Определение № 404 от 12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 361/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от В. Д. С. чрез адв.С. Г. против решение № 264 от 6.11.19г. по в.гр.дело № 613/19г.на Добричкия окръжен съд. С него е обезсилено решение № 801/11.07.19г.по гр.дело № 4408/17г.на Добричкия районен съд и е прекратено производството по предявения от Д. М. Р., заместен на основание чл.227 ГПК от В. Д. С. срещу М. Д. М. и Г. М. М., иск за разваляне на договор,сключен на 27.10.97г.с нот.акт № 66/97г.,с който Д. М. Р. и Е. Г. Р. са прехвърлили на М. Д. М. по време на брака му с Г. М. М.,недвижим имот в [населено място] срещу задължение за издръжка и гледане, в частта за Ѕ ид.ч.от 3/6 ид.части от прехвърленото.Със същото решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта,с която е на основание чл.87 ал.3 ЗЗД е развален алеаторния договор в частта за Ѕ от 3/6 идеални части от прехвърленото. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1.По иск за разваляне на договор за издръжка и гледане кои са процесуално легитимираните страни при настъпила смърт на ищеца и задължително ли е конституирането на всички негови наследници като ищци по делото или е допустимо всеки един от наследниците сам може да защитава правата на наследодателя му съгласно посочения в исковата молба обем; 2.Съществува ли правно основание за съединяването на иск по чл.87 ал.3 ЗЗД с особеното исково производство за съдебна делба; 3.Допустимо ли е конституирането и прекратяването на производството по отношение на лице,което е наследник на ищеца и същевременно е ответник по иск за развалянето на алеаторен договор; 4.Допустимо ли е при сливането на качеството на ответник и ищец на единия от съпрузите по иск за разваляне на алеаторен договор да се прекрати производството и по отношение на другия съпруг. Ответниците по касационната жалба М. и Г. М. не заявяват становище. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 27.10.97г.с нот.акт № 66/1997г.на Д. е сключен договор,с който Д. М. Р. и Е. Г. Р. прехвърлили на сина си М. Д. М. недвижим имот в [населено място] по време на брака му с Г. М. М., срещу задължение на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите докато са живи.След образуване на настоящото производство по чл.87 ал.3 ЗЗД ищецът Д. Р. е починал, като е оставил законни наследници децата си В. Д. С., заместила го в процеса на основание чл.227 ГПК и ответника М. Д. М.. Първоинстанционният съд е развалил алеаторния договор в пълния предявен от първоначалния ищец обем от 3/6 идеални части. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта за Ѕ ид.ч.от 3/6 ид.ч.от процесния имот и е прекратил производството по делото в тази му част, като е изложил съображения, че В. С. е заместила първоначалния ищец до размер на 1/2 ид.ч.от съдебно предявеното право на иск за разваляне на процесния договор за 3/6 ид.части от прехвърленото.Останалата Ѕ ид.част от правото на иск за разваляне на договора за 3/6 ид.части не е преминала към нея,а към другия наследник М. М.,който е ответник по делото. В останалата част, с която алеаторният договор е развален в частта за Ѕ идч.от 3/6 ид.части от процесния имот, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по съображения, че е установено виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, който не се е грижил и не е издържал прехвърлителя. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика, или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв. В решение № 467 от 18.06.10г.по гр.дело № 1706/09г.на 3-то г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК, е даден отговор на първия и на третия въпрос,поставени от жалбоподателката.В него е посочено,че със смъртта на прехвърлителя се прекратява действието на договора за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, а нереализираните до момента на смъртта на прехвърлителя вземания преминават върху неговите наследници. Имущественото право да се иска разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение е наследимо и всеки от наследниците може да упражни това право в обема на наследствената си част, при което договорът да се развали за съответната част. Въпросът: Съществува ли правно основание за съединяването на иск по чл.87 ал.3 ЗЗД с особеното исково производство за съдебна делба, не е разрешаван от въззивния съд. Иск за делба не е разгледан, а алеаторният договор е развален съобразно правата на ищцата Отговор на четвъртия въпрос е даден в решение № 545 от 28.07.10г.по гр.дело № 825/09г.,постановено в производство по чл.290 ГПК.В него е прието,че когато задължението за издръжка и гледане по алеаторен договор е поето от един от съпрузите, развалянето на договора поради неизпълнение на задължението му има рефлексни последици спрямо другия съпруг, поради което в производството за разваляне на договор относно имот, придобит от единия съпруг в течение на брака се конституират като страни и двамата съпрузи, макар и като приобретател да фигурира само единият. В случаите, когато поради наследствено правоприемство, качествата на кредитор и длъжник се слеят в един от съпрузите, чл.124 ал.3 3ЗД е неприложим, тъй като при сливане на качествата се погасява потестативното право на съпруга длъжник да претендира като правоприемник на кредитора разваляне спрямо другия съпруг. По изложените съображения, въпросите на жалбоподателката са получили своите разрешения в съдебната практика, която няма основание да бъде променена и с оглед на това не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.