Определение № 50378 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1948/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. против решение № 748 / 25.05.2022 г. по гр.д.№ 2699/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 262941/11.05.2021 г. по гр.д.№ 9245/2020 г. на Софийски градски съд, предявеният от касатора иск против ЗАД „ Булстрад Виена Иншуърънс груп „ АД иск, с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ, е отхвърлен за разликата над присъдените 16 000 лева и до претендираните от ищцата 40 000 лева. Страната оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.51 ал.1 ЗЗД - досежно приетият от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата – 30 % и чл.52 ЗЗД - досежно приетия размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като несправедливо занижен и несъобразен с обществено –икономическите условия към момента на увреждането. Акцентира се на продължителния период на възстановяване, при това в условия на ковид-пандемия, рестрикциите във връзка с която допълнително са усложнили рехабилитационния процес, на остатъчните козметични белези и на промяната в психическото състояние на пострадалата, в резултат на стреса от ПТП. Досежно приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД касаторът се позовава на формирани изводи върху негоден доказателствен материал – снимки, негодни сами по себе си, събрани в наказателното производство, вместо да се кредитират показанията на разпитания свидетел. Касаторът се позовава на некоментиран принос в образуваното наказателно производство срещу делинквента. Ответната страна – ЗК „ Булстрад Виена иншуърънс груп“ АД – не е депозирала отговор на касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт За да се произнесе по допускане на касационното обжалване,в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивния акт, настоящият състав съобрази следното: Ищцата Д. П. е предявила иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за осъждане на ответника ЗК „Булстрад Виена иншуърънс груп „ АД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, търпими от ПТП от 07.03.2020 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, товарен автомобил. Твърди, че от ПТП е получила фрактура на дясна ръка и разкъсно-контузна рана на лицето, вкл. горна и долна устни. Раните и охлузванията са обработени септично ,а фрактурата е лекувана оперативно, с кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза, фиксирана със заключваща плака и винтове. В резултат дясната ръка е била обездвижена за продължително време, наложило и непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието на ищцата. Към момента на предявяване на иска / 01.09.2020 г./ твърди, че продължава да изпитва болки и движенията на ръката са силно ограничени. Претендира обезщетение в размер на 40 000 лева. Ответникът е оспорил иска, вкл. с възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и по отношение размера - като силно завишен. Съпричиняването се твърди обусловено от няколко обстоятелства – внезапно излизане на пътното платно, неоснователно пребиваване на същото, вместо на наличния тротоар, несъобразени движение и сигнали на приближаващото МПС при ограничена видимост / чл.5 ал.1, чл. 108 ал.1, чл.113 ал.1 т.1, чл.114 т.1 и т.2 ЗДвП /. С решение по анхд № 13676/2020 г. на Софийски районен съд, делинквентът Н. В. А. е признат за виновенв това, че на 07.03.2020 г., при управление на застрахованото при ответнита МПС, извършвайки маневра „ движение назад „, нарушил правилата за движение както следва: чл.40 ал.1 ЗДвП - преди да започне движение назад, не се еубедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението и чл.40 ал.2 ЗДвП - по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство / а ако не е имал възможност е бил длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности /, при което е реализирал ПТП с намиращата се зад автомобила пешеходка – Д. П., като по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда: счупване на дясна лъчева кост на типично място – в областта на китката, реализирало медико-биологична характеристика - трайно затруднение движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни / престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б“ пр. 2 вр. с чл. 342 ал.1 пр. 3 НК /. Ваещото лице от назначената САТЕ е потвърдило, че при извършваната маневра назад водачът на МПС не е имал видимост, нито има данни да е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности. Установява, че към момента на удара пешеходката се е намирала на пътното платно, на около 2 метра вляво от десния край на пътното платно, при наличие на превозни средства, паркирали в района на тротоарната площ. Вещото лице е посочило, че както водачът на МПС е имал техническата възможност да се убеди, че не застрахова останалите участници в движението, вкл. с помощта на друго лице, така пешеходката е имала техническата възможност да се движи извън платното за движение. Вещото лице от назначената СМЕ потвдърждава причинените увреждания: счупване на дясна лъчева кост в долната й част и охлузвания в областта на устата, носа и лявата буза, оперативно лечцение на счупването – с открито наместване и фиксиране на фрагментите с плака и винтове ,хирургична обработка на охлузванията. вещото лице не констатира настъпили усложнения, а при осъществения преглед на 25.03.2021 г. се установява ограничен обем движение на дясна гривнена става, при завършена консолидация на счупването и споделени, като търпими, болки при промяна на времето и при натоварване. Посочен е от вещото лице необходим 6-месечен възстановителен период, първите два месеца от който придружени с интензивни болки и страдания. Разпитаната свидетелка Е. Й. / внучка на ищцата / потвърждава, че след изписването от болницата ищцата е била в невъзможност да се обслужва сама и свидетелката й е помагала. Споделя, че ищцата е изпитвала силни болки, вкл. пречещи на съня й. От ведър човек станала унила и страхлива, що се отнася да излезе някъде сама. Свидетелката посочва, че 6 месеца са били необходими на пострадалата да започне да ползва ръката си и около 8 - 9 – да започне да извършва рутинни дейности, като все още изпитва болки. Първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението 30 000 лева и отрекъл наличие на съпричиняване, като е приел, че придвижването на ищцата по пътното платно е било по причина заемането на тротоара от паркирали превозни средства. Всяка от страните - ищцата с насрещна въззивна - е обжалвала първоинстанционното решение: ответникът - над присъдения размер от 15 000 лева и досежно отхвърленото съпричиняване, а ищцата - в отхвърлената част до пълния предявен размер от 40 000 лева. Досежно приложението на чл.51ал.2 ЗЗД ответникът акцентира на посоченото от САТЕ – съществувала техническа възможност за придвижване на пешеходката по пътното платно. Впрочем, след отговора на исковата молба същата не е възразила в смисъл на несъществувала възможност за придвижване по тротоара, независимо от наличието и на паркирали МПС, нито обективно е установен този факт, с доказателства събрани в това производство. Въззивният съд е споделил справедлив размер на обезщетение за търпимите неимуществени вреди в размер на 24 000 лева, съобразно вида на травмата, възрастта на ищцата, характера и продължителността на осъщественото лечение и съпътстващите го болки и страдания, вкл. периода на интензивни такива, нуждата от ползване на чужда помощ, остатъчната болезненост и споделена от вещото лице степен на ограничаване движенията на ръката, с изрично акцентиране на неяснота относно това, в какво конкретно се изразява намаления обем на движение. В тази връзка въззивният съд изрично е отчел неангажирани от ищцата доказателства за остатъчните последици. Като се е позовал на приложения по делото снимков материал от досъдебното наказателно производство, впрочем съобразяван и от вещото лице от САТЕ, въззивният съд от една страна е посочил, че събраните в наказателното производство доказателства са негодни като доказателствен материал в настоящото, в което няма събрани доказателства за това обстоятелство, а от друга – че от самите снимки е видно достатъчно свободно място за придвижване по наличния тротоар, въпреки успоредно паркирали по протежението му и частично заемащи го превозни средства. Така е счел, че ищцата се е придвижвала неправомерно по пътното платно и е могла да предотврати ПТП, съобразявайки движението на буса и своевременно отдръпвайки се от траекторията му. Определени са 30 % съпричиняване, при което присъденото обезщетение възлиза на 16 000 лева. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК не е формулиран правен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51 ал. 1 ЗЗД, съобразно конкретни аспекти от решаващите мотиви на въззивния съд .Дори да се приеме за изводим въпрос „ по приложение критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД „, с което се явява удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, необоснован е допълнителния, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – с приетото в ППВС № 4/1968 г.. Въззивното решение не се явява в несъответствие със задължителните указания в ППВС № 4/1968 год.: за обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи и мотивиране на решението, в аспект на комплексната им преценка, но като се държи сметка за действително заявените и доказани в производството факти и обстоятелства. Въззивният съд е отчел, съобразно обхвата на заявеното с исковата молба и с извършеното от ищцата доказване, всички релевантни обстоятелства, за определяне справедлив размер на обезщетението от 24 000 лева. Неустановимо е от настоящия състав драстично разминаване на така определеното обезщетение, с присъденото, в случаи на търпими сходни увреди към 2020 г., в аспект на възражението за несъобразена от съда икономическа конюнктура към момента на увреждането. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение