Определение № 532 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 496/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. Д. срещу решение №.259/28.11.19 по г.д.№.321/19 на ОС Шумен-с което, след отмяна на реш.№.375/19.04.19 по г.д.№.2476/18 на РС Шумен, предявеният от касатора иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата 7682,40лв. за незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи, е отхвърлен като неоснователен. Ответната страна „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ООД оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение съдът е намерил предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за неоснователен и е отменил първоинстанционното решение за уважаването му. Във връзка със спорния въпрос дали е налице незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи по смисъла на чл.37 от Наредба №4 от 14.09.04 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи /Наредбата/, въззивната инстанция е изходила от принципните постановки, че: при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистени количества вода се определят по реда на чл.35 ал.6 за едногодишен период - освен ако се докаже, че периодът е по-малък /чл.37 ал.1/; незаконното присъединяване се доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на оператора; протоколът се подписва от длъжностното лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора /чл.37 ал.3/. Посочила е, че в конкретната хипотеза съставеният на 13.08.18 констативен протокол отговаря на изискванията на горната разпоредба - доколкото е подписан от съставилия го служител на дружеството и от потребителя, чийто подпис /поставен и без възражения/ има значително по-висока стойност от този на общия свидетелски, изискуем от нормата /логическото тълкуване води до този единствено възможен извод, доколкото при отказ за подписване от потребителя, подписът на съставителя и на още един служител на оператора са напълно достатъчни да установят и докажат надлежно незаконното присъединяване – и по аргумент за по-силното основание подписът на самия потребител е най-малкото годен да установи по същия начин удостовереното в протокола/. Отразила е и че, независимо от горното, незаконното присъединяване е несъмнено установено и доказано по делото и с разпита на двамата служители на дружеството. Видно и от вписването в протокола, в имота е имало 3 водомера, които не обхващали водата в задния двор на имота – а именно – нова постройка с тоалетна и външна чешма. Съдът е намерил за ирелевантно за спора дали монтираните измервателни уреди са работели коректно или не, доколкото при спиране на крана преди водомера спира изцяло водоподаването към имота, и, както е посочено и от свидетелите, водата е спряла във вътрешните кранове на къщата, а в двата външни е продължила да тече без да се отчита от никой от водомерите /а и няма как това да се случи при затворен кран преди водомера, при което през него не протича никаква вода/. Посочил е, че единствено възможният извод при подобна хипотеза е незаконното присъединяване на въпросните два водоизточника с водопроводната мрежа преди водомерите /т.нар от свидетелите „бай-пас“/. При повторната проверка не са били установени предишните констатации и отново единствено възможният извод е, че незаконното захранване просто е било спряно от ползвателите-което не би могло да обуслови липса на установеното по-рано присъединяване, съответно основателност на претенцията. Съдът се е позовал на и цитирал съдебната практика, според която не е важно кой е извършил физическото въздействие /незаконно присъединяване/ и че това е именно потребителят или лица, за които той отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението; отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за такива нарушения; това произтича от спецификата на услугата и нейната организация-което от своя страна е обусловило задължение на потребителя да се грижи и отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на извършената консумация на вода /реш.№.4/4.06.14 по г.д.№.3756/13, ІІІ ГО, реш.№.152/6.11.19 по г.д.№.4370/18, ІІІ ГО, реш.№.72/28.07.11 по г.д. №.604/10, ІV ГО, опр.№.501/15.05.14 по г.д.№.6736/13, ІV ГО/. При тези обстоятелства претенцията по чл.124 ал.1 ГПК е намерена за неоснователна. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав намира, че изложението не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо надлежен въпрос касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, в това число преповтаряйки съдържащи се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество – а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ал.1 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска. Само за пълнота следва да се посочи, че практиката по чл.290 ГПК, на която се позовава касатора, е по допуснато касационно обжалване по въпрос за приложимостта на презумпцията на чл.37 ал.1 от Наредба №.4 по отношение на лице, което не е в договорни отношения с оператора, и дори да се приеме, че е налице годно общо основание, в същата е предвидено, че във всички случаи, когато има незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи-както когато е осъществено от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество /потребител/, така и когато е от лице, което не е обвързано от договор, се дължи обезщетение. В случая съдът е намерил, че е налице незаконно присъединяване – в това число установено към деня на проверката по реда на чл.37 ал.3 от Наредбата с надлежен констативен протокол /а не кражба или повреждане на водомер – в който случай е приложим механизма на чл.39 ал.8 от Наредбата/, в чл.37 ал.1 изрично е посочено в тази хипотеза как се изчислява дължимата сума /като няма спор, че в разглеждания случай тя е определена по този ред и че ищецът има качество „потребител“/, а в цитираната във въззивното решение и съобразена трайна практика на ВКС, в това число и по-новата /от 2019г./, е посочено, че за ангажиране отговорността на потребителя при констатирани нарушения на водоснабдяването в имота му не е необходимо да се установи кой и при какви обстоятелства ги е извършил - защото при спецификата на услугата потребителят има общото задължение да се грижи и отговаря за правомерното водоснабдяване на обекта си-както е приела и въззивната инстанция. Същевременно, дори да се касае за хипотеза, в която дължимата сума би следвало да се определя по реда на чл.162 ГПК, то механизмът по Наредбата отново би бил ориентир и отправна точка във връзка с преценката на съда. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна разноски не се присъждат, тъй като липсват доказателства за направени такива. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,