Определение № 3554 от 12.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2329/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, вр. чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Колект инвест мениджмънт“ ЕООД срещу определение №2183 от 25.08.2025 г. по в.ч.гр.д.№2235/2025 г. на САС, поправено по реда на чл.247 ГПК с определение №2359 от 16.09.2025 г. по в.ч.гр.д.№2235/2025 г. на САС. С определението в обжалваната част, след частична отмяна на определение №15106 от 08.08.2025 г., по т.д.№8942/25 г. на СГС, е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от „България 2009“ ЕООД срещу „Инвестбанк“ АД, „Дебитум инвест“ АДСИЦ, и „Колектив инвест мениджмънт“ ЕООД, за отричане съществуването на правото на „Инвестбанк“ АД да пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ със заявление №Б4, рег.№20250430165557 и вписване №20250508175853, по отношение на заложеното предприятие на „България 2009“ ЕООД, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по особен залог върху търговско предприятие на „България 2009“ ЕООД, учреден на основание Договор за учредяване на залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ от 08.02.2023 г., към който е пристъпено към изпълнение със заявление Б4 рег.№20250430165557 и вписване №20250508175853“, при условията на внесена парична гаранция в размер на 100 000 лв. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението в обжалваната част, като се посочва, че с него е обезпечен иск, чиято правна квалификация не е по чл.36 ЗОЗ (не се оспорва съществуването на заложното право, а липсата на основания за пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ), поради което не са налице основанията за допускане на обезпечение на бъдещия иск. Поддържа се също така, че в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд е определил размер на гаранцията от 100 000 лв., който не е достатъчен за покриване на евентуалните вреди на бъдещия ответник, с оглед материалния интерес на вземането му от 10 599 571.15 лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване, са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с цитирана в изложението практика на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Какви са предпоставките за служебно определяне на гаранция в обезпечителното производство. 2. Въз основа на какви факти и обстоятелства ес определя размера на преките и непосредствените вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението на бъдещия иск е неоснователно. 3. Следва ли задължително съдът първо да установи допустимостта и вероятната основателност на иска, както и наличието на обезпечителна нужда, преди да допусне обезпечението на иска и евентуално да определи вида и размера на гаранцията. Ответникът по частната касационна жалба „България 2009“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.396 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че основните твърдения на бъдещия ищец „България 2009“ ЕООД са, че обезпеченото със особен залог вземане (възникнало в полза на „Инвестбанк“ АД, цедирано на „Дебитум Инвест“ АДСИЦ, което от своя страна го е прехвърлило на „Колектив инвест мениджмънт“ ЕООД), за удовлетворяване на което е пристъпено към изпълнение по отношение на особения залог на предприятието на бъдещия ищец, не е изискуемо (било е съответно изпълнявано, а банката цедент не е отнасяла надлежно плащанията по дълга), като не са налице основания за пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на особения залог върху търговското предприятие, поради ненастъпили предпоставки за това (освен липсата на изискуемост, се сочи, че „България 2009“ ЕООД не е било уведомено за втората цесия, че са нарушени правилата по обявяването на продажбата на заложеното имущество по реда на чл.37, ал.5 ЗОЗ, както и че обявената начална цена на проданта от 500 000 лв. е занижена). Посочил е, че според чл.36 ЗОЗ залогодателят може да оспори вземането или заложното право по общия исков ред, а когато е образувано производство по принудително изпълнение - по реда на чл.439 от Гражданския процесуален кодекс. Изложил е съображения, че основателността на визираните по-горе твърдения на „България 2009“ ЕООД ще бъде доказана в исковия процес, а предвид наличието на обезпечителна нужда и подходящ характер на обезпечителната мярка, изпълнението върху предприятието на бъдещия ищец следва да бъде временно преустановено, до установяване верността на твърденията му (съгласно определение №593 от 11.11.2016 г. по ч.т.д.№1811/2016г. на ВКС, ТК, Второ отделение и определение №165 от 01.02.2024 г. по ч.т.д.№2133/2023 г. на ВКС, ТК, обезпечителна мярка „спиране на принудително изпълнение“, предприето по реда на ЗОЗ е допустима). Счел е с оглед нормата на чл.390, ал.4, пр.2 ГПК, че обезпечението следва да се допусне при гаранция, като предвид характера на иска и с оглед факта, че са му били известни и други дела, по които вече е определена гаранция, е намерил, че последната следва да се определи в размер по-нисък от обичайно приемания в практиката от 10%, а именно в размер на 100 000 лв., който размер е съобразен с обстоятелството, че задължението на длъжника, претендирано от банката, е в размер на 10 599 571.15 лв., както и с оглед изискването да не се допуска свръхзащита интереса на една от страните в дисбаланс с този на молителя по обезпечението. Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Константна е практиката на ВКС, че с оглед разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК, обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по решението (при липса на данни, които я опровергават, обезпечителната нужда се предполага), ако искът е допустим и подкрепен с писмени доказателства (евентуалната основателност на иска се преценява от съда въз основа на представени от ищеца писмени доказателства) или бъде представена гаранция (която представлява индиция за сериозността на предявения иск и обезпечение на интересите на ответника за вреди при евентуална неоснователност на иска) в определения от съда размер съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД. Размерът на гаранцията се определя въз основа на анализ на конкретните обстоятелства по делото и е съизмерима с преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Като условие за допускане на исканото обезпечение паричната гаранция е израз на баланса между интересите на страните по обезпечения иск и по същество представлява насрещно обезпечение на бъдещия иск на ответника по чл.420 ГПК срещу ищеца-молител в обезпечителното производство за обезщетяване на вредите при неблагоприятен за последния изход на спора по него. Преценката на съда за наличието на предпоставките за допускане на обезпечение и за размера на гаранцията е винаги конкретна, с оглед специфичните за делото факти и преценката на представените доказателства. В случая въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената практика на ВКС (изключваща наличието на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК спрямо формулираните въпроси), като е изследвал допустимостта на иска (залогодателят оспорва изискуемостта на вземането, чрез допустим, с оглед разпоредбата на чл.36, ал.1, пр.1 ЗОЗ, вр. чл.439, ал.1 ГПК, иск), вероятната му основателност, наличието на обезпечителна нужда и подходящия характер на допустимата, съгласно цитираната от въззивния съд практика на ВКС, обезпечителна мярка. Определяйки размер на гаранцията от 100 000 лв., въззивният съд по същество е взел предвид и евентуалните вреди, които би понесъл ответникът от материално неоправданото обезпечение, изразяващи се в невъзможността да събере вземане в размер на сумата от осребряването на заложеното търговско предприятие, чиято начална цена, съобразно обявлението за продажбата му, е 500 000 лв., респективно размерът на определената гаранция (20% от сумата) също е съобразен с практиката на ВКС. С оглед изложеното спрямо формулираните от частния касатор въпроси не се установява наличие на поддържаните селективни основания, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,