Определение № 445 от 27.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4124/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Т. Я., действаща като майка и законен представител на малолетната И. И. К., срещу определение № 578 от 02. 08. 2017г., постановено по ч.гр.д. № 441/2017г. по описа на Софийски окръжен съд, ГО, с което е потвърдено определение №416 от 09. 06. 2017г., с което е прекратено производството по гр. д. № 4/2017г. на Свогенски районен съд на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Касаторът релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните пет въпроса:1/ “Извършва ли процесуално нарушение съдът или акт на неправилно администриране на делата, ако е предявен насрещен иск, описан като такъв в отговора на исковата молба, и вместо произнасяне по приемането или отказа да разгледа насрещния иск, съдът образува ново производство?“, 2/„Следва ли страната, която е завела иска като насрещен, но съдът е образувал въз основа на насрещната искова молба друго производство, да търпи неблагоприятните последици от неправилното администриране с понасяне на разноски?“, 3/„Извършва ли противоправно процесуално поведение страната, която е предявила иска като насрещен, исковата молба не се намира във висящото дело, а е послужила за образуване на отделно такова?“, 4/„Следва ли съдът, пред който е предявен насрещен иск, да го приеме за разглеждане с изрично определение, за да бъде той част от спорното право?“ и 5/„При произнасянето си по частната жалба следваше ли въззивният съд да приложи заверено копие от материалите по гр.д. № 500/2016г. по описа на СвРС при въведените оплаквания в посочения смисъл?“, като сочи, че по изложените въпроси няма съдебна практика и счита, че същите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по частната касационна жалба – И. С. К., чрез адв. Д. А., подава отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Моли да му бъдат присъдени на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо хода на делото първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по гр. д. № 4/2017г. на Свогенски районен съд на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, но само доколкото не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Според последната от касационен контрол са изключени всички въззивни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо дали са преграждащи или обективиращи произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на делото. След като по изричното разпореждане на закона /чл. 280, ал. 2 ГПК/, по определени категории дела е постановено по същество двуинстанционно производство, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо и постановените в това двуинстанционно производство определения, освен ако те са постановени за първи път от въззивната инстанция /чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК/. Исковото производство, прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК с определение, потвърдено с определението на въззивния съд- предмет на настоящата частна касационна жалба, е образувано по искове за издръжка с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2, т. 2, предл. първо ГПК (в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г.) въззивното решение по делото не би подлежало на касационно обжалване. На основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и всички определения по това дело от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, вкл. атакуваното, с което въззивният съд е оставил без уважение частна жалба срещу преграждащо хода на делото първоинстанционно определение, с което производството е прекратено. Като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване, окончателно, въззивно определение, настоящата частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Отбелязването в атакувания въззивен съдебен акт, че той подлежи на обжалване, не е обвързващо, щом е приложима нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК. С оглед изхода на спора в настоящото касационно производство, касаторката – ищца следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 600 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.10.2017г. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,