Определение № 3397 от 27.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3311/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. П., ЕГН [ЕГН] против решение № 131 от 26.04.2024 г. по гр.д.№ 85/2024 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1262/07.12.2023 г. по гр. д. № 1335/2023 г. на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен, предявеният от касатора положителен установителен иск да се признае на установено по отношение на Г. А. С., че той е собственик на основание придобивна давност на 1/2 ид.ч. на апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх. „***“, ет. ***, ап. ***с идентификатор ***, който се намира в жилищна сграда с идентификатор ***, построена в ПИ с идентификатор ***, който апартамент се състои от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46,30 кв.м., заедно с принадлежащо към този апартамент избено помещение - мазе № *** с полезна площ от 4,22 квадратни метра, както и 0,98 % идеални части от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – правилата за придобивна давност, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства в съвкупност и взаимната им връзка и необоснованост на изводите, че ищеца е допуснат в имота и е осъществявал само търпими действия, а не е владял. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Противоречие със съдебната практика се твърди по пет въпроса: 1.Допустимо ли е по иск за собственост за 1/2 ид.ч. от недвижим имот, основан на придобивна давност съдът да изгради фактическите и и правни констатации във възивното решение, позовавайки се единствено на показанията на свидетелите, доведени от ответника и на част от писмените доказателства; 2. При преценката дали е налице намерение за своене, допустимо ли е възивния съд да анализира само част от свидетелските показания; 3.Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани гласни доказателства при изясняване дали е налице намерение за своене у ищеца; 4. Установяването на дълго съпружество фактическо съжителство, както и на създадени в резултат на това лични отношения, достатъчно ли е съдът да приеме, че са налице търпими /съизволими/ действия или следва да се обсъдят и останалите писмени и гласни доказателства; 5.Ако не са обсъдени всички писмнни и гласни доказателства, може ли да се приеме, че е обоснован извода на съда за търпими /съизволими/ действия. Ответницата по касация не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено: А. А. Р. купува на 17.10.2001 г. с нот. акт № 139, т.2 /17.10.2001 г. на нотариус с рег. № 062 процесния апартамент.за сумата 6000 лв., от която 3000 лв. внесени от нейно име по сметка на купувача и 3000 лв. – заплатени чрез отпуснат на нея кредит за закупуване на жилище, обезпечен с ипотека върху същото. Заемът е изплатен и с молба изх. № 1878 от 12.04.2006 г. ипотеката върху жилището е заличена на 13.04.2006 г. А. А. Р. е починала на 04.12.2022 г. и единствен неин наследник е дъщеря й Г. А. С. – ответница по делото. Безспорно е между страните, че още преди придобиването на спорното жилище, Н. П. и А. Р. са живеели при условията на фактическо съпружеско съжителство, което е продължило над 21 години до смъртта на последната – 04.12.2022 г., като първоначално са живели на квартира, а след закупуването на жилището, са живели в него. В жилището, заедно с А. и Н. е живяло и детето на ответницата от първия й брак, за което двамата са се грижили. След смъртта на А., жилището се обитава само от ищеца. Според показанията на свидетелите К. М. и В. С., без родство със страните, с непосредствени възприятия, ищецът винаги е полагал грижи за поддръжка на спорния имот. Той е извършил първоначалния му ремонт след закупуването, свързан и с преустройство, изразяващо се в преместване на кухненското помещение в коридора и обособяването на детска стая за ответницата на негово място. Ремонтирал е основно банята. Многократно е осъществявал дейности по поддръжката, подобряването на състоянието на апартамента, ремонтирал го е и е участвамл в обзавеждането му. Закупувал е различни домакински уреди и вещи за бита, за което са представени и писмени доказателства. По време на съвместното му съжителство с А. е полагал грижи за нея, когато това е било необходимо, както и за ответницата до като е била непълнолетна, а и за нейната дъщеря Рая. Представена е медицинска документация, установяваща влошеното здравословно състояние на А. Р.. И двамата са с установен процент инвалидност, за което са представени решения на ТЕЛК, но и двамата са работели, като ищеца освен на работа в мините, е извършвал и ремонти по договаряне. Приети са като доказателство протоколи от проведени общи събрания на етажната собственост, в която се намира спорния апартамент, от които е видно, че ищецът е избран през 2016 г.за управител на етажната собственост, какъвто е и до момента. Като такъв е представял етажната собственост при сключване на договори за поддръжката на общите части, което се установява от представените договори. Доказано е, че към момента на покупката на жилището, ищецът е бил в брак с друга жена, който е прекратен с решение № 1093/07.12.2005 г. по гр. д. № 4178/2005 г. на Районен съд – Перник, влязло в сила на 28.12.2005 г., т.е. след покупката на процесното жилище. Считано от 16.02.2005 г. и в хода на производството, ищецът е регистриран на постоянен и настоящ адрес – адреса на процесния апартамент. Не притежава друг недвижим имоти на територията на общ. Перник. Представени са от него 29 броя разписки и 3 броя приходни квитанции, установяващи заплащане на консумативни разходи за използвана топлина и електрическа енергия и В и К услуги за периода месец януари 2022 г. – месец януари 2024 г. и на местния данък и таксата битови отпадъци за периода от 2015 г. до 2023 г. за спорния недвижим имот, но партидите по които са начислявани съответните суми са на името на А. Р., а след смъртта й – на името на ответницата. Безспорно е, че ищецът живее в жилището. За месец февруари и месец март на 2023 г. са извършвани плащания за битови сметки от ищеца. Пред въззивната инстанция е представено извлечение от банковата сметка на жалбоподателя, от което е видно, че той продължава да заплаща битовите сметки за жилището. Представени са 7 броя договори за потребителски кредит, сключени от Н. П. с различни банки, както следва: на 24.12.2016 г. за закупуване на хлебопекарна за сумата от 288.90 лв.; на 20.02.2007 г. за сумата от 5000 лв.; на 11.02.2014 г. за сумата от 2900 лв.; на 02.10.2012 г. за сумата от 5000 лв.; 21.11.2012 г. – за сумата от 2900 лв.; на 11.12.2014 г. за сумата от 8403 лв. и на 10.02.2021 г. за сумата от 5000 лв. Приложен е и договор за потребителски кредит, сключен на 08.11.2016 г. от А. Р. за сумата от 5731.26 лв. и 32 бр. вносни бележки, всяка за сумата от по 120 лв., от които се установява, че посочените погасителни вноски по него са заплащани от Н. П.. Представени са и още две разписки и искане за предсрочно погасяване, от които е видно, че дължимата сума по кредита е погасена предсрочно с две вноски от 1000 лв. и 1236.56 лв., внесени от А. Р.. В отговор на нот. покана, изпратена от ответницата до ищеца, ищецът е изпратил нотариална покана до нея, връчена на ответницата на 05.07.2023 г. С поканата ищецът е поканил ответницата да ползва нейната 1/2 ид. ч. от недвижимия имот, като е заявил, че останалата 1/2 ид. ч. му принадлежи. Въззивната инстанция е приела, че е неоснователно възражението, че РС не е обсъдил всички събрани доказателства в съвкупност, а е посочил, че част от тях са неотносими. По същество въззивната инстанция е приела, че фактическата власт, упражнявана от ищеца съвместно с наследодателката на ответницата и след това не е нито владение, нито държане, а търпими действия, защото е установена не поради договор със собственика или владелеца, а се извършват със съгласие на собственика и почива на установените лични отношения със собственицата. /Съдът се е позовал на в Решение № 122 от 3.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2019 г., I г. о./ Според мотивите към възивното решение, всички действия на ищеца по отношение на процесния апартамент, както и представителството на етажната собственост, осъществявани през този период с личен труд и с лични средства - ремонт, преустройство, поддържане, обзавеждане, заплащане на битови сметки и данъци представляват търпими от собственика действия, които са основани на съществуващите лични отношения между него и лицето, което ги извършва. Тези действие не са окачествени нито държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС, нито като владение по чл. 68, ал. 1 от ЗС. Формиран е извод, че ако въззивникът не беше в установените по делото лични отношения с вече починалия собственик, то той не би осъществявал всички дейности по отношение на процесния недвижим имот. Приел е, че те представляват търпими действия, за изпълнението на които собственикът е бил съгласен, тъй като представляват обичайна грижа за общо обитаваното жилище от двамата патньори, фактически съжителстващи като съпрузи. Според въззивният съд, очакванията на ищеца, че ще придобие част от спорния недвижим имот не изпълват изискването за своене на вещта, тъй като няма доказателства те да са били известни на действителния собственик и той да се е съгласявал с тях, а извършените от него действия, довели до повишаване стойността на процесното жилище представляват основание за отправяне на облигационни претенции към настоящия собственик, но не са противопоставими на основанието, на което той се легитимира като изключителен собственик. Като неотносими към правния спор са преценени твърдените и доказани грижи, които въззивникът е полагал за съжителката си, тъй като те също са част от съдържанието на установените лични отношения между тях и нямат никакви вещно правни последици. Прието е, че и след смъртта на А. Р., ищецът не е установил владение, защото въпреки, че той е демонстрирал по отношение на ответницата ясно и недвусмислено желанието си да свои 1/2 ид. ч. от нейния недвижим имот, тя се е противопоставила на това, като е декларирала апартамента като изцяло нейна собственост и е поканила обитаващия го несобственик да го освободи. Затова е прието, че упражняваната фактическа власт не е несмутена и спокойна, за да обоснове придобиване по давност, а не е. изтекъл и изискуемият срок от десет години от смъртта на А. Р.. Въззивното решение, в обжалваната част, е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Формулираните пет въпроса се свеждат до общия въпрос за задължението на съда да обсъди събраните доказателства по отделно и в съвкупност и да формира обосновани изводи от тях, като обсъди и всички доводи, твърдения и възражения на страните. Възивният съд е обсъдил доказателствата, но формулираните правни изводи изведени от тях сочат на явна необоснованост на решението относно приетото, че действията на ищеца са само търпими действия. Това е видно от мотивите на решението. Затова съдът счита, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК за проверка на този извод, определил крайния резултат по спора. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение