Определение № 1271 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4289/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество / КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор И., против въззивно решение № 906/20.06.2022г. по в.гр.д. № 167/22г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлен иска по чл. 151 вр. с чл.142, ал.2, т.1 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ срещу В. С. Г. за отнемане на 38 977 лева, изтеглени на каса от проверяваното лице и 150 лева, преведени като „дарение“ към трето лице. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната част, като изтъква оплаквания за превратно тълкуване на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, в контекста на тезата на касатора, че необходимо и достатъчно условие по ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на парични средства е те да представляват незаконно придобито имущество и да не са трансформирани в друго такова, се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси: 1/ „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата на основание чл. 151 ЗПКОНПИ постъпилите в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица суми, за които не се установява законово основание или източник, получени или внесени по сметки на проверяваното лице или свързаните с него лица, но неналични в края на проверявания период?“ 2/ „Паричните средства, внесени/ преведени по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, поради изтеглянето на същите, представляват ли имущество на проверяваното лице и свързаните с него лица и участват ли във формирането на несъответствието по смисъла на ЗПКОНПИ?“ 3/ „При определяне на значителното несъответствие по смисъла на ЗПКОНПИ следва ли да се съпоставя само наличното към края на проверявания период имущество или следва да бъде съпоставено имущество за целия проверяван период ?“ Касаторът заявява и основанието по чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК, предвид „явното противоречие“ на решението с материалния закон –ЗПКОНПИ. Ответникът В. С. Г. не е депозирал отговор по чл. 287, ал.1 ГПК. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови решението си в обжалваната част, въззивният съд е възприел дадения от първата инстанция отрицателен отговор на единствено спорният пред въззивната инстанция по делото въпрос дали следва да бъдат включени в подлежащото на отнемане имущество внесените и постъпили суми по банковите сметки на проверяваното лице, за които не се установява законен източник, но които суми не са налични към края на проверявания период. Обосновал е пространно тезата си, че не подлежат на отнемане преминалите през банковите сметки в проверявания период парични средства, а само наличните към края на проверявания период, поради което процесните суми ( 38 977 лева, изтеглени на каса от проверяваното лице и 150 лева, преведени като „дарение“ по чужда банкова сметка) не могат да бъда отнети в полза на държавата. След датата на заседанието по чл. 288 ГПК по настоящото дело е постановено тълкувателно решение № 4/18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС. Със същото се прие, че :1/ „Не представляват „имущество“, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“ и 2/: „Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“. С така цитираното тълкувателно решение се дава ясен отговор на поставените от касатора въпроси и тъй като въззивният съд е постановил акта си в съответствие с разрешенията по тълкувателното дело, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска на никое от заявените основания. Мотивиран от изложеното, настоящият състав