Определение № 4883 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 238/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 53/23.01.2023 г. по гр. д. № 3661/2016 г. на Добричкия районен съд за относително недействителни на основание чл. 76 ЗН спрямо ищеца С. Д. С. са обявени договор за дарение, сключен с н. а. № 29/29.12.2016 г., и договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 30/29.12.2016 г., с който С. С. В. е дарила и съответно - продала на внука си Д. С. С., 1/4 ид. ч. и 1/2 ид. ч. от жилище в [населено място], [улица], вх. Г, ет. 2, ап. 6, ведно с прилежащите му избено помещение, таванско помещение и 2,476% ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, и от гараж № 10 на същия адрес, ет. 0, със запазено пожизнено право на ползване; исковете за делба на посочените имоти, предявени от С. Д. С. срещу Д. С. С., са отхвърлени.

Това решение е отменено с решение № 199/30.06.2023 г. по в. гр. д. № 215/2023 г. на Добричкия окръжен съд и вместо него заявеното от С. Д. С. по реда на чл. 76 ЗН възражение за относителна недействителност на двете сделки е отхвърлено, и е допусната делба на имотите между С. Д. С. с квота 1/4 ид. ч. и Д. С. С. с квота 3/4 ид. ч.

По делото е установено, че спорните имоти произхождат от С. С. В. и съпруга й Д. С. В., които са ги придобили като член-кооператори на ЖСК «Теменуга» [населено място], в режим на съпружеска имуществена общност. Д. В. е починал на 2014 г. и е оставил за наследници по закон съпруга С. С. В. и син С. Д. С..

С. Д. С. е предявил иск за делба срещу С. С. В.. След вписване на 05.12.2016 г. на исковата молба, на 29.12.2016 г. С. С. В. се е разроредила с горепосочените сделки в полза на своя внук Д. С. С.- син на ищеца, който, след смъртта й на 13.03.2017 г., е конституиран като страна по делото в качеството му на нейн частен правоприемник.

Извършените разпореждания със сънаследствените имоти са дали основание на ищеца да въведе няколко възражения за недействителност на същите, по повод на част от които са образувани други дела, заради които настоящото производство е спирано неколкократно, след което спорният предмет се е свел до разрешаване на възражението по чл. 76 ЗН и иска за делба.

Въззивният съд е приел, че в случая сделките не са относително недействителни спрямо ищеца, тъй като съсобствеността не е възникнала единствено от наследяване, а според ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС разпоредбата на чл. 76 ЗН охранява интересите на определен кръг лица при определени условия - само сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, породена от наследяване. В случая съсобствените недвижими имоти нямат изцяло наследствен характер, тъй като юридическият факт, довел до възникване на съсобствеността, не е единствено смъртта на наследодателя Д. В. - ищецът се легитимира като съсобственик на основание наследствено правоприемство, а ответникът - на основание договорите за дарение и за покупко-продажба със своята баба. Поради това в случая е налице т. нар. комбинирана/смесена съсобственост по смисъла на т. 8 от ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. №1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е посочил, че съсобствеността между ищеца и първоначалната ответница- негова майка, действително произтича от наследяване, но съсобствеността между ищеца и заместилия първоначалната ответница нейн частен правоприемник, е възникнала в резултат на облигационното правоотношение от 2016 г. Посочил е още, че извършените от С. В. разпореждания са две - едното е с наследствената й част от имуществото на съпруга й, но другото е с част - лична нейна собственост (станала е такава след прекратяване на брака със смъртта на съпруга й), придобита в режим на съпружеска имуществена общност. Именно тази особеност обуславя неоснователност на претенцията по чл. 76 ЗН, тъй като дори при обявяване относителна недействителност на разпореждането с наследствената част, в делбата ще участва третото лице - приобретател на притежаваната на договорно основание идеална част, и затова в случая е невъзможно удовлетворяването на целта на закона, преследвана с разпоредбата на чл. 76 ЗН.

В обобщение въззивният съд е приел, че страните по делото се легитимират като съсобственици и съсобствеността подлежи на прекратяване чрез делба, тъй като договорите за дарение и покупко-продажба на 3/4 ид. ч. общо не са относително недействителни, породили са своите правни последици, при което положение делбата следва да се допусне между С. Д. С. с квота 1/4 ид. ч. и Д. Сп. С. с квота 3/4 ид. ч.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца С. Д. С. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация Д. С. С. е подал отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване, намира следното:

В касационната жалба касаторът оспорва правилността на извода на въззивния съд, че делбеното дело следва да продърлжи между наследника по закон и приобретателя по сделките, като противоречащ на задължителните указания по приложението на закона, дадени в т. 3 на ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС. Счита, че искът за делба следва да бъде отхвърлен поради факта, че е единствен наследник на съделителя-първоначален ответник по иска, починал в хода на делото, евентуално- делото за делба следва да бъде прекратено. Сочи, че приобретателят по сделките има качеството на ответник само по възражението по чл. 76 ЗН, по което съдът дължи произнасяне в диспозитива на решението според съдебната практика - определение № 10/10.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4548/2018 г. на ВКС, I-во г. о., а ако възражението бъде отхвърлено, то съсобствеността следва да бъде прекратена извън рамките на настоящия процес, доброволно или в друго съдебно производство за делба. Оспорва правилността и на следващия извод, че в случая е приложимо разрешението по т. 8 на ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, по съображения, че същата касае изнасяне на неподеляемо жилище на публична продан. Иска постановяване на решение, с което искът за делба да бъде отхвърлен поради сливане качествата на ищец и ответник предвид настъпилото в хода на делото наследствено правоприемство; да бъде уважено възражението по чл. 76 ЗН и да се приеме, че в отношенията между странитге ищецът е единствен собственик на процесните имоти.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и поставя следните въпроси:

1. Може ли лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка след предявяване на иска за делба на наследство, да замести своя праводател без съгласието на другите съделители;

2. Кой следва да замести починал съделители иск за делба на наследство, прехвърлил с разпоредителна сделка имот, предмет на делбата- неговите наследници или неговият частен приобретател; в този случай изисква ли се съгласие на другите сдъделители частният приобретател да встъпи в процеса;

3. При иск или при предявено възражение по чл. 76 ЗН, релевирани в делбено производство, частният приобретател, придобил материалното право след образуване на делбеното производство, става ли ответник по иска/възражението по чл. 76 ЗН, и става ли и страна в делбеното производдство при липса на съгласие на всички съделители;

4. Когато съсобствеността между страните произтича от един юридически факт - наследяване, налице ли е комбинирана съсобственост.

Касаторът твърди, че въззивният съд е разрешил първите три въпроса, вторият от които е частен случай на общия първи, в противоречие с разрешението, дадено в ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, а отговорът на четвъртия въпрос е погрешен отново поради това, че съдът е дал погрешно разрешение на въпроса за процесуалното правоприемство в делбеното производство в противоречие с вече посочения тълкувателен акт.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображения за това са следните:

С т. 3 на ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик (съделител) в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК (чл. 121 ГПК-отм.); лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да замести своя праводател само със съгласието на всички съделители.

Така даденото разрешение не може да намери приложение в случай като настоящия предвид установената по делото специфика, изразяваща се в настъпилото в хода на делбеното производство юридическо събитие - смъртта на прехвърлителката, която в този случай следва да бъде заместена от своя частен правоприемник, без да е необходимо съгласието на другия съделител - касатора. По тази причина приобретателят по сделките, конституиран като страна в делбеното производство, е легитимиран да отговаря и по възражението на наследника по закон за относителна недействителност на извършените от прехвърлителя разпореждания с неговия дял от съсобствения имот. Ето защо поддържаното противоречие с разрешението, дадено в ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, в случая не е налице, и касационно обжалване на първите три въпроса не може да бъде допуснато.

А след като въззивният съд не е дал неправилно разрешение на въпроса за правоприемството в делбеното производство в хипотеза като разглежданата, то не може да се допусне касационно обжалване и по четвъртия правен въпрос. Обстоятелството, че понятието „комбинирана (смесена) съсобственост“ е изяснено в т. 8 от ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. №1/2004 г. на ОСГК на ВКС по повод на въпроса за възлагане на неподеляемо жилище, не може да се тълкува в смисъла, поддържан от касатора, а именно, че това разрешение не намира приложение и в случаите на иск или възражение по чл. 76 ЗН. Както е изяснено в т.т. 1 и 2 на ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. №1/2004 г. на ОСГК на ВКС, охранителната функция на посочената норма се изразява в запазването на общите - сънаследствени имоти, в сънаследствената делбена маса и извършването на делбата между тях, не и с трети лица. Приложена в настоящия случай, тази цел не може да бъде постигната ако бъде възприета тезата на касатора собствеността да бъде концентрирана само в негово лице в качеството му на наследник по закон на прехвърлителката, която е починала в хода на делбеното производство. След смъртта на прехвърлителката, предвид обстоятелството, че тя има само един наследник по закон, делбата вече не е между сънаследници, а между обикновени съсобственици, каквито са страните по делото.

С оглед изложеното, поставените от касатора правни въпроси не обосновават основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Позоваването на определение № 10/10.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4548/2018 г. на ВКС, I-во г. о., също не обосновава допускане на касационно обжалване, доколкото въззивният съд се е произнесъл по възражението по чл. 76 ЗН в диспозитива на обжалваното решение, както е прието в посочения съдебен акт.

Предвид изхода на спора и заявеното искане, на процесуалния представител на ответника по касация адв. Т. Р. З. - И., оказала безплатно адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева съобразно обема на осъществената защита и правната и фактическа сложност на делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.