Определение № 5643 от 04.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3178/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Т. Г., чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 71 от 14.04.2025г. по в.гр.д. № 41 по описа за 2025г. на Апелативен съд Бургас, с което е обезсилено решение № 1029 от 3.12.2024г. по гр.д. № 960/2024г. на ОС Бургас в частите, с които по предявените искове от М. Т. Г. против Д. Т. Н., Т. Н. Н.-К., Г. Н. Н. и К. Д. А. е налице произнасяне за размер над 9/12 ид.ч.он следния недвижими имот: самостоятелен обект в сграда - апартамент, с идентификатор ..., с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 60 кв.м.,ведно с избено помещение № 32 и 0.79% ид.ч.от общите части на сградата, като е прекратено производството в тази част, а в останалата е потвърдено решение № 1029 от 3.12.2024г. по гр.д. № 960/2024г. на ОС Бургас и са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Д. Т. Н., Т. Н. Н.-К., Г. Н. Н., чрез процесуалният представител адвокат Д., с който се изразява становище за нейната недопустимост поради липса на посочените специални основания да допустимост и неоснователност. Счита постановеният въззивен акт за правилен, във връзка с което излага доводите си. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД, поради липса на някое от посочените в ал.2 условия приемайки, че по делото не е нито установено преди смъртта да е поискано поставянето на наследодателката З. Ч., починала на 5.09.2018г., под запрещение, нито са налични доказателства за нейната недееспособност, произлизащи от договора. Приел е за установено, че ищцата – пред вид обема на наследствените й права - има правен интерес да претендира унищожаемост и нищожност, до размер на 9/12 ид.ч. на процесния договор, с който З. Ч., представлявана от упълномощения от нея адвокат А. е прехвърлила на другата си дъщеря Д. Н. собствените си 3/4ид.ч. от гореописания апартамент срещу поето задължение за издръжка и гледане, като й бъде осигурен „спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива“. Въззивният съд е приел, че изявлението на упълномощителката, което е извършено чрез полагане на отпечатък от десен палец – е редовно, пред вид нейното тежко здравословно състояние –след прекарани два инсулта /вторият от м.05.2018г./тя е била с частично нарушен говор и засегнати мускули на крайниците и не е могла да се самообслужва. Боледувала е от чернодробна цироза с асцид, захарен диабет, дисфункция на пикочния мехур, анемия, била е с поставена изкуствена става и многократно е лекувана във ВО. Съдебният състав е приел, че в пълномощното липсват елементи, от които да се приеме, че поради състоянието на психиката си, упълномощителката не е била във възможност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си към момента на подписването му. Като аргумент в тази посока е посочен установения по делото факт, че на следващия ден – след подписване на пълномощното- З. Ч. лично е присъствала пред нотариус по други две сделки, като е направила лични волеизявления, които са възприети от нотариуса, като и при тях - подписът й е положен чрез отпечатък от десен палец. По същия начин са осъществени общо четири сделки, което потвърждава, че процесното пълномощно не е изолиран случай, а единственият възможен и адекватен начин за валидно изявяване на волята на З. Ч. след прекарания от нея втори инсулт. В мотивите си въззивният съд е посочил, че по делото няма доказателства, въз основа на които да се изведе извод, че към момента на упълномощаването З. Ч. е била в такова състояние, което да я възпрепятства да формира адекватна воля. Приел е – въз основа на ангажираните гласни и писмени доказателства - за установено обратното: че именно заради усилията и постоянните грижи, полагани от Д. Н. и нейното семейство за нейната майка, след 2008-2009г., когато здравословното й състояние е започнало да се влошава, З. Ч. е решила да й прехвърли процесните идеални части от апартамента. Въззивният съд е разгледал и преценил като неоснователен и предявеният при условията на евентуалност - иск за нищожност на сделката по чл.26, ал.2 ,изр.4 ЗЗД, поради липса на основание, пред вид тежкото здравословно състояние на прехвърлителката и фактът, че упълномощаването е извършено 41 дни преди нейната смърт. Позовавайки се на установената практика, че не винаги допускането, че прехвърлителят по алеаторен договор може да умре, сочи на липса на основание, а преценката е конкретна и зависи от установените по делото обстоятелства /вж.решение по гр.д.№ 5114/2008г.на І г.о./, въззивният съд след като е съобразил доказателствата по делото, е извел крайния си правен извод. Позовал се е на следните приети за установени от него обстоятелства: Посещенията на ищцата при майка й са били редки и като цяло тя се е дезинтересирала от състоянието й. Грижите са полагани от ответницата Н. и нейния син Г.. След като е паднала и е счупила ръката си през м.10.2017г., З. Ч. се е нуждаела от ежедневна помощ и ответницата Н. се е грижила за нея. Нормално е, майката да е искала да се отблагодари, прехвърляйки на дъщеря си своя имот и предоставяйки й средствата от извършени продажби на други имоти. С оглед установеното й тежко здравословно състояние, наследодателката - именно в последните си месеци – е имала нужда от полагане на най-много грижи и е логично да се приеме, че прехвърляйки имота си, тя е целяла да си гарантира получаването на необходимите й грижи и издръжка. Тази цел е постигната, защото ответницата Н. се е грижила за майка си и й е осигурявала необходимите парични средства за издръжка Крайният извод на съда е, че сделката не е лишена от основание, а каузата която са имали пред вид двете страни, е реализирана преди смъртта на З. Ч.. В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, която обосновава с твърдение за вътрешна противоречивост на мотивите на съда, който: 1.отхвърля исковете, а приема, че страните по сделката са съзнавали скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителката, 2. договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане поражда задължения за в бъдеще, поради което счита за ирелевантен въпроса за полаганите до тогава грижи, 3.касае се за възмезден договор, а мотивите са за дарствено намерение за „отблагодаряване“ и 4. Неправилно се преценява продължителността на периода, в който е действал договора – от датата на упълномощаването, а не от сключване на договора. На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поставя следните два въпроса: 1. Следва ли при спор за нищожност на договор за гледане и издръжка поради предстояща смърт на прехвърлителя да се разграничават хипотезите, при които предстоящата смърт само се допуска, но в неопределен бъдещ момент и при която предстояща смърт не се допуска, а се съзнава и във втората хипотеза / предстояща смърт се съзнава/, следва ли съдът да преценява всички останали обстоятелства по делото. Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 99/2011г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 3258/2018г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 14360/2007г.на І г.о., гр.д.№ 1080/99 на І г.о./, 2. При спор за нищожност на договор за гледане и издръжка поради предстояща смърт на прехвърлителя, действащ чрез пълномощник, към кой момент следва да се преценява наличието на скорошната смърт? Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на посочените от касатора специални основания за допустимост. Не е налице специалното основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК, защото за да е очевидно неправилен въззивния акт, същият следва да страда от особено тежък порок /да е постановен contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика/, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата за касационния контрол проверка за обоснованост и съответствие със закона на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените съдопроизводствени действия, а в случая нищо подобно не се установява. Обстоятелствата, на които акцентира в случая касаторката евентуално могат да сочат за неправилност или необоснованост /които са основания по чл.281, т.3 ГПК и които в настоящето производство касационната инстанция не проверява/, но не могат да обосноват очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Относно конкретно посочените от касатора два въпроса, следва да се посочи, че за тях не е налице специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно т.2 от ТР №1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС - основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, поставеният правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с посочените тълкувателни решения и постановления на ВС или ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая – нито едно от посочените от касатора решения не е постановено по идентичен на някой от поставените въпроси. Отделно,по първия поставен въпрос не се установява противоречие и между приетото от въззивния съд и установената съдебна практика. Така например – в посоченото от касатора решение по гр.д.№ 99/2011г.на ІІІ г.о.е посочено, идентично на приетото от въззивния съд, че „допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и негово недобро здравословно състояние без видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. Обратното ще означава по формални признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е неприемливо от гледна точка на гражданското право“. Решение по гр.д.№ 99/2011г.на ІІІ г.о., на което касаторът също се позовава, е разгледана различна хипотеза и единствено относимо е посочването, че „въззивният съд във всички случаи следва да обсъди доказателствата за здравословното състояние на прехвърлителя“ и в случая това е направено. /Останалите решения, доколкото не са постановени по реда на чл.290 ГПК са ирелевантни за основанието за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се обсъждат/. Вторият поставен въпрос, доколкото не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и не е от значение за изхода на спора, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с т.1 №1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. В случая решаващите мотиви на съда са за наличие на основание на сделката с оглед конкретно установените по делото факти и обстоятелства, а не касаят продължителността на срока на действие на договора /дали 41 дни или по-малко/. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд