Определение № 1518 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3140/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. К., чрез адв. И. Б. от САК срещу решение № 466 от 19.04.2024 г. по в.гр.д. № 1891/2023 г. на Софийски апелативен съд, потвърдил решение № 142 от 17.03.2023 г. на Окръжен съд – Благоевград. На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е осъден А. К. да заплати на А. С. сумата от 30 000 евро, получена без основание с разписка от 16.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на цялата сума. В касационната жалба касаторът оспорва решаващите изводи на съда, като заявява, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване – очевидна неправилност на въззивното решение. Поддържа също така наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК по въпроса „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на всички представени от страните доказателства и всички възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по отношение на доказателствата, които не приема?“ Ответникът по касация А. С. не взема становище по жалбата. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивния съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че ответникът не е доказал наличието на поддържаните от него правопораждащи факти, даващи му правно основание да задържи дадените му от ищеца суми, респективно правопогасяващи факти, освобождаващи го от търсената отговорност да върне полученото без основание. Установено е, от представена по делото двустранно подписана разписка, че на 16.08.2020 г., ответникът е декларирал получаването в брой от ищеца на сумите от 20 000 евро и 15 000 евро с основание „за развитието на съвместен бизнес“. Ищецът признава, че ответникът му е върнал 5 000 евро и претендира връщане на останалите 30 000 евро. Съда е изслушал свидетелските показания и на двете страни, които недвусмислено потвърждават намеренията на страните – планирано изграждане на хотелски комплекс в [населено място], общ. Разлог, за което са предприели действия, както следва:ищеца е придобил дялове от „ЛМ-Консулт“ ЕООД; срещи с представители на местната власт; оглед на терени и др., като не е последвала по-нататъшна релизация на плановете им. Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК, съда е кредитирал показанията на съпругите на страните, като логически последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. При така възприетата фактическа обстановка съда е постановил, че не са очертани съществените белези на каквото и да е валидно правоотношение, покриващо посоченото в разписката основание за получаване, поради което е определил доводите и възраженията на ответника в тази насока, като несъстоятелни. Намерението за някакъв „бизнес“ не покрива какъвто и да е фактически състав, който да обоснове правно основание за разместване на блага между физически правни субекти. При тези данни е възприето, че исковите претенции на ищеца следва да бъдат уважени и ответникът трябва да му заплати търсената сума в размер на 30 000 евро. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. По поставения в изложението въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Несъстоятелен е доводът за необсъждане в мотивите към решението на всички доказателства и обстоятелства, които имат отношение към извършването на „съвместен бизнес“ в няколко направления от страните по делото. В разглежданата хипотеза произнасянето на въззивния съд е напълно съобразено с установените указания относно приложението на закона, след преценка на всички обективно съществуващи, установени по делото обстоятелства относно липсата на съвместна правно организационна форма, която да съответства на твърдението на касатора и да дава основание за получаване и в последствие задържане на процесните суми. Не е налице противоречие с цитираната казуална практика на ВКС, защото, видно от мотивите към обжалваното решение, съдебния състав е изложил съображения по съществените доказателства от значение за определяне на дължимостта на сумата в размер на 30 000 евро на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Необосновано се явява наведеното твърдение за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание, следва да е обоснована необходимостта от произнасянето на касационния съд по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Такива съображения в случая не са налице. След като обжалваният съдебен акт е съобразен с установената практика на ВКС по разрешаването на аналогични правни спорове, при което действащата законова норма е тълкувана и прилагана еднопосочно, не може да бъде споделено и повдигнатото оплакване за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицирана степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.