Определение № 1573 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2813/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №2311/14.05.2025г. на М. С. Г. и Л. Е. И. срещу решение №66/24.03.2025г. по в. гр. д. №355/2024г. на Кюстендилския окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което предявените от тях срещу Н. Д. искове с правно основание чл.45 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. Касаторите считат, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърдят, че ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установи неговото активно поведение по въпроса дали и по какъв начин неговата съпруга е следвало да се лекува от заболяването си. Оспорват извода на съда за липсата на причинна връзка между поведението на ответника и настъпилата смърт на тяхната родственица. Излагат, че решението е необосновано поради липсата на развити мотиви по част от твърдяните от тях факти. Считат, че изводите на съда не кореспондират на заключението на приетата КСМЕ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за касационно обжалване, като са формулирани следните въпроси:

1."Длъжен ли е въззивният съд да спре производството по делото ако пред него се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор?“. По този въпрос се твърди противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС: т.9 на Постановление на пленума на ВС №17/1963; т.8 на Постановление №5/1985г. по гр. дело №5/1984г.; решение №20/20.05.2021г. по гр. дело №1372/2020г.; решение №116/15.05.2013г. по гр. дело №745/2012г., решение №193/09.07.2015г. по гр. дело №6436/2014г., определение №566/19.09.2013г. по гр. дело №5381/2013г и определение № №782/29.11.2013г. по гр. дело №7165/2013г.

2.“Кога /при какви условия/ въззивният съд следва да приеме, че между противоправното поведение и настъпилите вреди е налице релевантна причинно-следствена връзка?“, по който според касаторите е налице противоречие с Тълкувателно решение №3/2012г по тълк. Дело №1/2011 на ОСГТК; Тълкувателно решение №4/2013г. по тълк. Дело №4/2012г. решение №129/25.07.2005г. по гр. дело №2439/2003г; решение 81/27.01.2006г. по гр. дело №23/2005г., решение №499/30.06.2010г. по гр. дело №647/2009г., решение №9/02.02.2018г. по гр. дело №1144/2017г. и решение №204/11.13.2019г. по гр. дело №586/2018г.

3. „Длъжен ли е въззивният съд да се мотивира в решението си защо приема едни данни за установени по делото, а други – не?“, по който се твърди противоречие с т.1, т.2 и т.3 на Тълкувателно решение №1/2013г. по т. дело №1/2013г.

Чрез писмения си отговор, ответникът Н. Д., чрез адв. З. излага становище за неоснователност на касационната жалба и за липсата на основания по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. По подробно развитите съображения моли касационно обжалване да не бъде допускано, а в случай, че бъде допуснато – се моли въззивното решение да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени сторените разноски.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал. 2 ГПК.

Производството е образувано по искове с правно основание чл.45 ЗЗД, предявени от М. С. Г. и Л. Е. И. против Н. А. Д. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размери, както следва: от ищцата М. С. Г. – за сумата от 5 001 лева, предявена частично от 800 000 лева; от ищеца Л. Е. И., – за сумата от 5 001 лева, предявен частично от 500 000 лева, /съгласно допуснатото от съда изменение на исковете на основание чл. 214 ГПК в открито съдебно заседание на 02.11.2021г./, ведно със законната лихва върху главниците, считано от осъществяване на деликта 15.09.2018г. до окончателното им изплащане. Ищците излагат, че Г. Е. И. – дъщеря на М. Г., съответно сестра на Л. И., починала на 15.09.2018г. от тежко заболяване - рак и придружаващи такива, за което била диагностицирана през юни – юли 2017г. посредством изследвания, направени в болницата в [населено място] и Токуда-София. В болница „Токуда“ й обяснили, че трябва да се изреже тумора заедно с матката и назначена биопсия. Лекар от Плевенската онкология й предложил алтернатива - само химиотерапия. През септември 2017г. Г. съобщила на ищците, че е болна от рак, като помолила да не настояват да се оперира, тъй като се лекува с алтернативни методи, свързани с гладолечение /дори и без вода/ за цяла седмица. В края на 2017г. до м. март 2018г. Г. И. продължила да отслабва, но ходела на работа, като майка ѝ и брат ѝ постоянно я молели да спре с алтернативните методи на лечение и да се лекува сериозно. Според ищците Г. И. през цялото време била под контрола на ответника, който не й позволявал контакт с близките й, и който именно държал да се прилагат алтернативни методи лечение. През месец май 2018г. Г. И. се преместила заедно с ответника да живее в [населено място], [община], при неговата майка. От този момент тя била изолирана от всички, като ответникът не позволявал да се вижда с роднини и приятели, извадил ограничителна заповед срещу майката на Г. И., да не доближава къщата му, като бил дори отнел телефона й. На 15.09.2018г. Г. И. починала към 22:00 часа. Ищците поясняват, че от 2015г. Г. И. живеела на семейни начала с ответника Н. Д., а на 20.05.2018г. сключила граждански брак с него в [населено място]. Според ищците преждевременната смърт на Г. И. е в резултат на манипулации от представящи се за „лечители“ лица - ответника и преки впечатления от случаи как той внушава, че съвременните методи за лечение на рак са неефективни, болезнени, осакатяващи и безполезни, като за целта били използвани и изкривени статистически данни. Излагат, че слагайки под хипноза Г. И., убеждавайки я да не се лекува с методите на медицината, ограничавайки възможността за лечение, ответникът допринесъл за усложняване на болестта на Г. И., като с това предизвикал смъртта й. От смъртта на Г. И. ищците претърпели значителни неимуществени вреди. При новината за нейната смърт изпаднали в шок, това ги покрусило и им причинило постоянни и непреодолими мъки и страдания, като никога нямало да могат да преодолеят мъката и страданията от сполетялата ги трагедия.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба извън срока по ГПК разпореждането по чл. 131 ГПК.

Досежно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно, че ищците са съответно майка и брат на Г. Е. И., диагностицирана с онкологично заболяване на маточната шийка през август – септември на 2017г., починала на 15.09.2018г.

В обясненията си, дадени по реда на чл.176 ГПК ответникът е изложил, че не е ограничавал контактите на Г. с абсолютно никой, тя сама пожелала да не контактува с нейните близки майка й и брат й, правила е изследвания в различни болници, както и, че не е извършил спешна кремация, а ако ищците са искали, са могли да поискат аутопсия.

От показанията на свидетелите С. Д. и В.Х., се установява, че след второто изследване, лекарят считал, че е необходима спешна операция, но Г. под въздействие на ответника отказала и започнала нетрадиционно лечение с глад и билки. Виждали я в състояние на гладолечение и само на вода, нямала видимо подобрение, но отказвала да се лекува с методите на традиционната медицина и в разговорите, които водили казвала, че ще следва „другия път“ и, че всеки път когато говорела със св. Д. и с майка си била разколебавана. На 9 юни 2018г. св. Д. се видяла с Г., която заявила, че се чувства добре на село, спокойно й е и от тогава до датата на смъртта тя не вдигала телефона. Г. споделила на свидетелката, че ще се лекува с напътствията на Д. – глад, вода с кислород, ябълки и молитва. Те живеели заедно и Г. избрала да се лекува по този начин, защото вярвала на него – на Н. Д.. По телефона, Г. ѝ споделила, че той й е направил люлка, за да се люлее и по време на разговора се люлеела и звучала като зомбирана. В разговор между свидетелката Д. и Н. Д. през м.септември, 2018г. той заявил, че поема отговорността за всичко, което прави – за лечението, което той е поел, защото близките й и приятелките й я отклоняват от правилния път.

Според свидетелката Х., Г. и ответникът Н. Д. взели решение тя да се лекува с алтернативна медицина след поставената й диагноза – режим на хранене и на гладуване, билки, но не предписани от лекар. Г. имала счетоводна къща и работела заедно с майка си в офиса, имали чудесни отношения с майка й, майка й била много усмихната преди, но след смъртта на Г. не я виждала да се усмихва. Г. не желаела да се вижда с майка й и брат й, защото те и св. Х. настоявали да се консултира с лекар и да се лекува по друг начин, с методите на традиционната медицина. Г. споделила, че заедно с Н. са чели и са се интересували, свързали са се с хора, които са оздравели по този начин и заедно с него ще се лекува по този начин. До м. март Г. работила в офиса и се виждали, приключила счетоводната година, а след това заминала на [населено място], където живеела последните месеци с ответника. През м.май или м.юни св. Х. се видяла с Г., но тя не изглеждала добре, имала характерен вид на болен човек - цвета на кожата й бил променен.

В хода на второто въззивно производство е прието заключение на комплексна медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р О. М. и психолога Х. С., според което Г. И., е била в зряла възраст, с висше образование, с интелектуално и нервно-психическо развитие в норма за възрастта. Страдала е от злокачествено заболяване - инвазивен рак на маточната шийка, което е установено на 22.08.2017г. чрез хистопатологично изследване на биопсичен материал, получен чрез колпоскопия с прицелна биопсия - извършена на 09.08.2017г. Стадият, определен - според „Стадии по класификацията на HGO” е Iб, което отговаря на първи клиничен стадий. Заключението е изготвено на база приобщените по делото медицински документи, доколкото други такива, съдържащи данни за провеждано лечение от първата диагностика до кончината на лицето, липсват. В принципен план възможностите за лечение при този стадий /първи клиничен стадий/ са основно хирургично лечение и лъче-лечение, докато химиотерапията се прилага рядко. За всеки конкретен случай се определя лечебната стратегия в зависимост от степента на разпространение на тумора /локално и системно/. Тази степен се определя от допълнителни изследвания /КТ, ЯМР, лабораторни изследвания, биопсия на лимфни възли /SLNB/ и др./. Принципно ако не се лекува, ракът на маточната шийка води до летален изход след 2-3 години. Петгодишната преживяемост на болни с рак на шийката на матката е 80 - 90%. Условно качеството на живот след лечение на групата жени на възраст 41-55г. лекувани по радикална програма /с комбинирано оперативно и лъчелечение или със съчетана лъчетерапия/ липсват рецидиви и усложнения и това създава „плато на комфорт“ за продължително време. Д-р М. пояснява, че при около 10 % от пациентите с посочената диагноза не постига успешно лечение, въпреки проведено лечение по протокол, т.к. не всички пациенти са абсолютно еднотипни, всеки е със своята специфика, заради което се появяват тези 10%, които не успяват да се излекуват. Процесът е субективен и се влияе включително от микроархитектониката на тъканите, от микрокръвоснабдяването, от микролимфната мрежа. Според заключението на вещите лица предприемането на гладолечение чрез вода с кислород, ябълки и билки, като алтернатива на традиционната медицина, нямат научно обосновано и доказано лечебно въздействие върху клетъчното делене, диференциацията и пролиферацията на туморните клетки. Тези методи не са приети и включени в официалните лечебни протоколи при лечението на рака. От друга страна, гладолечението /целенасочен отказ от прием на храна при наличен апетит/ и лечението с ябълки оказва сериозно нарушение на вноса на мазнини, белтъчини, въглехидрати и микроелементи, което от своя страна нарушава метаболитния и енергиен баланс на организма със съответно намаляване на неговите защитни и компесаторни способности. В това отношение предприемането на гладолечение чрез вода с кислород, ябълки и билки като алтернатива на традиционната медицина има отношение към преживяемостта и продължителността на живот на заболялата, но то е предимно негативно.

В съдебно заседание д-р М. пояснява, че освен в исковата молба по делото няма данни за провеждано „гладолечение“. Няма данни и за провеждане на нормално конвенционално лечение, макар в този стадий, тя да е имала шанс 100 % да се излекува чисто статистически. След поставянето на диагнозата чрез хистологичното изследване до датата на смъртта, без да бъде провеждано лечение, без тези имунохистохимични данни, вероятността е голяма смъртта да настъпи и в началото, ако СА е висок или може да настъпи по към края, ако СА е нисък. Заболяването само по себе си не се отразява на мозъчните центрове, на функциите на мозъка и анатомичните структури, но то като факт, като съобщение, ще се отрази на психиката, която е висша форма на мозъчната функция. Според вещите лица от събраните по делото доказателства за поведението на лицето Г. И., може да се изведе, че е била в ясно съзнание и със запазена способност да осъществява физически и вербален контакт. Обстоятелството, че е била откъсната от реалността и изолирана от други членове на семейството си в последните дни от живота й, липсата на комуникация, както и необходимостта от грижа, а и регистрираните данни за състояние на обърканост, допускат възможност за повлияване върху волеизявлението й относно методите на лечение от близките, живеели с лицето.

Според вещото лице-психолог – С., при липсата на медицински и психологични доказателства за анормален психичен статус лицето Г. И., въпреки че до месец март 2018г. е работила и не е била с ограничена възможност от контакти, е било възможно да бъде повлияна в значителна степен във волеизявлението си от близките, живущи с нея по отношение на вземане на решение за лечението си.

От правна страна, въззивният съд е посочил, че в тежест на ищците е да установят осъществяването в условията на кумулативност на обективните елементи от фактическия състав на посочената правна норма, а именно: деяние в една от двете му форми действие или бездействие – в случая твърдяното лишаване на Г. И. от лечение от медицински лица, както и внушение и лекуване с нетрадиционни методи, довели до смъртта й; противоправност на деянието, причиняването на вреда и пряка причинно-следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат. В тежест на ответника е да опровергае субективния елемент – вината, по арг. от разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, както и всички положителни факти, на които се позовава.

Въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установят твърдяното деяние, извършено от ответника, изразяващо се в лишаване на Г. И. от лечение от медицински лица, както и внушение и лекуване с нетрадиционни методи, довели до смъртта й. Съдът е изложил, че действително Г. не е провеждала лечение по медицински протокол, но дали обаче именно под въздействие на ответника е отказала операция и е започнала нетрадиционно лечение с глад и билки, не може да се установи от събраните по делото доказателства. Посочил е, че липсват и доказателства, обосноваващи твърдението, че слагайки под хипноза Г. И., убеждавайки я да не се лекува с методите на медицината, ограничавайки възможността за лечение, ответникът е допринесъл за усложняване на болестта на Г. И., като с това е предизвикал смъртта й.

Анализирайки свидетелските показания, в съвкупност със заключението на съдебно-психиатричната експертиза, и при липсата на данни Г. да е имала дефицит на разум и осъзнатост при вземането на решения както към момента на диагностицирането й, така и до последните й дни, въззивният съд е счел, че не се установява с нужната доказателствена тежест, че ответникът е извършил виновно противоправно деяние, изразяващо се в лишаване на Г. И. от лечение от медицински лица, както и внушение и лекуване с нетрадиционни методи, което да е причинило смъртта на съпругата му. Посочил е, че липсват каквито и да е доказателства, мотивиращи в пълнота евентуален извод, че ответникът е забранил на съпругата си да провежда лечение по медицински протокол, или да е провеждал спрямо нея алтернативното лечение, описано в исковата молба. Според изложеното от свидетелите, Г. е живяла на семейни начала с него още от 2009г., като до 2017г. била в добри отношения с майка и брат си, общувала с приятелите си, като до март 2018г. работила заедно с майка си в притежаваната от тях счетоводна къща. Поради поставената тежка диагноза, свидетелят Д. прави извод, че под влияние на ответника тя не се лекува, макар да няма преки впечатления от него, твърдейки, че „вероятно“ по негови указания е прилагала гладолечение, но й споделила, че му вярва и затова решила да се лекува по този начин

Коментирайки всяко едно от представените във въззивното производство писмени доказателства, окръжният съд е заключил, че от тях не може да се изведе категоричен извод, че именно ответникът е повлиял на болната си съпруга да вземе решение за отказ от лечение по медицински протокол, както и да й е внушил лекуване с нетрадиционни методи.

Въззивният съд е посочил, че вероятното допускане, че стресът от поставената диагноза след хистологичното изследване на 22.08.2017г. и съвместното съжителство с ответника в този период, не доказват осъществено влияние в сочения в исковата молба смисъл, не само защото се касае за разумен човек, способен да взема самостоятелни решение, а и защото до март 2018г. Г. е работила заедно с майка си. Към края на м. май 2018 отношенията им усложняват, като в края на м. август 2018г. съвсем се влошават. Пред служители на РУ-Р. Г. обяснила в нарочно депозирани сведения, че се е консултирала с много лекари, според които има малки шансове да се излекува. Избрала да не се оперира, а да ползва билки и нетрадиоционни методи, но това не се харесвало на майка й, заради което от три месеца била подложена на „психически тормоз“. Описала е, че всъщност причина за проявената „загриженост“ било желанието на майка й да й прехвърли собствеността върху притежавания от нея офис на общата им фирма, което си обяснява с това, че тази загриженост е проявена от около три месеца, а не от една година /от диагностицирането вероятно/. Въззивният съд е посочил, че тези писмени данни преценени с оглед и приобщената Докладна разписка и Декларация разколебават извода дали именно и само ответникът е повлиял на болната си съпруга да вземе решение за отказ от лечение по медицински протокол, както и да й е внушил лекуване с нетрадиционни методи, с което да е предизвикал кончината й.

Изложеното според въззивния съд сочи както на възможност лечението по медицински протокол да е изключено под влияние на ответника, така и на възможен и също толкова вероятен извод за самостоятелно взето решение за вида на провежданото лечение от болната Г., за която, както вече бе подчертано, няма данни да е имала увреждания, които да препятстват разумна преценка за необходимост от лечение, респ. една от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на иска – деяние, което да е противоправно, не е налице.

Независимо от изложеното, съдът е посочил, че не се установява и евентуална причинна връзка с последвалия резултат. Изложил е, че дали починалата би била излекувана напълно дори ако се беше подложила на конвенционално лечение, остава също в сферата на предположенията, което не сочи и на пряка причинно-следствена обусловеност на деянието, ако се предположи, че е извършено, с настъпилия резултат.

По тези съображения предявените искове по чл. 45 ЗЗД са отхвърлени като недоказани.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, че не са налице основания за касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване е обусловено от произнасянето на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, мотивирали решаващите му правни изводи. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК - да е решен в противоречие с практиката на ВКС, с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Първият въпрос не отговаря на общата предпоставка за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е свързан с обуславящ изхода на делото извод. Поставянето на въпроса не е мотивирано с конкретно твърдение какви престъпни обстоятелства са били разкрити според касаторите по делото и по какъв начин. Искане за спиране на производството не е било правено пред въззивната инстанция, нито са били представени някакви доказателства за извършено престъпление.

Не се констатира въззивният съд да е процедирал в нарушение на т. 9 от соченото от касаторите Постановление №17 от 18.XI.1963г., в което се посочва, че Пленумът констатира, че гражданските съдилища неправилно разглеждат случаи на отговорност за вреди от непозволено увреждане, които сочат на извършено престъпление. В такива случаи следва делото да бъде спряно от гражданския съд на основание чл. 182, б. "д" ГПК и да бъде изпратено на съответната прокуратура за разследване. В настоящия случай въззивният съд е изложил съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява каквото и да е противоправно поведение на ответника. Отсъствието на каквито и да е съображения досежно установени или предполагаеми престъпни обстоятелства изключва задължения на съда, произтичащи от посоченото постановление или от другото цитирано Постановление №5 от 14.VI.1985г. по гр. д. №5/84 г., Пленум на ВС.

Съдебната практика, на която се позовават касаторите е неотносима към настоящия спор доколкото производството е образувано по иск за непозволено увреждане при наведени твърдения за противоправно поведение изразяващо се в лишаване на починалата от медицинско лечение и „внушение и лекуване с нетрадиционни методи“. Твърдения за извършено престъпление от ответника не са изложени, нито по делото са събрани някакви доказателства в тази насока.

Вторият въпрос също не удовлетворява общото основание за селекция на касационната жалба, тъй като съображенията досежно липсата на причинно –следствена връзка не са били решаващи за отхвърляне на исковете по чл. 45 ЗЗД. Основният мотив на въззивния съд е, че по делото липсват доказателства, установяващи твърдяното деяние, извършено от ответника, изразяващо се в лишаване на Г. И. от лечение от медицински лица, както и внушение и лекуване с нетрадиционни методи, довели до смъртта й. Независимо от изложеното следва да се посочи обаче, че изводите на въззивния съд съответстват на възприетото в посоченото от касаторите решение №9 от 02.02.2018г. на ВКС по гр. дело №1144/2017г., че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т.е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че не е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Въззивният съд е развил съображения, че дали починалата би била излекувана напълно, дори ако се е била подложила на конвенционално лечение, остава също в сферата на предположенията, което не сочи и на пряка причинно-следствена обусловеност на деянието, ако се предположи, че е извършено, с настъпилия резултат. Този извод кореспондира на установеното по делото. Според КСМЕ поставената на починалата Г. диагноза- рак на маточната шийка, която ако не се лекува води до летален изход след 2-3 години. По делото липсват данни за проведено конвенционално лечение, поради което настъпилата смърт съответства на прогресивното развитие на болестта. Причината поради която тя е взела решение да не се лекува чрез препоръчаните от лекарите методи –операция и лъчелечение остават неизяснени, но възприетото от въззивния съд, че от ангажираните по делото доказателства не се може да се направи извод за наличието на причинно-следствена връзка е в съответствие с цитрата от касатора практика. Изводите на съда се базират на установените с по-голяма или по-малка достоверност факти, основаващи се преки или косвени доказателства, но не следва да се основават на предположение. В тази връзка въззивният съд е посочил, че действително е обяснимо всеки човек да се повлияе в тази трудна ситуация в своите решения от близките си в чисто житейски аспект, но доколкото самото заболяване по принцип не засяга мозъка, дали еднолично и в абсолютна стойност именно ответникът е внушил на Г. да не се подлага на лечение по медицински протокол, остава само вероятно предположение.

Във връзка с последния въпрос относно задължението на въззивния съд да постанови решението си след обстоен анализ на всички събрани относими доказателства, като направи самостоятелна преценка на доказателствата във връзка с твърденията и възраженията на страните, не се констатира неизпълнение от апелативния съд на тези негови задължения. Напротив, в съответствие с установената съдебна практика, съдът е извършил самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, и след обсъждане на доводите и възраженията на страните, е изложил собствени мотиви по съществото на спора. Въззивният съд съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК се е произнесъл по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като е преценил всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; обсъдил е в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът е спазил правилата на формалната и правната логика, като е изложил обосновани фактически констатации и правни изводи. Съдът се е произнесъл като въззивна инстанция, като сам е установил фактите по делото и е изградил свои правни заключения. Развил е съображения в рамките на надлежното му сезиране с въззивната жалба, като е обсъдил всички събрани доказателства в рамките на спорната пред него фактическа обстановка. Разбираемо е ищците да са били много разстроени и крайно несъгласни с избрания от тяхната най-близка родственица начин за справяне с тази болест, но това не означава непременно, че това решение не е било лично нейно и доброволно, за което е получила подкрепата на своя съпруг. На този извод навежда изложеното от свидетелката, че Г. ѝ споделила, че е избрала да се лекува с напътствията на Д. – глад, вода с кислород, ябълки и молитва, тъй като му вярва.

Не се установява и наличието на друго от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които съдът е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. При постановяване на решението, съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Следователно, в случая не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Предвид изхода на спора, ответникът по касационната жалба има право на разноски в размер на заплатения адвокатски хонорар, които съдът, с оглед представените списък, договор за правна помощ и пълномощно, определя в размер на евровата равностойност на 1000.00 лв.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение