Определение № 821 от 14.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 3646/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Трудово-производителна кооперация „Свежест”, [населено място] срещу решение № 128 от 13.07.2015г. по в. т. д. № 144/2015 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 1592/2014 г. на Добрички районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Ц. И. С. и Л. С. Н., двете от [населено място], искове с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна решенията на Общото събрание на кооперацията, проведено на 28.10.2014 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по искове, предявени от нелигитимирани лица, доколкото към датата на подаване на исковата молба същите не са били член-кооператори, предвид изключването им с решение на предходно Общо събрание от 16.09.2014 г. Релевира подробни оплаквания и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на произнасяне по релевираните във въззивната жалба доводи, свързани с допустимостта на производството, както и с неизпълнение на задължението за мотивиране на съдебния акт. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Притежава ли активна легитимация да предяви иск на основание чл. 58 ЗК за отмяна на решение на Общото събрание на кооперацията лице, което не е било нейн член към момента на вземане на това решение и към момента на предявяване на конститутивния иск за неговата отмяна поради това, че същият е изключен с предходно решение на ОС, което е оспорено по надлежния ред, но към момента на второто решение първото все още не е отменено; 2. Има ли обратно действие решението на съда, с което е бил уважен иск за отмяна на решение на ОС на кооперацията по чл. 58 ЗК по отношение на решения на Общото събрание на кооперацията, взети преди съдебното решение да е влязло в сила; 3. Притежават ли качеството членове на кооперацията лица, които към момента на вземане на решение на ОС за изключването им от кооперацията като член-кооператори същите вече са изключени като такива с предходно решение, което е атакувано с иск по реда на чл. 58 ЗК, но във висящото производство, изпълнението на атакуваното решение за изключването им не е спряно от съда на основание чл. 61 ЗК; 4. Следва ли, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд да се произнесе по всички направени с въззивната жалба оплаквания и възражения на ответника, включително по тези за недопустимост на предявения иск; 5. Препращането от въззивния съд към мотивите на първоинстанционния съд дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и освобождава ли разпоредбата на чл. 272 ГПК въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания“. Касаторът поддържа, че поставените от него въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на Върховен касационен съд, като се позовава съответно на: Тълкувателно решение № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, решение № 172 от 09.12.2011 г. по т. д. № 1047/2010 г. на І т. о. и решение № 207 от 13.12.2010 г. по т. д. № 129/2010 г. на ІІ т. о. (по първия въпрос); решение № 303 от 30.10.2012г. по т. д. № 1613/2011 г. на ІІ т. о. (по втория въпрос); решение № 105 от 24.06.2013 г. по т. д. № 942/2012 г. на І т. о. (по третия въпрос); решение № 503 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 168/2012 г. на ІV г. о. (по четвъртия въпрос) и решение № 94 от 28.03.2014г. по гр. д. № 2623/2013 г. (по петия въпрос). Ответниците по касация – Ц. И. С. и Л. С. Н., двете от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 19.11.2015 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. Доколкото предмет на предявените искове е отмяната на решения на Общото събрание на кооперацията, преценката за допустимостта на касационния контрол върху постановеното по тях въззивно решение не е обусловена от разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Поради това, направеното в тази връзка възражение от ответниците е неоснователно. За да потвърди първоинстанционния акт, с който са уважени предявените от Ц. И. С. и Л. С. Н., двете от [населено място], искове с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на решенията на Общото събрание на кооперацията, проведено на 28.10.2014 г., а именно – за изключването им като член-кооператори и за лишаването им отчасти от дивидент, въззивният съдебен състав напълно е споделил фактическите и правни изводи на първата инстанция, поради което е счел, че не е необходимо повторно обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и изцяло е препратил към мотивите на първоистепенния съд по реда на чл. 272 ГПК. По съображения, че са налице всички положителни и липсват отрицателни предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, въззивната инстанция е преценила същото за допустимо, а изключването на ищците като член-кооператори – като обуславящо правния им интерес от предявяване на иск по чл. 26 ЗК за отмяна на решенията на Общото събрание. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато за проверка допустимостта на въззивното решение с оглед довода на касатора за липса на активна легитимация на ищците за предявените искове. Отделно от това, поставените въпроси, свързани с приложението на чл. 269 и чл. 272 ГПК, са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, цитирана от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение