Определение № 2131 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 729/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Л. С. Л., чрез Д.Т. против решение №611/03.12.2025 г., постановено по в.т.д. №759/2025г. по описа на Апелативен съд - София, с което след отмяна на решение №888/19.06.2025 г., постановено по т.д. №1973/2024 г. на Софийски градски съд е отхвърлен искът му срещу „Пулсар Груп“ ООД с ЕИК[ЕИК], на основание чл.74, ал.1 ТЗ, за отмяна на решение от 18.09.2024 г. на общото събрание на съдружниците по т.2, 3 и 4 от дневния ред - за освобождаване на Руси Г. Р. като управител; за избор като нов управител на Е. С. Г.; за приемане на нов дружествен договор, с оглед отбелязване името на новоизбрания управител на дружеството; за овластяване на Е. Г. С. в качеството й на нов управител да заяви за вписване в търговския регистър приетите промени. Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон, тъй като дружеството е било прекратено по право на 31.12.2020 г. на основание чл.154, ал.1, т.2 ТЗ, поради което не е разполагало с органи на управителна и корпоративна компетентност. Провеждането на общо събрание и вземането на решения извън ликвидационната цел е осъществено при липса на действащ правен субект, поради което решенията са нищожни, а не отменяеми. От друга страна поддържа, че не е спазена процедурата по свикване на ОС, не е представено искане до управителя за свикване на общо събрание по чл.138, ал.2 ТЗ. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено решение за уважаване на иска. Претендира присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Следва ли да се считат за отпаднали правомощията на Общото събрание на съдружниците в ООД след прекратяване на дружеството освен назначаването на ликвидатор?; 2/ След прекратяване на дружеството може ли да се вземат решения за назначаване на управител, прокурист и вземане на решения за завеждане на дела?; 3/ Може ли да се приеме, че дружеството, макар формално учредено със срок до 31.12.2020 г. и без решение за продължаване по чл.155 ТЗ да се счита действащо до вписване на прекратяването или ликвидацията?; 4/ Допустимо ли е правото на съдружник да свика сам ОС по чл.138, ал.2, изр.2 ТЗ да възникне без предварително отделно писмено искане до управителя, а само въз основа на нотариална покана, която съдържа имплицитно такова искане?“. По отношение на първите три въпроса не сочи допълнително основание за допускане до касационно обжалване. Поддържа, че по последния въпрос е налице противоречие с практиката на ВКС – ТР от 31.05.2023 г. по тълк.д. №1/2020 г., ОСГТК на ВКС и „постоянната практика на ВКС след това“. Ответникът по жалбата „Пулсар Груп“ ООД, ЕИК[ЕИК] оспорва жалбата и намира решението за правилно и законосъобразно. Поддържа, че дружеството не е официално прекратено по право; регистрирано е с определен срок, но поради липса на единодушно решение същото не може да бъде обявено в ликвидация и впоследствие прекратено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Предмет на спора са конститутивни искове на основание чл.74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на ответното дружество от 18.09.2024 г. по т. 2, 3 и 4 от дневния ред – за освобождаване на Руси Г. Р. като управител; за избор като нов управител на Е. С. Г.; за приемане на нов дружествен договор, с оглед отбелязване името на новоизбрания управител на дружеството; за овластяване на Е. Г. С. в качеството й на нов управител да заяви за вписване в търговския регистър на приетите промени. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, въззивният състав достига до извод, че процесните решения на ОС от 18.09.2024 г. не са незаконосъобразни, тъй като не се установяват сочените от ищеца нарушения: 1) нарушена процедура по свикване на ОС по чл.138 ТЗ - свикването е от съдружника Руси Р., който не е от оправомощено лице, като до управителя не е отправено искане по чл.138, ал.2 ТЗ; 2) нарушение на чл.139 ТЗ - ищецът не е надлежно поканен; 3) решението за изменение на дружествения договор не е прието с нужното мнозинство – с единодушие от всички съдружници. Апелативният състав намира за безспорно, че към момента на свикване на процесното ОС Руси Р. не е имал качеството „управител“ във вътрешните отношения, независимо, че вписването му в ТР все още не е било заличено /действието на вписването е спрямо третите лица/, респ. приема, че той не е бил легитимиран да свика процесното ОС в качеството на управител. Съдът съобразява обаче, че ответникът не е поддържал, че Р. е свикал ОС в качеството на управител, като в отговора на исковата молба и в течение на производството е твърдял, че свикването е извършено в хипотезата на чл.138, ал.2 ТЗ – в качеството на съдружник, притежаващ поне 1/10 от капитала. Подчертава, че същото изрично е записано и в поканата до ищеца от 19.07.2024 г., както и в протокола от процесното ОС от 18.09.2024 г. След анализ на доказателствата, решаващият състав стига до извод, че са били налице предпоставките на чл.138, ал.2 ТЗ, съответстващи на чл.12, ал.2 от дружествения договор – искането е от съдружника Руси Р., притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството; на ищеца е връчена по реда на чл.47 ГПК нотариалната покана /рег. №20954/19.07.2024 г./, в която независимо, че е посочено, че ОС се свиква на 18.09.2024 г. с конкретен дневен ред, имплицитно се съдържа и искане до ищеца като управител да свика ОС със същия дневен ред, а свикването от съдружника е при евентуалност; в рамките на 2 – седмичния срок за произнасяне управителят не е свикал ОС; определената при евентуалност дата на ОС е след изтичане на този срок. Въззивният съд намира, че искането до управителя за свикване на ОС може да бъде както изрично, така и конклудентно, респ. ако управителят е и съдружник, поканата до него за свикано от друг съдружник ОС следва да се тълкува, като се приеме, че имплицитно съдържа и искане самият управител да свика ОС /дори такова искане изрично да не е формулирано/. Акцентира, че поканата на съдружника обективира неговата воля за свикване на ОС, доколкото това е целеният резултат. Съдът поддържа тезата, че „подобно отправено до управителя – съдружник волеизявление следва да се тълкува, че съдържа: 1) имплицитно искане до управителя за свикване на ОС, и 2) при евентуалност, ако управителят не свика ОС в 2-седмичен срок от получаването – изявление за свикване от самия съдружник, ако то съдържа необходимите реквизити на покана по чл.139 ТЗ /време, място и дневен ред/“. С оглед изложеното, решаващият състав намира за неоснователни твърденията на ищеца за нарушение при свикването на ОС. Отхвърля и възраженията за нередовно връчване на поканата за ОС. Приема, че поканата по чл.139 ТЗ е обективирана в процесната нотариална покана с рег. № 20954/19.07.2024 г., която е редовно връчена на 02.09.2024 г. на ищеца по реда на чл.47 ГПК /чрез залепване на уведомление/, като ОС е свикано на 18.09.2024 г. Поканата е с изискуемото съдържание, като е спазен минималният 7-дневен срок по чл.139, ал.1 ТЗ и чл.13, ал.1 от дружествения договор. Въззивният съд счита, че е неоснователно и твърдението за неспазено мнозинство за вземане на решението по т.3 от дневния ред, като подчертава, че независимо от отбелязването в протокола, че се приема нов дружествен договор, в самото решение е посочено, че се изменя единствено чл.16, ал.1, в който фигурира името на предишния управител - с оглед вписване името на новоизбрания управител. Името на управителя не е част от съдържанието на дружествения договор съгласно чл.115 ТЗ, поради което не се касае за същинско изменение на договора, а за техническо отразяване на резултата от решението на ОС за промяна на управителя. Доколкото самото решение за промяна на управителя не изисква единодушие /чл.10, ал.3 от дружествения договор/, то за отразяването на резултата от това решение в договора също не е нужно единодушие. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно, като няма основания за допускането му до касационно обжалване за проверка за вероятна недопустимост. В касационната жалба са изложени оплаквания, че ответното дружество било прекратено и липсвал правен субект. Изложените твърдения не са подкрепени с доказателства, като видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ ответното дружество „Пулсар Груп“ ООД не е заличено. Исковете са предявени срещу правосубектен ответник и са допустими. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. Настоящият състав на ВКС счита, че формулираните от касатора въпроси не могат да обосноват допускане на решението до касационен контрол, тъй като първите три не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, а по отношение на четвъртия не е обоснован допълнителният критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Първите три въпроса изобщо не са обсъждани от въззивния съд, респективно не са обуславящи за изхода на спора, поради което не отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК. Тези въпроси са поставени с оглед наведени за първи в път в касацонната жалба твърдения за прекратяване по право на ответното дружество – с изтичане на срока, за който е учредено /31.12.2020 г./, респ. за нищожност на процесните решения поради липса на компетентност на ОС. Касаторът не е предявил искове за установяване на нищожност на атакуваните с искове по чл.74 ТЗ решения, нито е твърдял в исковата молба, че са взети от ОС при липса на компетентност. С оглед изложеното решаващият състав нито е обсъждал, нито е бил длъжен да излага мотиви по тези въпроси. Последният правен въпрос отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обсъден и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касаторът не е обосновал обаче допълнителната предпоставка за допускане до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като с цитираното от него тълкувателно решение /ТР №1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк.д. №1/2020 г. на ОСТК на ВКС/ не е даден отговор на този въпрос. За да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да бъде посочена конкретната съдебна практика на ВКС, на която обжалваният акт противоречи. В случая касаторът се позовава единствено на тълкувателното решение по тълк.д. №1/2020 г., ОСГТК на ВКС, като формулировката „постоянната практика на ВКС след това“ не представлява посочване на конкретни съдебни актове. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение