Определение № 60330 от 06.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1014/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Т. Г. срещу определение № 100025/08.01.2021 г. по в. ч. т. д. № 519/2020 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено определение № 260019/23.09.2020 г. по т. д. № 119/2018 г. на Окръжен съд Сливен за прекратяване производството по делото като образувано по нередовна искова молба. Жалбоподателят прави оплакване за необоснованост на атакуваното определение и моли то да бъде отменено. Достъпът до касация е обоснован с формално посочване на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД е подал отговор, с който я оспорва като неоснователна. Заявява становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение на Апелативен съд Бургас е потвърдено определение № 260019/23.09.2020 г. по т. д. № 119/2018 г. на Окръжен съд Сливен за прекратяване производството по делото като образувано по нередовна искова молба – подадена от лице без представителна власт. Въззивната инстанция е възприела мотивите на първоинстанционния съд за липса на надлежно упълномощаване в полза на адвокат Щ. да подаде исковата молба от името на Т. Г. Т. срещу „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, обективираща съединени при условия на евентуалност искове с правно основание чл. 26 и чл. 27 ЗЗД за прогласяване нищожност, евентуално за унищожаване на сключено между страните споразумение и обусловен от тези искове друг такъв с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение в размер 100 000 лв. за претърпени болки и страдания от ПТП, реализирано на 27.12.2017 г. Инстанцията по същество е преценила личния характер на обусловения иск по чл. 432 КЗ и невъзможността той да бъде предявен от наследник, съответно е приела учредения исков процес за недопустим поради настъпила смърт на Т. Г. Т. и липсата на процесуална възможност извършените от адвокат Щ. действия без представителна власт да бъдат потвърдени от наследника Г. Т. Г.. Не са налице предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване. С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В решението е направено разграничение между основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и тези за достъп до касация като изрично е подчертано, че в производството по селекция на жалбите не може да бъде проверявана правилността на въззивния съдебен акт. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено и, че правният въпрос следва да бъде формулиран от касатора. Съдът няма задължение да стори това, а той може само да уточни поставен въпрос. В случая частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос, който да е от значение за изхода на процесуалния спор. Формалното посочване на разпоредби в ГПК, регламентиращи основанията за достъп до касационен контрол, не е достатъчно условие за обосноваване необходимостта от касационно обжалване. Както беше посочено по – горе, изложените съображения за незаконосъобразност на постановеното от въззивната инстанция определение не могат да бъдат обсъждани във фазата на селекция. Само за пълнота следва да бъде изяснено, че при постановяване на обжалваното определение въззивната инстанция не се е отклонила от служебно известната на съда казуална практика на ВС, обективирана в решение 1528/1972 по гр. д. № 567/1972 г., и практика на ВКС, обективирана в решение № 96/2021 г. по т. д. № 1970/2019 г. на I ТО. В заключение следва да бъде отказан достъп до касация с цел проверка законосъобразността на атакуваното определение, постановено от Апелативен съд Бургас. По изложените мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС