Определение № 62 от 16.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 252/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. К. А., чрез адв. В. А., срещу определение № 778 от 28.09.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 528/2021 г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено определение № 262214/08.07.2021 г. по гр. д. № 2210/2020 г. на Районен съд – Перник. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на С. К. А. срещу „Топлофикация-Перник“ АД. В жалбата е посочено, че обжалваният съдебен акт е неоснователен и незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и се претендират разноски. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като не са поставени правни въпроси във връзка с тях. Жалбоподателят цитира решение № 155 от 13.03.2017 г. на ВКС, ІІ т.о., различни законови разпоредби и директива на ЕС. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С. К. А. е предявил насрещен иск, отделен в самостоятелно производство, за заплащане на сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от начисляване на топлинна енергия в общите части на сграда за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. на основание чл. 208 ЗЗП. С последователни разпореждания на ищеца са давани указания да уточни претенцията си, като формулира надлежен петитум и изложи обстоятелствата, на които основава иска си – какви права са му нарушени, по какъв начин, от кого и кога, в какво се изразяват нанесените му неимуществени вреди, както и дали претендираната сума от 9000 лв. представлява общ сбор за всяка от посочените в исковата молба години. Ищецът в уточнителни молби е посочвал нови твърдения, факти и обстоятелства, свързани с водени между него и „Топлофикация-Перник“ АД граждански дела, изготвените по тези дела съдебно-технически експертизи и несъответствието им с фактическото положение, действия на съдии от Районен съд – Перник и претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди. При всяко нововъвеждано от ищеца твърдение районния съд е давал указания за съответните уточнения съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. С определение от 08.07.2021 г. съдът е върнал исковата молба и е прекратил делото, тъй като е счел, че не е станало ясно основанието на предявения иск – договорно или извъндоговорно, както и подлежащите на доказване факти. В обжалваното определение окръжният съд е посочил, че за да бъде редовна исковата молба, следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Въззивният съд е приел, че на ищеца многократно са давани конкретни и ясни указания да посочи ясно, точно и непротиворечиво обстоятелствата, на които основава иска си, но въпреки това с всяка следваща молба същият е въвеждал допълнителни факти, които са неясни, непоследователни и логически несвързани помежду си. Поради това не може да се определи нито фактическата обстановка, от която според ищеца възниква правото му за обезщетение, нито правната квалификация на претенцията. При тези съображения въззивният състав е потвърдил първоинстанционното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Жалбоподателят изобщо не е формулирал правен въпрос във връзка с цитираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. В изложението към касационната жалба се съдържат оплаквания за нарушени негови права от страна на топлинното дружество, които, касаят произнасяне по съществото на спора и не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, чийто характер и цел са различни. Едва при разглеждането на иска по същество следва да се разгледат оплакванията на жалбоподателя и след като ги представи в тяхната логическа последователност и свързаност. Не става ясно и в каква връзка в изложението са цитирани решение на ВКС, разпоредбите на Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите и Директива № 2011/83/ЕО. Съгласно задължителните постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.