Определение № 892 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 716/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.З, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. М. А. срещу определение № 265974 /10.12.202 0 г. по в.ч.гр.д. № 13009 /2020 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на А. М. А. срещу разпореждане на Софийски районен съд от 05.12.2019 г. по гр.д. № 42132 /2019 г., с което е върната исковата молба на А. М. А. и производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд, след като е установил първоначалната нередовност на исковата молба и е обсъдил двукратните указания на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности на исковата молба (с разпореждане от 24.09.2019 г. и с разпореждане от 05.09.2019 г.), които е приел за законосъобразни, е установил, че нередовностите не са отстранени в указания срок. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението на основания за допускане на касационно обжалване назначеният особен представител на частния жалбоподател във връзка с довод, че правна помощ му е предоставена едва след постановяване на въззивното определение, извежда процесуалноправния въпрос: следва ли съдът с многобройните си указания при една очевидно неотговаряща на изискванията на закона искова молба да даде своевременно указание на ищеца за възможността да ползва правна помощ с оглед интересите на правосъдието да се спазва стриктно правото на защита на страните в процеса и засегнато ли е конституционното право на защита на страните в процеса и конкретно на ищеца (жалбоподател) при нейното несвоевременно предоставяне с оглед реализиране на целта на чл.3 ЗПП да се гарантира ефикасността на правото на защита? Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Видно от приложеното дело на първоинстанционния съд с всяко едно от двете разпореждания (от 24.09.2019 г. (л.27 и 28) и от 05.09.2019 г. (л.39 и 40) първоинстанционният съд в съответствие с предвиденото в чл.129, ал.2 и чл.99 ГПК е указал на ищеца, че има право и възможност да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това по ЗПП, с второто разпореждане са дадени точни указания за съдържанието на молбата, данните и доказателствата, необходими за предоставяне на правна помощ. По делото са приложени двете съобщения за двете разпореждания, които са връчени на ищеца (жалбоподателя) лично (л.29 и л.41), след което той е подал две молби за отстраняване на нередовности, но не е поискал предоставянето на правна помощ. В двете връчени съобщения, отделно от приложените към тях разпореждания, също се съдържат указания за възможността да бъде поискано предоставянето на правна помощ. Поради изложеното настоящият състав приема, че не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Частният жалбоподател не е поискал присъждането на разноски, не е доказал да е направил такива и с оглед изхода от това производство, няма право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът