Определение № 199 от 19.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2622/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. срещу решение № 8826 от 29.12.2017 г. по гр.д.№ 16080 от 2015 г. на Софийския градски съд, гражданска колегия, IV „В“ състав за оставяне в сила на решение от 27.05.2015 г. по гр.д.№ 10923 от 2004 г. на Софийския районен съд, 62 състав в следните негови части:

1. С която е извършена делбата на процесния имот /апартамент № ....., а по нова номерация № ...., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ от 134,80 кв.м., заедно с избено помещение № ..... с площ от 6,56 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото/ чрез изнасянето му на публична продан,

2. С която е отхвърлен предявения от М. Д. М. срещу С. Д. Д. и Е. Х. Д. иск за заплащане на извършени в делбения имот подобрения за разликата над присъдения размер от 8 017,50 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв. и

3. С която е осъдена М. Д. М. да заплати на основание чл.31, ал.2 ЗС на С. Д. Д. сумата 14 423 лв., а на Е. Х. Д.- сумата 9 616 лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот през периода от 02.10.2011 г. до 02.10.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2014 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал. 1,т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на практиката на ВКС по следните правни въпроси:

1. Представлява ли нарушение на принципа на тайната на съвещанието от страна на съда случаят, при който преди делото да бъде обявено за решаване /преди даване на ход на делото по същество/, още в хода на процедурата по събиране на доказателства съдът съобщава решението си за изнасяне на апартамента на публична продан ?

2. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила даването на ход на делото при наличие на писмени доказателства за уважителна причина за неявяване на страната, която няма процесуален представител и при наличието на изрична молба на тази страна за отлагане на делото ?

3. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила случаят, при който съдът не допуска повторна експертиза, въпреки изричното оспорване на единичната експертиза и въпреки изричното искане и обосноваване на страната за допускане на тази повторна експертиза ?

Освен това, пълномощникът на касаторката твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.

В писмени отговори от 16.05.2018 г. ответниците С. Д. Д. и Е. Х. Д. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано. Евентуално, в случай че касационното обжалване бъде допуснато- молят решението на Софийския градски съд в обжалваните части да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта му за изнасяне на делбения имот на публична продан, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ за възлагане на процесния имот на съделителката М. Д. М.. Според съда, М. М., чиято е била доказателствената тежест затова, не е доказала, че е живяла в процесния апартамент към момента на откриване на наследството на баща й Д. С. Д., починал на 02.10.1988 г. Прието е, че това обстоятелство е спорно между страните, с оглед изрично заявеното от ответниците възражение, поддържано във въззивното производство.

По претенцията за извършените в делбения имот от съделителката М. М. подобрения въззивният съд е приел, че от показанията на разпитания по делото свидетел и от заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че М. М. е извършила подобрения в делбения имот на стойност 9 621 лв. Приел е, че тази претенция следва да се квалифицира като такава по чл.61, ал.2 ЗЗД, тъй като подобренията са били извършени без съгласието на останалите съсобственици и са предприети и в интерес на ищцата, която към момента на извършването им е живеела в имота и е правила подобренията с цел да се ползва от тях. Тъй като обогатяването на ответниците в рамките на установената стойност на подобренията от 9 621 лв., с оглед дела им от 5/6 ид.ч. от имота, е 8 017,50 лв., съдът е приел, че тази претенция следва да се уважи до размер на 8 017,50 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лв.

По претенциите на съделителите С. Д. и Е. Д. за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за непогасения по давност период от 02.10.2011 г. до 02.10.2014 г., въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение при приемането на тези претенции за разглеждане: тъй като първото редовно проведено съдебно заседание след допускане на делбата било заседанието, проведено на 02.10.2014 г. и за това съдебно заседание претенциите вече били предявени. По съществото на претенциите, въз основа на показанията на свидетелката Е. Т., съдът приема, че през периода от 02.10.2011 г. до 02.10.2014 г. ищцата М. М. е ползвала делбения апартамент, а ответниците са били лишени от възможност да го ползват. Приел е и че на ищцата е била връчена лично нотариална покана от 03.08.2000 г. с искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, като автентичността на положените на тази нотариална покана подписи от ответниците била безспорно установена от заключението на приетата пред въззивния съд съдебно-графологическа експертиза.

I. Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в частта му, касаеща извършването на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан и в частта му, касаеща иска на М. М. срещу С. Д. и Е. Д. по чл.286 ГПК за заплащане на извършените в делбения имот подобрения, поради следното:

1. Първият поставен от касаторката въпрос /Представлява ли нарушение на принципа на тайната на съвещанието от страна на съда случаят, при който преди делото да бъде обявено за решаване /преди даване под на делото по същество/, още в хода на процедурата по събиране на доказателства съдът съобщава решението си за изнасяне на апартамента на публична продан ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като е неотносим към конкретното дело. Това е така, тъй като предмет на касационна проверка е правилността на решението на въззивния съд, а поставеният въпрос е свързан с твърдение на касаторката за допуснато от първоинстанционния съд в съдебно заседание от 13.05.2015 г. процесуално нарушение, чието решение не е предмет на касационното производство.

2. Вторият поставен въпрос /Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила даването на ход на делото при наличие на писмени доказателства за уважителна причина за неявяване на страната, която няма процесуален представител и при наличието на изрична молба на тази страна за отлагане на делото ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК по съображенията, изложени за първия въпрос: тъй като е неотносим към конкретното дело, чийто предмет е проверка на правилността на решението на въззивния съд, а не на решението на първоинстанционния съд, който по твърдение на касаторката в заседание от 18.03.2015 г. е допуснал горепосоченото процесуално нарушение.

3. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението в тези части: Няма вероятност решението в тези части да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените иск за делба и иск за подобрения, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Решението в тази част не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗН, ЗС и ЗЗД, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК, касаещи извършването на съдебна делба, в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

II. Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в частта му по исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, тъй като приетото в решението по тези искове противоречи на практиката на ВКС по третия поставен от касаторката въпрос: Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила случаят, при който съдът не допуска повторна експертиза, въпреки изричното оспорване на единичната експертиза и въпреки изричното искане и обосноваване на страната за допускане на тази повторна експертиза ? Въпросът може да се доуточни така: Длъжен ли е съдът да допусне тройна експертиза, когато приетото от него заключение на единичната експертиза не е категорично и една от страните по делото своевременно е оспорила това заключение и е поискала назначаването на тройна експертиза ? Посоченият въпрос е от значение за конкретното дело, тъй като изводите на съда за основателност на предявените искове по чл.31, ал.2 ЗС се основават на заключение на вещо лице, което не е отговорило на поставените му въпроси категорично /дало е заключение, че подписите под представената по делото нотариална покана за плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС вероятно са на ищците С. Д. и Е. Д./ и което заключение е било оспорено от ответницата по тези искове М. М.. В противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.200, ал.3 ГПК и чл.201 ГПК /например решение № 342 от 17.02.1012 г. по гр.д.№ 71 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 197 от 19.10.2017 г. по гр.д.№ 60238 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./, въззивният съд е приел, че може да откаже да допусне тройна съдебно-почеркова експертиза, въпреки липсата на категорично заключение на единичната експертиза по поставената задача.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо гражданско отделение