Определение № 220 от 15.02.2023 г. на ВКС по д. № 236/2023 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор между Окръжен съд - Габрово и Административен съд - Велико Търново относно подсъдността на правния спор, повдигнат с искова молба от Г. В. В., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Плевен, против Административен съд - Габрово. Исковата молба е подадена в Административен съд - Габрово, който с определение № 710/18.07.2022 г. по адм. д. № 152/2022 г., на основание чл. 133, ал. 6 АПК, поради отвод на всички съдии в този съд, е прекратил производството пред него и е изпратил делото на Върховния административен съд за определяне на друг, равен по степен административен съд, който да разгледа спора. С определение № 9068/18.10.2022 г. по адм. д. № 8356/2022 г. ВАС, на основание чл. 133, ал. 6 АПК е изпратил исковата молба за разглеждане на Административен съд - Велико Търново. С определение № 496/09.11.2022 г. по адм. д. № 668/2022 г. Административен съд - Велико Търново е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд - Габрово. Приел е, че исковата молба с посочено от ищеца правно основание чл. 2в, ал. 1 т. 1 ЗОДОВ, вр. с чл. 6 § 1 от ЕКПЧОС, § 13 от ЕСКПЧОС, § 35 от ЕКПЧОС във вр. с чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, с която се иска да осъди ответника Административен съд - Габрово да му заплати сумата от 110 000 лева ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата е процесуално недопустима. Посочил е, че се претендират вреди в резултат на акт на правозащитен орган, поради което не се касае за извършване на административна дейност. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК, на административните съдилища са подведомствени само искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни, актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Недопустимо е административният съд да разглежда иск, насочен против правноорганизационен субект, който не е от системата на изпълнителната власт и не притежава административно властнически правомощия. Вреди от правораздавателната дейност могат да се търсят само по реда на чл. 2 ЗОДОВ. По съображения, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при изчерпателно посочените в закона 7 хипотези, като съгласно ал. 3 на текста исковете по ал. 1 и ал. 2 се разглеждат по реда, установен в ГПК и цената предявения иск, съдът е намерил, че делото следва да изпрати на Окръжен съд - Габрово. С определение № 25/13.01.2023 г. по гр. д. № 438/2022 г. Окръжен съд - Габрово е повдигнал спора за подсъдност, като е приел, че не е компетентен да се произнесе по исковата молба, тъй като твърденията в нея, с които се обосновава спорното право и заявеното искане, налагат извод за предявен иск за реализиране отговорността за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. В тази връзка е изтъкнал, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от правораздавателната дейност на Административен съд - Габрово, като твърди нарушение на правото му на справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд, водещо до нарушаване на правото на защита на ищеца по адм. д. № 31/2022 г., адм. д. № 32/2022 г., адм. д. № 38/2022 г., адм. д. № 43/2022 г., адм. д. № 49/2022 г., адм. д. № 52/2022 г., адм. д. № 58/2022 г., адм. д. № 85/2022 г., адм. д. № 93/2022 г., адм. д. № 94/2022 г., адм. д. № 188/2022 г., адм. д. № 130/2022 г. и др., всички по описа на Административен съд - Габрово. Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира, че компетентен да се произнесе по правния спор, повдигнат с исковата молба, подадена от Г. В. В. срещу Административен съд - Габрово, е Административен съд - Велико Търново. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищецът не е бил призоваван при разглеждане на подадените от него искови молби/жалби, по които са образувани горепосочените дела по описа на Административен съд - Габрово, като и, че съдебните състави го задължавали да внесе държавна такса за разглеждане на делата без да има законово основание затова. Изложени са и твърдения и доводи, че с това неправомерно поведение ответника Административен съд - Габрово, чрез своите съдебни състави, лишава ищеца от право на достъп до съд и правосъдие, от справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд, както и че с това на ищеца са причинени неимуществени вреди – душевно страдание, тормоз, репресия, нечовешко отношение и унижение. С петитума на исковата молба е направено искане за осъждане на ответника Административен съд - Габрово да му заплати сумата от 110 000 лева ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. В исковата си молба ищецът е посочил правно основание на иска си, както и, че са нарушени негови права и законни интереси, произтичащи от множество разпоредби на ЕКПЧОС, ЗИНЗС и КРБ, които правни квалификации, дадени от ищеца, обаче не обвързват съда, който сам следва да даде правна квалификация предвид изложените в исковата молба твърдения и доводи. В исковата си молба ищецът е посочил, че изтърпява наказание „лишаване от свобода“, но останалите негови твърдения и доводи по никакъв начин не сочат на нарушение на чл. 5, § 1 от ЕКПЧОС, поради което искът му за обезщетение не попада в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, за да е приложим съдопроизводствения ред по ГПК съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ, респ. – делото да е подсъдно на общите съдилища. Твърденията и доводите на ищеца сочат на твърдяно от него нарушение на чл. 6, § 1, изр. 1 от ЕКПЧОС и на чл. 47, ал. 2, изр. 1 от ХОПЕС, които разпоредби са сходни по смисъл и съдържание, а предвид разпоредбите на чл. 52, т. 3 от ХОПЕС и чл. 6, § 3 от ДФЕС, са и част от правото на Европейския съюз, в този смисъл е и приетото в определение № 174/08.02.2023 г. по гр. д. № 281/2023 г. на друг петчленен състав на ВКС и ВАС. С оглед това, твърденията и доводите на ищеца покриват хипотезата на чл. 2в, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗОДОВ, а именно – той претендира обезщетение за неимуществени вреди, като причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателната дейност на ответника Административен съд - Габрово, поради което съгласно същата разпоредба, този негов иск подлежи на разглеждане по реда на АПК, респ. – подсъден е на административните съдилища, а не на общите съдилища. Компетентен да разгледа спора е Административен съд - Велико Търново, включително да прецени редовността и допустимостта на исковата молба. По изложените съображения петчленният съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд