Определение № 682 от 28.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 16/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Д. 17“ ЕООД срещу решение №3347 от 22.06.2023 г. по в.гр.д.№10728/2022 г. на СГС. С обжалваното решение след отмяна на решение №4228 от 04.05.2022 г. по гр.д.№33447/2021 г. на СРС, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че „Д. 17“ ЕООД дължи на „Краси“ ЕООД на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сума в размер на 21 709.34 лв. като платена от ответника на отпаднало основание, представляваща подлежащ на връщане заплатен аванс по договор за строително-монтажни работи от 09.09.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 31.03.2021 г. по ч.гр.д.№16152/2021 г. на СРС. В жалбата се навеждат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на решението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Има ли формирана постоянна съдебна практика по сходни въпроси. 2. Има ли ищецът правен интерес от предявяване на иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД само към едната страна от сключен тристранен договор. 3. За да се прекрати един тристранен договор следва ли да бъде отправено изявление до всяка една от страните по договора. Ответникът по касация „Краси“ ЕООД заявява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че макар процесният договор да е подписан от три юридически лица, същият няма характеристиките на многостранна /тристранна/ сделка, тъй като волеизявленията на лицата не са еднотипни и насочени към постигането на една обща цел, а всяко от лицата е насочило свое отделно волеизявление към всеки един от останалите субекти поотделно, като по този начин се формират три отделни групи насрещни и съвпадащи едно с друго волеизявления, независими помежду си - между възложителя-ищец „Краси“ ЕОД и подизпълнителя-ответник „Д. 17“ ЕООД, от една страна, между възложителя и главния изпълнител – „Стима“ ООД, от друга, както и между главния изпълнител и подизпълнителя, макар волеизявленията на лицата да са обективирани в един общ документ. Посочил е, че в този смисъл при неизпълнение на задължение, поето от подизпълнител спрямо възложител, последният има право да развали едностранно по силата на чл.7.6 двустранното съглашение, възникнало между тях - в този случай не е налице и виновно неизпълнение от страна на главния изпълнител и съответно договорът не може да бъде развален спрямо него с прилагане на всички санкционни последици от това, тъй като същият се намира в самостоятелна облигационна връзка с всеки от останалите два субекта, като в случай, че същият добросъвестно е изпълнявал своите поети задължения, има правото да получи уговореното възнаграждение. Намерил е, че в случая облигационното правоотношение между ищеца и ответника е прекратено по волята на страните, които са се съгласили договорът да не продължи своето действие, поради което са признали, че дължат една на друга връщане на всичко, което е дадено именно с оглед очаквано изпълнение по него, което обаче няма да настъпи поради преждевременното прекратяване на правоотношението. Изложил е съображения, че с прекратяване на договора е отпаднал породеният юридически факт, въз основа на който страните са упражнявали права и изпълнявали задължения, поради което авансово заплатеното възнаграждение се явява дадено при отпаднало основание и при липса на извършена от насрещната страна работа, която да е била приета от ищеца. С оглед изложеното е достигнал до извод, че с полученото възнаграждение ответникът се е обогатил, тъй като не е реализирал насрещна престация, поради което е възникнало кондикционно правоотношение за връщане на даденото при отпаднало правно основание, поради което исковата претенция с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Съдебният акт на въззивния съд е постановен по допустим иск, в съответствие с очертания от ищеца, чрез подробно наведените фактически твърдения - за възникнало между ищеца и ответника правоотношение, прекратено по волята на страните (което е установено и с решението по делото) и искане отправено до съда - за връщане на авансово заплатеното възнаграждение, дадено на отпаднало основание, предмет на делото и при наличие на правен интерес (изведен от твърденията в исковата молба) на ищеца от предявения иск. В този смисъл в случая не се установява наличие на поддържаната от касатора вероятна недопустимост на решението и на това основания и по свързания с него втори въпрос (с който от друга страна се предпоставя, невъзприето от съда становище, че е сключен многостранен договор), касационно обжалване не може да бъде допуснато. Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите въпроси, тъй като спрямо тях не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК - първи въпрос не притежава характеристиките на правен въпрос, а с трети отново се изразява поддържаната от касатора, но невъзприета от съда теза за сключен между страните многостранен договор. Ответникът по касация претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, но доказателства за извършването им не са представени, поради което искането се явява неоснователно. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,