което увеличение да е осуетено от деликта, предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е преценен и от втората инстанция като неоснователен и затова е потвърдено решението на РС. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо, т.е. не е налице основанието по чл. 280, ал.2, пр.1 ГПК. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Ищците са претендирали обезщетение за имуществени вреди от деликт, изразяващи се в това, че са били лишени от възможността да ползват собственото си жилище поради неотстраняване на теч в апартамента на ответницата, разположен над него за периода от 16.11.2019 г. до 15.02.2021 г. и/или да го отдават под наем. Съгласно чл. 51 ЗЗД, при деликт на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При увреждане на вещ от трето лице, собственикът, притежаващ трите правомощия - да владее вещта, да я ползва и да се разпорежда с нея, търпи вреди от нарушаване на субстанцията й, от невъзможността лично да ползва веща си и/или да реализира доход от нея, и евентуално от намаляване на стойността й в резултат от увреждането. С влязлото в сила решение по иска по чл. 109 ЗС и по чл. 45 ЗЗД ответницата е осъдена да плати обезщетение на ищците за вредите, които пряко нарушават субстанцията на веща, т.е. стойността средствата, необходими за отстраняване на повредите в имота на ищците. С предявеният сега иск ищците претендират обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да реализират правомощието си владение и ползване на имота – да го ползват лично и/или да реализират доходи от него. Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК предвид приетото от съда, че и при лишаване на собственика от възможността да ползва имота си поради деликт се касае за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, за това кога вредите се изразяват в загуби и кога в пропуснати ползи при увреждане на недвижим имот в резултат на деликт. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение