Определение № 1018 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2318/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. М., действащ чрез пълномощника си Д. С. М., чрез адв. К. С., против въззивно решение № 11 от 09.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 601/2022 г. по описа на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение № 260780 от 25.06.2021 г. по гр. д. № 1852/2020 г. по описа на Районен съд - Перник, с което са отхвърлени предявените от С. М. М. срещу А. Н. В. искове да бъде развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № .., том .., рег. № 2806, дело № .. от 01.08.2017 г. на нотариус И. П. - Б., с рег. № 610 на НК, по силата на който Р. М. М. /починала след сключването на договора и оставила за свой единствен наследник С. М. М./, продава на А. Н. В., следния недвижим имот, а именно: апартамент № .., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] целия с площ от 42,87 кв. м., състоящ се от: една стая, кухня, баня с тоалетна, антре и балкон, при съседи: от изток – стълбище, от запад – двор, от север – апартамент № .., от юг – апартамент № .., отгоре – апартамент № .., отдолу – апартамент № .., който апартамент съставлява самостоятелен обект с идентификатор .., съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с прилежащото избено помещение № .., II сутерен, с площ от 3,65 кв. м., при съседи: от изток – мазе № .., от запад – двор, от север – коридор, от юг – преградна стена на вх. .., заедно с припадащите се 0,80 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, за сумата в размер на 24 000 лева, както и за осъждане на ответника А. Н. В. да предаде владението върху гореописания недвижим имот на ищеца С. М. М.. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна А. Н. В. не е подала писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД да бъде развален договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ../01.08.2017 г., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., поради неизпълнение на задължението на насрещната страна за заплащане на уговорената продажна цена, като плащането е следвало да бъде извършено по банкова сметка, разкрита на името на продавача Р. М. М., в рамките на същия ден /01.08.2017 г./, след подписването на горепосочения нотариален акт, както и иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху процесния недвижим имот. Установено е, че на 12.09.2017 г. Р. М. М. е починала, като е оставила за свой единствен наследник ищеца С. М. М.. По делото не са били ангажирани доказателства от ответника, че продажната цена е платена на 01.08.2017 г., като във връзка с изрично направено искане на ответника, от съда на основание чл. 87, ал. 3, изр. 1 ЗЗД е бил предоставен срок на ответника, в който да заплати продажната цена в размер на 24 000 лева. В предоставения срок ответникът заплатил продажната цена в размер на 24 000 лева по сметка на ищеца. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд се е аргументирал, че направеното изпълнение в течение на процеса е достатъчно основание за отхвърляне на иска. Във връзка с оплакванията на ищеца е изложил, че от значение за безполезността е липсата на интерес за кредитора да получи изпълнение със закъснение. Променените цени на недвижимите имоти, когато средната пазарна цена се повишила след сключването на договора, не са определящо обстоятелство за безполезност на изпълнението, предвид на факта, че договорът може да е бил сключен на цена под обичайната пазарната цена на имоти от същия вид. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да даде указания на страните по повод това как се разпределя доказателствената тежест, когато претендираното, респ. възраженията срещу претендираното право почиват на факт, заявен за първи път в хода на процеса?“ и 2. „Различният интерес на наследника на продавача-кредитор да получи уговорената в договора за продажба цена, представлява ли „обстоятелства” по смисъла на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, въз основа на които съдът да не може даде на длъжника срок за изпълнение на задължението за плащане?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г. на ВКС, IV г. о., а вторият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Първият въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Според въззивния съд промяната в пазарните цени след сключването на договора не са определящо обстоятелство за безполезност на изпълнението, предвид на факта, че договорът може да е бил сключен на цена под обичайната пазарната цена на имоти от същия вид. В цитираното от касатора решение на ВКС е прието, че когато претендираното право произтича от факт, който не е посочен в петитума на исковата молба и не е допълнен съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен съгласно чл. 145, ал. 1 ГПК да постави на ищеца въпрос по този факт, като укаже значението му за претендираното право. Когато ищецът заяви становището си по факта (осъществил се е или не се е осъществил), съдът записва неговото изявление в протокола и дава указания според доказателствената тежест на заинтересованата страна, че не сочи доказателства за установяването или опровергаването на факта. В случая, оплакванията на касатора, че не му е указана доказателствената тежест да докаже твърдението, заявено в о. с. з. на 25.03.2021 г., че късното изпълнение е станало безполезно са иррелевантни. Въззивният съд не се е произнасял по втория поставен въпрос за евентуалното наличие на различен интерес от сключването на договора за покупко-продажба съответно на прехвърлителя и неговия наследник по закон. В решение № 29 от 13.04.2011 г. по т. д. № 396/2010 г. на ВКС, I т. о. е разяснено понятието „обстоятелство” по смисъла на тази правна норма. Прието е, че „обстоятелства” по смисъла на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, въз основа на които съдът, разглеждащ иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, може да даде на длъжника срок за изпълнение на парично задължение са: наличието на извинителна причина за забавата и ако такава е установена – интерес на кредитора от късното изпълнение. Определеният от съда срок по чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, обвързва кредитора, който не може да откаже да приеме изпълнението, ако актът на съда се ползва със стабилност. Безполезността за продавача да получи изпълнение и настъпилите в страната икономически промени следва да се обвързани с конкретни твърдения и биха препятствали предоставянето на срок по чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД за плащане на уговорената в договора за продажба цена, само ако с оглед на интереса на кредитора неизпълнението може да се определи като значително, но не и ако липсата на интерес се основава на промяна в средните пазарни цени на недвижимите имоти, настъпила след сключването на договора. При предложено изпълнение от длъжника и определяне на срок за изпълнение, извършената преценка за обстоятелствата по чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД от първоинстанционния съд не обвързва въззивния съд. Във въззивното производство наличието на обстоятелствата, които позволяват предоставяне на срок за изпълнение подлежи на проверка по жалба на кредитора. Тази практика е съобразена от въззивния съд. За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че касаторът само е посочил, но не е аргументирал соченото допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което само по себе си е основание да не се допусне касационно обжалване по формулирания въпрос. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение