Определение № 622 от 04.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 530/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. П. от гр. С. чрез адв. А от САК срещу определението на Софийския градски съд, търговско отделение от 4.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 4470/2009 г., с което е оставена без разглеждане частната й жалба в частта, с която се отменя определението от 18.VІІІ.2008 г. на СРС 31 състав по гр.д. № 13072/2008 г. за приемане за съвместно разглеждане на обратния иск срещу М. Г. Н. Със същото определение е оставена без уважение частната й жалба за отмяна на определението от 18.VІІІ.2008 г., с което е конституирана като трето лице –помагач М. Г. Н. Поддържат се оплаквания за необоснованост, противоречие с материалния закон и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Като основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК жалбоподателката е посочила процесуално правния въпрос за кръга определения, срещу които могат да се подават частни жалби, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото. Материално правният въпрос, по който касаторката поставя, е за наличието на солидарност или разделност в задълженията на длъжниците по алеаторни договори към един и същ кредитор, когато прехвърления имот е един и същ. Формулираните въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК са релевантни за спора, с който е сезиран съда и обуславят неговото законосъобразно развитие. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 ал.3 във връзка с чл. 280 ал.1 от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и поради това е процесуално допустима, при наличие и на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК, обуславящи допустимостта на касационното обжалване. Ищецът Г. К. Г. е предявил иск срещу Д. Г. П., първоначално формулиран като иск за присъждане на издръжка в размер на по 250 лв месечно, като в обстоятелствената част на претенцията се изтъква, че страните по делото са страни и по сключен договор на 24.ІV.2003 г., оформен с нот.акт № 78 /2003 г.за прехвърляне от него и съпругата му Н. К. на ½ ид.част от апартамент в гр. С. на ул. М. № 16 срещу задължение на ответницата да поеме издръжката и гледането им взаимно и поотделно до края на живота им. Впоследствие двукратно с молби от 12.V.2008 г. 23.VІ.2008 г. е направено уточнение на претенцията, че се иска трансформиране на поетото натурално задължение за гледане и издръжка в парично в размер на 250 лв месечно. Ответницата Д. Г. П. е поискала конституирането на сестра си М. Г. Н. като длъжник по сключен друг договор за прехвърляне на половината от същия апартамент срещу задължение за гледане и издръжка като трето лице помагач, срещу което предявява и обратен иск за съвместно разглеждане с първоначалния иск при условията на евентуално обективно съединяване на искове. Счита, че отговорността им като длъжници по договори за гледане и издръжка към един и същ кредитор е солидарна. С определение от 18.VІІІ.2008 г. Софийският районен съд, 31 състав е конституирал М. Н. като трето лице в процеса и е приел за съвместно разглеждане обратния иск на Д. П. срещу М. Н., вх. № 3* от 28.VІІ.2008 г. Впоследствие с определение в съдебно заседание на 23.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 13072/2008 г. е отменил определението от 18.VІІІ.2008 г., с което е приет за съвместно разглеждане обратния иск и е конституирана като трето лице помагач М. Н. по съображение, че не са налице предпоставките, посочени в ГПК за конституирането на трето лице помагач, както и че не е налице солидарна отговорност на двете длъжници по алеаторните договори с родителите им. По частна жалба на Д. П. срещу определението на СРС от 23.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 13072/2008 г. Софийският градски съд с определнието си № 6177/4.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 4470/2009 г. е приел, че частната жалба е недопустима в частта, с която е отменено определението за приемане за съвместно разглеждане обратния иск срещу М. Н., тъй като това определение не подлежи на обжалване съгласно чл. 274 от ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е изрично предвидено в закона. Относно частта на определението за отмяна на конституирането като трето лице помагач на М. Н. частната жалба е приета за допустима, но по същество – неоснователна, поради липса на правен интерес от привличането за привличащата страна. Решението по спора срещу Д. П. не би могло да рефлектира върху правното положение на третото лице Н., вследствие на което да се породи регресно право срещу последната. Липсва солидарност в отношенията между двете длъжници по различни договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, тъй като солидарността в този случай не е предвидена в закона, нито в договорите между страните. Освен това третото лице живее в чужбина, което представлява пречка за привличането му съгласно чл. 219 ал.2 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че сключените договори за прехвърляне на части от един и същи апартамент между ищеца Г. К. Г. като кредитор и длъжниците – ответницата Д, както и нейната сестра М, не обуславят наличие на солидарност в поетите задължения към кредитора. Касае се до паралелни облигационни правоотношения, всяко от които не се отразява върху другата облигационна връзка. Страните по договора поемат задълженията си взаимно, без да е посочена връзка с другия вече сключен алеаторен договор на кредитора с второто задължено към него лице. В съдържанието на тези договори, приложени по делото, не се съдържа клауза за разпределение на задълженията между двете длъжници по периоди, нито по обем поети задължения, нито се сочи конкретна връзка с другия договор с друго задължено лице. Липсва законна или договорна предпоставка за възникване на солидарност между двете длъжници към кредитора съгласно разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД. Такава не представлява и еднаквата в двата договора имотна престация, както поддържа жалбоподателката. Именно посочената характеристика на поетите задължения обуславя изводът, че липсва правен интерес от привличането за привличащата страна, поради което правилно е прието, че не следва да се допуска привличане на трето лице- помагач, още повече, в конкретния случай това трето лице е с постоянно пребиваване в чужбина, представляващо законна пречка за привличането съгласно чл. 219 ал.2 от ГПК. При съвпадане на изложените съображения на настоящата инстанция с изводите на обжалвания съдебен акт на Софийския градски съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба относно конституирането на третото лице помагач, определението на СГС следва да се остави в сила в тази част. Относно неприемането за съвместно разглеждане на обратния иск на Д. П. срещу М. Н. в съответствие с процесуалните правила е прието, че постановеното определение на СРС от 23.ІІІ.2009 г. не подлежи на самостоятелно обжалване, поради отсъствие на предвидените в чл. 274 ал.1 т.1 и 2 от ГПК предпоставки. Поради това законосъобразно е оставена без разглеждане частната жалба в тази част, тъй като в нея определението не подлежи на инстанционен контрол. При съвпадане на изводите и в тази част, обжалваното определение следва да се остави в сила изцяло. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение