Определение № 50869 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. П. срещу въззивно решение № 27 /02.02.2022 г. по в.гр.д. № 705 /2021 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Свиленградския районен съд, с което са уважени искове за осъждане на жалбоподателя да предаде на [община] на основание чл.233, ал.1 ЗЗД държането на два поземлени земеделски имота в землището на [населено място], индивидуализирани в решението. Ответникът по касационната жалба [община] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Исковете са основателни, тъй като страните са били обвързани от два договора за наем на земеделска земя, които са били прекратени едностранно от ищеца [община] преди изтичане на уговорения в договорите срок на предвидено в договорите основание (в чл.7, т.7) с едномесечно предизвестие (от 21.09.2020), което не представлява нарушение на ЗЗД с оглед договорната автономия, нито злоупотреба с право. Ответникът, който е получил поканите, не е предал държането на двата имота, бездействието му е обусловило правния интерес на общината да иска предаване по съдебен ред. Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на довода на жалбоподателя (Н. П.), че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, по която цената на исковете не е посочена точно, съответно държавната такса не е внесена в пълен размер. Въззивният съд е приел, че след възражение на ответника (Н. П.) с отговора на исковата молба ищецът е коригирал актуалната наемна цена и е довнесъл дължимата държавна такса, поради което е било безпредметно назначаването на ССЕ относно наемната цена, предвид извършеното и прието плащане. Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на довода на жалбоподателя (Н. П.) за неоснователност на възраженията на жалбоподателя (ответник по иска и въззивен жалбоподател) за състоянието на двата поземлени имоти след прекратяването на договорите, което не представлява пречка за прекратяването на договорите, предвид изрична уговорка (в чл.7, т.7), нито за уважаването на исковете. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с доводи в касационната жалба за недопустимост на въззивното решение - че не е платена такса в пълен размер съобразно правилно определената цена на иска, която подлежи на актуализация с общ инфлационен процент, за която въззивният съд неоснователно е отказал да допусне и назначи съдебна експертиза и (доводи) за неправилност на въззивното решение, поради това, че въззивният съд изобщо не е обсъдил възражение за наличието на засята земеделска продукция, с което е допуснал съществено процесуално нарушение – не е допуснал допустими, относими и необходими доказателства, жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос: Длъжен ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите на които се основават и доказателствата за тях? Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика, тъй като въззивният съд е разгледал и изложил мотиви за неоснователност на доводите на въззивния жалбоподател Н. П. (които се поддържат и в касационната жалба). Въззивният жалбоподател се позовава и на вероятна недопустимост – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, поради това, че не е платена дължимата държавна такса в пълен размер съобразно правилно определената цена на иска. Следва да се отбележи, че самият жалбоподател не сочи каква е според него действителната актуализирана наемна цена, която е следвало да плати и е платил, нито каква е правилно определената цена на иска. Настоящият състав намира, че няма съмнение за недопустимост на въззивното решение. Както беше посочено, след възражение на ответника Н. П. с отговора на исковата молба по указания на съда ищецът е посочил актуалната наемна цена въз основа на представени доказателства за платената от Н. П. наемна цена и е довнесъл определената съобразно с нея държавна такса, поради което и двете инстанции по същество са приели, че нередовността в исковата молба е отстранена. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по касационната жалба не прави искане за присъждане на разноски. Поради това разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът