Определение № 627 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 148/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Н. Г. и А. Д. Г. срещу решение от 14.10.2010 г. по в.гр.д.№ 366 от 2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 213 от 14.04.2010 г. по гр.д.№ 375 от 2009 г. на Кюстендилския районен съд за отхвърляне на предявения от К. Н. Г. и А. Д. Г. срещу К. В. Г. и С. В. М. иск за делба на дворно място извън регулацията на [населено място], с площ от 2 600 дка, находящо се в махала „Грънчарска” при съседи: път, имот на Т. К., имот на М. К. и имот на Славян П. Г., заедно с построената в него паянтова едноетажна жилищна сграда, състояща се от етаж и мазе с Р. от 60 кв.м. и за уважаване на предявения от К. Г. и С. М. срещу К. Г. и А. Г. насрещен иск за собственост върху гореописания имот. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона е произнасянето на ВКС по въпроса: дали е допустимо решение, в което съдът е разглеждал две недопустими в едно производство искови претенции- иск за делба и насрещен иск за собственост на имота- предмет на делбата. Ответниците по жалбата К. В. Г. и С. В. М. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато някои от приложимите към спора материалноправни или процесуалноправни норми са непълни, противоречиви или неясни, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тези норми или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма. В настоящия случая, по въпроса може ли иск за делба да се съединява и разглежда в едно производство с насрещен иск за собственост върху имота- предмет на делбата има ясна и пълна правна уредба /чл.211 от ГПК и чл.342 от ГПК/ и последователна практика на ВКС, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, които да налагат ново тълкуване на закона. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд не следва да се допуска. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия