Определение № 5153 от 11.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1917/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. В. Г., чрез адв. П. Н., срещу въззивно решение № 1432/18.12.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 1746/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което като е потвърдено решение № 2263/15.06.2024 г. по гр. д. № 1378/2023 г. на Районен съд – Варна, е уважен предявеният от „Прайм Солушънс“ ООД иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 700 евро (частичен иск от 26 000 евро), представляваща платена на 04.04.2022 г. резервационна вноска по сметка на ответника по развален поради неизпълнение договор от 01.04.2022 г., за която сума и със законната лихва, по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение от 10.11.2022 г. по ч. гр. д. № 14338/2022 г. на Районен съд – Варна. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1) коя е легитимната страна по иск за връщане да даденото при отпаднало основание при уговорка за покупко-продажба на недвижим имот - продавача на имота или трето лице, което се явява само държател на задатъка и посредник между страните по сделката; 2) обогатява ли се неоснователно държателят на задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в случай, че той държи сумата за продавача; 3) допустим ли е иск за връщане на задатък по договор за покупко-продажба срещу лице, явяващо се държател на сумата за продавача; 4) при липса на надлежно развален предварителен договор за покупко-продажба, чрез отправяне на поканата до лице, което не е страна по договора, следва ли трето лице, явяващо се държател на дадения задатък за имота, да установява наличието на основание за задържане на задатъка; 5) счита ли се за настъпила по отношение на ответника преклузията за представяне на доказателства по делото, ако страната не е могла да се снабди със съответните доказателства своевременно, предвид обстоятелството, че доказателството е в държание на ищеца, който отрича съществуването му и на трето лице. Първите три въпроса са свързани с изложените от касатора доводи за недопустимост на обжалваното решение, а по четвъртия и петия, че въззивното решение противоречи на посочената практика на ВКС. Поддържат се и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата - „Прайм Солушънс“ ООД, чрез адв.М. Д., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С въззивното решение е прието за установено, че между „Прайм Солушънс“ ООД и ответника Х. Г. е бил сключен договор за поръчка, обективиран във формуляр за резервация от 01.04.2022 г., по силата на който страните са постигнали съгласие, че имот в [населено място], [община], на [улица], с площ от 581 кв. м, ведно с построените жилищна сграда с площ от 93,10 кв. м, басейн и гараж, е „резервиран за придобиване“ от ищцовото дружество срещу продажна цена 146 000 евро, от която сумата 26 000 евро представлява първоначална вноска и със заплащането й посоченият имот ще се счита за резервиран от купувача. Уговорено било превеждането на вноската да бъде извършено по сметка на ответника К. Г., който следвало да съхранява сумата, докато продавачът представи всички необходими за продажбата документи. Окончателният договор за продажба на имота следвало да бъде сключен най-късно на 01.06.2022 г., като промяна на срока би могла да бъде извършена само с писмено съгласие на страните. Процесната сума от 26 000 евро е преведена по сметка на ответника на 04.04.2022 г., но в уговорения срок окончателен договор не е сключен. Въззивният съд е посочил, че доколкото от съдържанието на договора от 01.04.2022 г. не се установява кой е продавачът на процесния имот, т.е. за кое лице посредничи ответника, то последният е косвен представител на собственика на имота. При такова представителство довереникът действа от свое име, като правата и задълженията по сделките с трети лица възникват за него – чл. 292, ал. 2 ЗЗД. Тези права в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение третите недобросъвестни лица се смятат за права на доверителя. Ето защо, и доколкото няма данни за недобросъвестност на ищеца, трето лице за мандатното правоотношение между ответника и продавача, то следва, че в отношенията между „Прайм Солушънс“ ООД и Х. Г., правата и задълженията по сделката са възникнали в патримониума на ответника. В случая, годното основание за задържането на сумата предполага доказване на изпълнение на задължението по договора за депозит за осигуряване сключването на окончателен договор в уговорения срок. Ответникът обаче не е осигурил сключването на окончателен договор за продажбата на имота нито до 01.06.2022 г., нито в разумен период след това, въпреки отправените писмени покани. Поради това, за ищеца е възникнало правото (чл. 87 ЗЗД) да развали договора с ответника, което е станало най-късно с връчването на препис от исковата молба. Направен е извод, че по делото ответникът не е доказал да е налице правно основание за задържането на платената сума и дължи връщането й на ищеца. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. Не се констатира въззивното решение да е вероятно недопустимо. Най-общо, недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например - липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване и ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. С оглед посочените критерии обжалваното решение не може да бъде оценено като вероятно недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на предмета на спора, с който е бил сезиран. В случая, искът е предявен срещу ответника, който е получил плащането и за който съдът е приел, че е действал като косвен представител на собственика на процесния имот. При такова представителство, съгласно чл. 292, ал. 2 ЗЗД правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за представителя. До прехвърлянето на придобитите права по мандата, спрямо третото лице и всички останали, правните действия пораждат последици по отношение на косвения представител. Затова той може да защитава пред съд от свое име правата, придобити в правоотношения с трети лица - в този случай той предявява пред съд свои права (привидно свои), а не права на упълномощителя си, поради което е материално и процесуалноправно легитимиран да ги претендира, респ. - да отговаря по тях. Първите три въпроса в изложението нямат претендираното от касатора значение и не обуславят селектирането на жалбата. Въпросите са свързани с поддържаните от жалбоподателя доводи за недопустимост на въззивното решение и с твърденията му, че не е легитимиран да отговаря по иска за връщане на процесната сума. С оглед на изложеното по-горе, не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо. Отделно от това, наличието или отсъствието на пасивна материалноправна легитимация касае основателността или неоснователността на предявения иск, а не неговата допустимост. Четвъртият въпрос е формулиран по начин, който предпоставя отговор, съответстващ на защитната теза на жалбоподателя, че договорът между страните не е развален, а не отговор, основан на установените факти и доказателствата по делото. Следва да се посочи, че в случая въззивното решение изцяло съответства на константната практика на ВКС, че потестативното право за разваляне на договора може да се упражни и с връчването на препис от исковата молба, когато с нея се претендират последиците от развалянето поради неизпълнение. В мотивите на решението са обсъдени доказателствата за релевантните за спора факти, посочено е кои факти съдът намира за установени, кои намира за недоказани и защо, като са отчетени правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК). Съобразено е също, че претенция по чл. 55 ЗЗД би могла да е неоснователна само, ако ответната страна докаже, че основанието за получаване и задържане на сумата съществува – т.е., осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност, нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката. В случая, такива факти не са установени по делото. Липсват предпоставки за селектиране на жалбата и по последния въпрос в изложението, който по съществото си представлява оплакване за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон – не е налице. Във фазата по селектиране на жалбите, Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна неправилност пряко от съдържанието му и въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от жалбоподателя доводи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него. Доколкото неправилността не може да се изведе от съдържанието на самия акт, без подлагането му на допълнителен контрол, тя не е „очевидна“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и не осъществява фактическия състав на посоченото основание. Ответната страна по жалбата е направила искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 2 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение