Определение № 855 от 26.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4126/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 6151 от 14.06.2022 г. на Д. С. В. и С. И. И., подадена чрез адв. П. Ш., срещу решение № 142 от 03.06.2022г., постановено по въззивно търг.дело №1341/2021г. на Окръжния съд-Стара Загора. С обжалваното решение е отменено решение № 194 от 05.07.2021г. по гр.д. № 3410/202 0г. на РС-Стара Загора и вместо това е отхвърлен искът на Д. В. и С. И., с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК да се признае за установено, че ЕТ „Дени-Денка Велева- Стела Велева" дължи на ищците 6 000 лева-главница по договор за наем от 29.12.2017г. за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2020г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 997/02.07.2020г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2254/2020г. от Районния съд - Стара Загора. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация ЕТ „Дени-Денка Велева-Стела Велева", подаден чрез адв. М. Г., в който се поддържа, че касационната жалба е недопустима. Сочи се също, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното решение, а по същество се излагат съображения, че касационната жалба е неоснователна. Претендират се разноски. Касационната жалба е редовна-подадена e от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира същата за недопустима-насочена е против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Предвид това жалбата следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по установителен иск да се признае за установено, че ответникът ЕТ „Дени-Денка Велева - Стела Велева" дължи на ищците сумата 6 000 лева-главница по договор за наем от 29.12.2017г. за ползването на търговски обект-игрален клуб за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва. Делото е търговско, тъй като е налице спор между физически лица и едноличен търговец за изпълнение на задължение по договор за наем, който в случая е относителна субективна търговска сделка. Договорът за наем не е в кръга на посочените в чл.1, ал.1 ТЗ търговски сделки, поради което сделката се определя като търговска, съобразно въведения от законодателя субективен критерий по чл. 286, ал.1 ТЗ-да е извършена от търговец при осъществяване на дейността му по занятие. По аргумент от разпоредбата на чл.287 ТЗ правилата касаещи търговските сделки се прилагат и по отношение на другата страна по спора. В отношенията между търговци или когато едната страна е търговец са приложими и уредените в ЗЗД договор, които са част от гражданското право и когато предмет на съдебен спор са правоотношения, породени именно от такъв договор, видът на делото се определя в зависимост от това дали сделката е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ. В този смисъл са и разясненията, дадени в ТР №3/23.02.2022г. по тълк.дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Въззивните решения по търговски дела, с които се разглеждат искове с цена под 20 000 лева не подлежат на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. В случая, тъй като предметът на делото е право, което произтича от търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 във вр. с ал.3 ТЗ, делото е търговско -чл.365, ал.1, т.1 ТЗ, искът е с цена 6 000 лева, предявен от физически лица-страна в наемното правоотношение, които нямат качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, то въззивното решение е изключено от обхвата на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. Затова обжалваният съдебен акт на Окръжния съд-Стара Загора е окончателен. Подадената касационна жалба срещу това решение е недопустима и не подлежи на разглеждане. В отговора на касационната жалба, ответникът в производството е направил искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 1000 лева, което е основателно с оглед представените пред ВКС доказателства за плащането. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО